Кольо Парамов, бивш главен ревизор на БНБ, в специално интервю за SafeNews коментира финансовите последствия от комбинации и немарливост при управлението на българския паричен ресурс.
SN: Г-н Парамов, намирам ви в Лондон, но ще започнем разговора по български теми. 21 милиона нови банкноти с номинал от 100 лева не са отпечатани. Как недостигът на тези 2.1 млрд. лева се отразява на паричното обращение за развитието на икономиката?
Явно тези, които управляват Централната банка, са изпаднали в някакъв унес и от тази гледна точка загубата е сериозна. Защото през 1995 г. направихме най-модерната печатница за банкови услуги в Европа. И тогава в ускорен план и в най-евтиния вариант изградихме база, която е първа в Европа за това време. Започнахме да печатаме парите на целия свят. Това, което се случва днес, е фатално, защото не е необходимо да констатираш, че не си способен да направиш съответната поръчка, да я пуснеш, да я обработиш и да я реализираш. И то след като печатницата се намира в София. Тя е на много сериозно място. И всичко останало като оправдание звучи нереално, несериозно, недържавнически. В крайна сметка не е онова условие, за управление на националния паричен ресурс, както е станало. Защото това е лека подигравка с ангажимента и последователността за управление на българските финансови ресурси.
SN: Г-н Парамов, при такъв недостиг уместно ли е да се освободят банкноти от стратегическия резерв на БНБ?
Това ще стане трудно като разрешение и възможност. УС на БНБ трябва да се нагърби в една тежка и рискова ситуация да моделира този процес. В момента, в който се разбере, че липсата на тези пари затрудняват самото парично обръщение, може да има сериозни последствия. Напоследък банкнотите от 50 и 100 лв. са много по-важни отколкото другите, тъй като с тях се зареждат машините и се ползват най-вече оттам. Още повече, че отделните банки имат интерес тези машини да работят точно и ясно, тъй като там пък се взимат сериозни такси. Тези такси за разлика от други европейски държави са фрапиращи. Ако сравним печалбата на търговските банки и видим откъде идва тази печалба, ще се убедим, че пак се разминаваме с другите европейски държави.
73-75% от печалбата на търговските банки у нас идва от такси. А в Европа този процент е не повече от 38-40, посочва Кольо Парамов.
Останалата печалба от 60% на банките в Европа се заработва по раздадените кредити, по лихвите, по схемата на допълнителното банкиране. Докато при нас най-лесно е да се вземат парите от таксите и за изтеглените пари от машините. Ако тези банкноти ги няма, представете си, какво неудобство и каква проблемна ситуация се явява за самите търговски банки, за да получат тези банкноти и да заредят банкоматите.
SN: Г-н Парамов, многократно с вас сме говорили, че България има нужда да набележи строги и прецизни мерки, за да дефинира проблема с незаконните пари в офшорни сметки и законните пари там. Нещо прави ли се по въпроса?
Нищо не се прави по този въпрос. В момента в Америка и в OLAF – Европейската служба за борба с измамите много повече се работи по тази тема. Те ни изучават като пример, като вариант и като модел на несъответствие на пазарните разлики. Защото не може една малка България, която има БВП от 100 милиарда лева, да има изнесени толкова пари навън. Още повече, че това изнасяне на тези пари навън е абсолютно незаконно. На практика имаме орган, създаден 2001-2002 г.: финансовото разузнаване. То беше в началото към Министерството на финансите, след това бе пратено в ДАНС и в момента е там. Цялата тази конструкция, подредена тогава като модел и реализация, не стигна до онези трайни положителни тенденции, които да гарантират ангажимента и точността при следенето на износа на пари.
Истината е една: у нас олигархията създаде такива условия, чрез които да не може да се проследяват техните пари и да не може да се търси никакъв контрол по преследване, твърди Кольо Парамов.
Например, абсурдно е в Германия да изнесеш 10 010 евро и да не те попитат откъде са, какви са, що са. В България можеш да изнесеш 10 милиона евро и никой не може да те спре, никой не може да те провери по какъв начин са осигурени тези пари. Затова имаш днес 4 450 офшора, в които има 54-55 млрд. долара. А това са пари, които са сериозен БВП, който да гарантира по един или друг начин устойчива икономическа инвестиция. И тя да бъде под ръководството на държавата, например.
SN: Г-н Парамов, в края на миналата година България попадна в сив списък на държави, наблюдавани за пране на пари. Дали има изгледи да бъдем извадени от него?
Не можем да бъдем извадени. Напротив, в най-скоро време до първи септември ще бъде потвърдена тази констатация. И оттук нататък нещата ще станат малко по-сложни. Не заради друго, а заради условието, че се превръщаме във вариант, в който лъжата във финансов план е първенствуваща. Значи, да вземем за сравнение Гърция. Там имаше един финансов министър от 27 януари до 6 юли 2015 г. – Янис Варуфакис. Той настрои сериозен финансов контрол. И макар че беше инцидентно избран от 7-8 богати гръцки корабособственици, той като финансов министър регламентира всичко по отношение на преговорите с еврото и успя да осигури изгода на гръцката държава за 160 млрд. евро. Той направи всичко възможно да опрости 106 млрд. евро, да вземе нов заем от 30 млрд. евро, да осигури отлагане на плащане на последните 5 заема от 24 млрд. евро.
Ето един финансов министър като Янис Варуфакис, който успя да допринесе за своята държава феноменални резултати, посочва Кольо Парамов.
Докато у нас нашите финансови министри, все едно че са закотвени към схемата на олигарсите и се люшкат от едната към другата позиция. Ако бяхме влезли в еврото досега, ако не бяха тези комбинации с фалита на КТБ през 2014 г., с подставените други допълнителни незаконни схеми, ние щяхме да имаме уникален интерес по отношение на ползване на средства от Европейската централна банка, по отношение на балансиране на вътрешните ресурси, по отношение на прегледа и проверката на ресурса вътре в страната от гледна точка на баланса. Защото можехме да ползваме междинни кратковременни заеми за инвестиционна стабилност. И тази инвестиционна стабилност щеше да донесе на България много повече работни места, много повече доходи, много повече икономическа самостоятелност и богатство. Отколкото да се занимаваме с варианти на разни комбинатори, които могат само да забогатяват, а не могат да отчитат интереса на държавата.
SN: Г-н Парамов, какъв е ходът на делото РИКО? Много се говореше за него, сега спря да се говори. Прекратено ли е?
Ходът на делото РИКО е тежък. Американците на 22 януари 2022 г. изпратиха за 18 месеца разпореждане делото да се гледа в Софийския градски съд. СГС през септември 2023 г. отказа да го гледа по някакви техни си вътрешни причини. Върховният касационен съд на 1 октомври разпореди на СГС наново да се прегледа делото в рамките на 6 месеца. Този срок изтече на 1 април. От 1 април досега 23 юли няма все още заключение. Отговорността тук е следната: БНБ не иска и не може да бъде основен свидетел по делото РИКО. И там вече нещата стават много по-груби и много по-фатални.
Предвидено е, че Международният наказателен съд в Ню Йорк, който гледа делата по РИКО, и заместник-председателят на този съд, който отговаря за тези дела по света, потвърждава условието, че по това дело, след като България откаже писмено и ангажирано гледане, то ще се върне обратно в Ню Йорк, обяснява Кольо Парамов.
Но забележете, това дело ще се гледа с целия давностен период и то на много тежки условия при тройни наказателни лихви. Такива лихви много малко държави са си позволявали. Сега ние вече ще бъдем подсъдни като държава и ще трябва да платим тройни наказателни лихви за целия този умишлено забавен период. Тези лихви са над 550 милиона долара.
