Пак “смешен плач” за Париж. Хаос във Франция“, „Правителството на Барние приключи“, „Невиждана криза тресе Париж“, „Залезът на Макрон“, „Франция в черна дупка“, „Дългове давят Хексагона в Сена“, „Макрон е пътник от Елисейския дворец“ – ето такива жалостни заглавия се изписват през последните дни по челата на най-големите европейски вестници.
„Смешен плач“ може би щеше да каже Ботев – да прощава паметта му за споменаването на неговото заглавие, но в умствената си и творческа теснота пишещият тези редове се сети единствено за великата метафора на гения на България и на журналистиката.
А че медии, политици и дори мастити държавници не само из Европа се тръшкат през тези часове покрай хрумналата им прогноза, че след сряда Франция щяла да остане без правителство, без пари и дори без президент, си е наистина не глуповато-трогателна, а направо смешна работа.
По простата причина, че в ДНК-то на сглобения преди три месеца от бившия европейски технократ Мишел Берние кабинет ясно прозира неговата обреченост да падне в обозримото бъдеще.
Иначе казано провалът му е предрешен, роден е с края си, има кратък срок на годност и да рониш сълзи за него е признак на неосъзната, криворазбрана и дори злонамерена милозливост.
Ами как може да просъществува дълго в една уважаваща демокрацията страна правителство, което се крепи на крака от крайна левица и крайна десница? В естеството полюсите са гаранция за стабилност, но не и в политиката, която няма нужда от равновесие, а изисква превес, за да се управлява в интерес на осигурилата го социална прослойка.
Та според политическите оракули край Сена в следобедните часове на сряда предвожданият от Жан-Люк Меленшон ляв „Нов народен фронт“, и дясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен, ще катурнат правителството.
Като ще го сторят не толкова заради невключените в бюджета на Франция за догодина техни социални щения, а най-вече, за да натрият носа на изигралия и двете формации на предсрочния вот през юли, отнемайки им победата с хитри хватки, президент Еманюел Макрон.
Който без да му пука за „хаоса в Париж“, от понеделник, та чак до сряда посред нощите, е на официално посещения в Саудитска Арабия и крои с престолонаследника Мохамед Бен Салман планове за стратегическо партньорство в енергетиката, военната индустрия, изкуствения интелект и куп още доходоносни начинания.
А видиш ли ти, падането на Мишел Барние – предвиждат цяла камара вестникарски касандри – като нищо ще накара президента да подаде оставка и да ускори предвидения за 2027 г. вот за нов държавен глава!
Е, няма как да се случи, първо защото Конституцията на Франция циментира непоклатимо Макрон в президентското кресло чак до последния ден на неговия мандат, изтичащ през споменатата току що година. Освен ако самият той не реши да хвърли оставка от глупост или малодушие – нещо, което почти никой не допуска за обиграния, хитрия, лукавия и много млад политик – на 21 декември той ще навърши едва 47 години!
И както писа в парижкия „печатен гранд“ в. „Льо Фигаро“ неговият главен редактор Венсан Тремоле дьо Вилер, Макрон вече бил готов да обезвреди заговорниците в лицето на „Нов народен фронт“ и „Национален сбор“.
Като назначи веднага нов премиер, все едно, че нищо не се е случило, тъй като според основния закон на държавата той не може да разпусне парламента и да насрочи предсрочен вот по-рано от една година след последния, произведен в началото на юли.
А ако се вярва на в. „Льо Монд“, следващият министър-председател се казвал Себастиан Льокорню – тоест сегашният министър на отбраната, който е известен не само като политик с твърда ръка, но се слави също така като много приближен на… Марин Льо Пен!
И съответно срещу него къде с цената на компромиси, къде заради нуждата от твърдост в сегашната нелека и за Франция международна обстановка, крайнодесният „Национален сбор“ нямало да надига глас.
Но Макрон имал „резервната „карта“ за бъдещ премиер и в „лява разцветка“ – става дума за неговия стар поддръжник, симпатизант на социалистите и уважаван от хората на Жан-Люк Меленшон политик на име Франсоа Байру.
И той, и Льокорню, според трезвите парижки анализатори могат да изведат страната от „хаоса“ и да я ръководят подобаващо най-малкото до следващия юли, когато ще могат да бъдат произведени пак предсрочни избори.
Интересен е отговорът на въпроса кой губи от набъбналото напоследък покрай Сена политическо напрежение?
Може би тук е най-точен и правдив отговорът на Венсан Тремоле дьо Вилер – Марин Льо Пен и нейният „Национален сбор“.
Защото след като бе възнаградена богато от коренните французи на последните общоевропейски и предсрочни местни избори, но бе изиграна лукаво от Макрон, Льо Пен и съратниците u преглътнаха горчивия залък в името на стабилността на Франция.
Като най-голяма парламентарно представена сила те подкрепиха кабинета на Мишел Барние, показвайки така на всички онова, което техните политически опоненти винаги са отричали – държавническа мъдрост и патриотизъм в името на общото благо.
И след като заораха яко макар и „в сянка“ в браздата на изпълнителната власт, давайки заявка за бъдещо добро управление на Хексагона в първо лице, сега „Национален сбор“ е на път да изиграе ролята на разрушител.
А това десният избирател, там където ясно се е откроил отдавна, като например Франция, не прощава. Да не говорим за това, че с участието си във вота на недоверие Марин Льо Пен може да проиграе и шансовете си за успех на президентския вот след малко повече от две години.
Както и да е, а за да покаже още веднъж, че добре познава занаята си, Макрон покани на официалното откриване в събота на обновената парижка катедрала „Нотр Дам“ Доналд Тръмп. И новоизбраният президент на САЩ му бил обещал да кацне още в петък в Париж, като със сигурност двамата въобще няма да си говорят за предсказващи потоп на Франция бръщолевения.
Жителите u пък със сигурност ще се зарадват много на госта си, напук на „смешните плачльовци“.
Автор: Румен Михайлов, Труд
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
