Отръмпяване. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ предизвика вълна от отръмпяване в българския политически и обществен живот. Отръмпяването е много повече по форма, отколкото по съдържание.

Това е така, защото новата американска форма се вижда от пръв поглед, докато за да бъде видяно съдържанието и същността на американския политически процес, се изисква разсъдък и интелектуална концентрация.

Оттам идва и по-приповдигнатото говорене на част от действащите политически говорители, които са преценили, че ако започнат да говорят по-бодро, остро, а понякога и просташки, току-виж са се оказали в позицията на Тръмп.

Отсега трябва да знаят обаче, че това няма да се случи със сигурност, защото никой от тях няма да бъде избран за президент на САЩ.

Още преди да бъдат преброени гласовете от американските избори, политическият коментатор Слави Василев почти обяви свой тръмпистки политически проект. Лидерът на най-новата парламентарна формация МЕЧ Радостин Василев също се провъзгласи за нещо като „българския Тръмп“ или поне „българският Орбан“.

Няколко политически анализатори обясниха, че всъщност президентът Радев е „българският Тръмп“.

Докато течаха тези коментари, Народният театър се оказа атакуван физически заради постановка на Джон Малкович. Сред протестиращите се видяха както част от новопоявилите се превъплъщения на Доналд Тръмп, така и представители на „Възраждане“, ВМРО и други формации, които също имат претенции да заприличат на Тръмп.

Всички те организираха нещо като възстановка на атаката срещу Белия дом отпреди четири години, при която истински тръмписти успяха да влязат в сградата на американското президентство, където се стигна до стрелба и жертви.

В българския вариант имаше основно псувни, скандирания и скъсана риза на директора на театъра.

Ще припомня, че само преди два месеца лидерите на ПП-ДБ лансираха тезата за равноотдалечен премиер, който да е някой, който прилича на Марио Драги. Вместо някой като Драги обаче след президентските избори в САЩ се появиха няколко като Тръмп.

Това е доста сериозен обрат, който се развива на фона на продължителна криза на българската политическа интелигентност. Тя, от своя страна, стои в основата на кризата на представителната демокрация, която изживява страната ни.

И така, докато търсехме някой като Драги, намерихме няколко варианта на Тръмп, но почти месец след изборите не сме открили председател на парламента.

Звучи като водевил, но доста по-талантлив и смешен от „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу.

Впрочем, докато течаха множеството въодушевени, но и тревожни политически анализи и коментари, българите се разделиха на привърженици и противници на Шоу. Едва ли подобна кулминация на националната политическа драма би хрумнала и на сюрреалисти като Луис Бунюел и Салвадор Дали, които иначе са доста изобретателни по отношение на абсурда.

Ексцентричност. Това е думата, която дефинира българското движение в последно време.

Само по себе си влечението да клонираш Тръмп, а и който и да било американски президент на българска територия, може да послужи за начало на водевилен сюжет със серия от обрати и комедиен край. Просто ритъмът и динамиката на американската и българската същност нямат нищо общо една с друга.

Това не означава, че едната е по-добра, по-справедлива или по-красива от другата, а че база за сравнение не съществува.

Глобалната сила САЩ избира Тръмп за президент, водена от най-различни мотивации, част от които са дълбоко неразбираеми за локалния български контекст. Наблюдаването на американската повърхност от телевизионния екран е крайно недостатъчно, за да бъде усетен вътрешният ритъм на това общество.

Впрочем американските и европейските партньори често правят грешката да си вадят генерални изводи на основата на наблюдението на българската повърхност, под която се крият редица непонятни за тях процеси.

Всичко това е израз на взаимно неразбиране, което понякога води до взаимни недоразумения и разочарование.

зборът на Тръмп за президент на САЩ предвещава сериозна промяна в международните отношения и най-вече в западния свят, от който България е част. Това не е повод за карнавал, а е предизвикателство, което ще изисква осмислен и адекватен отговор от страна на българското общество и политически елит.

Тръмп обещава да защитава американския национален интерес, което означава, че едва ли ще има време да се занимава с българския. Със сигурност възможностите, които ще се явят пред нас след тази голяма промяна в американската политика, ще са много.

Големият въпрос обаче е дали изобщо ще ги видим, докато някои се опитват да имитират Тръмп, Орбан или Драги. А политическият хоризонт е наситен преди всичко с карнавали, водевили и шумотевици.

Автор:Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews