Падането на неолибералната Бастилия.Насъскването на неолибералните тълпи целеше гражданска смърт за всяко различно мнение и всеки различен възглед.

Под благовидния мотив за защита на уязвимите и малцинствата, се надигна вълна от ограничаване на свободата на словото и съвестта.

На 20 януари по обяд, 47-ят президент на САЩ ще положи клетва. Този акт, на който ще имам честта да присъствам лично, символно ще ознаменува падането на неолибералната Бастилия.

Понятието „криптофашизъм“, въведено в научния дискурс от Теодор Адорно, обозначава социално действие, съставляващо осъзната, но прикривана подкрепа за фашизма. Когато обаче употребява това понятие за първи път през 1937 г. в едно свое писмо до Валтер Бенямин, Адорно влага в него малко по-различно съдържание – „криптофашизъм“ е онова социално действие, чието фашистка субстанция не е достатъчно осъзната и разбирана, от тези които са въвлечени в него.

През последното десетилетие можем да говорим криптоавторитаризма на неолибералната доктрина.

Тоест за неосъзнатият авторитаризъм, който налагаше неолиберализмът, възприет като универсална матрица за политическото и икономическо развитие на демократичния свят след падането на Берлинската стена. Ако някога класическият либерализъм е идеологията на свободата, която разрушава ancien regime на феодалното общество и формира модерния свят след Атлантическите революции, то неолиберализмът днес е идеологическа секта спрямо него. Те конструират политическата действителност по различен начин.

Класическият либерализъм на Адам Смит – по думите на Мишел Фуко – е имал за цел да освободи пространство за пазара в едно вече съществуващо политическо общество, докато целта на неолиберализма е да трансформира цялото общество и самата политическа власт в пазар.

Неолиберализмът, пак според Фуко, не трябва да се идентифицира с laissez-faire, а с интервенция.

И не е императивно обвързан с демокрацията – навремето, през 1981 г. Фридрих Хайек илюстрира това със знаменитата си фраза: „Предпочитам либерален диктатор пред демократично управление без либерализъм“. Парадигмата на неолиберализма се градеше върху изграждането на глобален пазар без политически и административни бариери. Основните линии на трансформация, които осъществяваше бяха три.

В „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“ ги обозначих като: „господството на неизбраните“, “обезцърквяване на обществото“ и „политика на идентичностите“. Тоест, обезсилване на националната държава чрез изнасяне на властта в наднационални институции, откъснати от демократичния контрол на народите; подмяна на светското начало с агресивен атеизъм; фетишзиране на расата (напр. „критическата расова теория“) и релативизиране на пола (антинаучната джендър-идеология), съчетани с атомизиране на обществото на всевъзможни конфликтуващи малцинства на тази основа.

Последното – политиката на идентичностите – беше извадено от периферията на крайната левица в САЩ, радикализирано и добавено в идеологическия коктейл на неолиберализма след Световната финансова криза през 2008-2009 г. Целта – да бъде подменена плоскостта на обществените дебати – от социално-икономическия въпрос, поставен с особена острота заради кризата, банковите фалити и разгула на „казино-капитализма“, към вакханалията на „идентичностите“.

Някъде тогава се появиха и първите видими белези на неолибералния криптоавторитаризъм, които впоследствие ескалираха до кресчендо.

Под благовидния мотив за защита на уязвимите и малцинствата и „политическа коректност“, се надигна вълна от ограничаване на свободата на словото и съвестта. Това обхвана медии, социални мрежи, целокупния обществен и научен дискурс. За опазване на неолибералния монопол беше създадена и нова „инквизиция“ – одиозната „кенсъл-култура“. За разлика от средновековната инквизиция – не централизирана и институционализирана, а мрежова и повсеместна. Насъскването на неолибералните тълпи целеше не просто доминация в обществото, а гражданска смърт за всяко различно мнение и всеки различен възглед – политико-идеологическо, научно, обществено.

„Кенсъл-културата“ беше инструментализирана чрез технологичните олигарси по това време, контролиращи социалните мрежи и ресурси в интернет.

Въведоха „министерство на истината“ – фактчекърите. Започна и нелегитимна намеса в политиката чрез манипулация на общественото съзнание от страна на безконтролни и непрозрачни хай-тек корпорации с гигантска комуникативна власт, скривани зад фалшива претенция за „политическа неутралност“. Да си припомним само скандалът – старателно омаловажаван през 2016 г. – когато анонимен сигналоподател, служител на Google, алармира обществото с едночасов видеозапис на среща на собствениците Сергей Брин и Лари Пейдж с висшия персонал на корпорацията.

Корпоративно съвещание за противодействие на резултатите от току-що проведените демократични избори в САЩ и потискане на свободата на словото.

На практика всички технологични гиганти бяха мобилизиране в политическата борба срещу Тръмп. По времето на пандемията цензурата, укриването на информация и манипулацията на общественото мнение, уж в името „здравето“, бяха брутални. Едва сега, през 2025 г., Марк Зукърбърг призна, че Фейсбук е налагал тежка цензура върху темата с вредите от новосъздадените ваксини срещу „Ковид-19“.

През изминалото десетилетие беше приведен в ход и планът на Сорос, който условно наричам „политическа власт без избори“ – кадровото овладяване и политизиране на съдебната власт, за да може неолибералното господство да бъде гарантирано чрез преследване на политически и икономически опоненти, независимо от „капризите“ на политическата демокрация, която излъчвна периодично различни мнозинства в парламента и правителството. Започнаха да го правят в САЩ, но същински разцвет този процес получи в Източна Европа под благовидния претекст за „съдебна реформа“.

Настана и тирания на малцинствата. Диктатура на трансджендъризма.

Световните парии бяха олицетворени и посочени за унищожение на виртуалните клади – белият хетеросексуален мъж, религиозните хора, семейството.

Победата на Доналд Тръмп през 2016 г., както неведнъж съм изтъквал тогава, беше дълбочинен идеологически обрат. Последицата – връщане на консерватизма като демократична идеология в мейнстрийма и реидеологизация на политиката, която анихилира постулирания от неолиберализма „край на идеологиите“, съчинен за да прикрива налагането на идеологически монопол. Но тази победа изигра ролята на конституциония етап във Френската революция, когато се премахва абсолютната монархия, монархическият суверенитет е изместен от народния, но монархията все пак остава.

Триумфалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом в резултат от една категорична изборна победа и тектонично разместване на електоралните настроения е падането на неолибералната Бастилия и премахването на неолибералната „монархия“. Консервативната революция обаче няма да премине през свой „якобински“ период, нито ще угасне под натиска контрареволюционни реставрации. Времената са други. Предстои, а и всъщност вече е в ход, нормализация и възстановяване на Свободата – изкореняване на последиците от монопола и сливането на неолибералната доктрина със самата идея за държавата и управлението.

Оптимизмът е малодушие, както писа знаменитият Освалд Шпенглер в “Човекът и техниката“.

Но дори и здравословният песимизъм подсказва, че с падането на неолибералната Бастилия, започва нов политически цикъл в Америка, а оттам и за света. Цикъл, в който е време вече да заговорим за демокрация без прилагателни.

Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум, Труд

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews