Влизайки през вратата на руския военен наборен център в окупирания Донецк, Дмитрий се радваше, че лятното слънце е виновно за нервната пот на тила му. Той едва бе навършил годините за да може да гласува, но това беше вече вторият път, когато Дмитрий се кълнеше във вярност на знаме.

Неговият помощник в украинското военно разузнаване чакаше със затаен дъх да разбере дали хитростта им ще подведе силите на президента Путин

През пролетта на миналата година той се записа в Националната съпротива – батальонна група от украински партизани, ръководена от „Хонта“, капитан на разузнавателна рота в полка „Азов“. Тежко ранен в битка в града по време на ожесточената отбрана на неговия отряд в мащабната битка за Мариупол, Хонта беше блокиран зад вражеските линии, но беше поддържан жив от дружелюбни местни жители, които го местеха тайно от къща на къща, докато се възстанови.

Започвайки с тази мрежа от съпричастни цивилни, Хонта разрастна своето партизанско движение. Той е един от многото в окупирана Украйна.

Днес тези мъже и жени помагат на контраофанзивата на Украйна в тила на врага: взривяват мостове, саботират транспортни средства, убиват сътрудници и локализират цели за британските ракети Storm Shadow, изстреляни от украински реактивни пилоти. По-малко смелите или по-малко способните също играят своята роля: рисуват графити със заплахи към руските войски, разпръскват шипове за гуми по маршрутите за доставки и шепнат информация за движението им.

Те са силно потайни, но и безмилостно преследвани от руските служби за сигурност. И все пак, заедно с военното разузнаване на Украйна, ГРУ, те се съгласиха да разкажат на The Times за мисиите си с надеждата да наемат повече членове преди основното нападение.

„Сега е моментът за максимални усилия“

„Да помогнем на нашите войски в контранастъплението и да си върнем териториите е наш приоритет“, казва Хонта. „Това е подходящият момент да положим максимални усилия. Ние се опитваме да нанесем максимални щети на врага, за да улесним живота на момчетата на фронта.“

Някои действия се планират с месеци. Диверсионна мисия на 21 юни взриви железопътен възел дълбоко в окупирания Крим, близо до град Феодосия, прекъсвайки отново железопътната връзка на полуострова с Русия след миналогодишната атака срещу Керченския мост.

„Подготвяхме това за контранастъплението“, казва Хонта, добавяйки, че организирането му е отнело три месеца и е извършено точно когато Киев засили проучвателните атаки от механизирани бригади на фронта. „Искаме да навредим на врага колкото е възможно повече, да намалим някои от възможностите му на фронтовата линия, да нарушим логистиката, да разбием морала, да създадем чувство за несигурност.“

Операция Дмитрий отне още повече време. Руските вербовчици не обърнаха особено внимание на младия мъж от Донбас в онзи летен ден миналата година. Те зададоха няколко въпроса за краткия му живот до момента, записаха данните му. Той нямаше криминално минало, нито публични данни за каквато и да е идеология. Предадоха му формуляр с инструкции да се яви на служба преди основното обучение през границата в Ростов на Дон. Още едно момче от Донбас за месомелачката.

Но Дмитрий беше различен. След осем години живот под руска окупация, преминаването от хибридна война към пълна инвазия му предложи шанс да излее разочарованието си от подкрепяната от Кремъл мафия, която контролираше града му, крадейки бизнеси и демонтирайки цели индустрии за продажба обратно в Русия.

Побоищата бяха нещо обичайно в части от Донбас, контролирани от сепаратистите от 2014 г. насам, но инвазията постави началото на нова дивотия с широко разпространени съобщения за изнасилвания, изтезания и разчленяване.

„Това е история за Индиана Джоунс“

Използвайки услугата за криптирани съобщения Telegram, Дмитрий отговори на украински призив към партизаните да се бият с руските нашественици в окупираните територии. Това би било опасна, тайна работа, без слава или заплащане извън странния трансфер на криптовалута за оборудване. Всичко друго би го издало. Инструкции, местоположения на тайници с оръжия и видео наръчници за това как да се правят експлозиви ще бъдат изпратени чрез Telegram. Щеше да е сам.

„Тези хора в окупираните територии поемат невероятни рискове, но не можем да им дадем медал, подарък или официална заплата. Сега си мислят, че са сами“, казва Хмел, офицер от украинското разузнаване на ГУР, участвал в операцията. „След това интервю те ще разберат, че хората на Запад четат за тях, помнят ги. Ще разберат, че имаме приятели.”

Дмитрий беше проверен от ГРУ и се оказа способен оператор, преминавайки лесно задачите от начално ниво: писане на графити и запалване на превозни средства, маркирани със знака „Z“ . Скоро той беше окървавен чрез „ликвидиране“ на сътрудничещ служител. Визитката на Националната съпротива включва старата емблема на полка Азов: стилизиран тризъбец, символът на Украйна, върху Идея на нацията“,  противоречиво лого поради приликата си с Wolfsangel, използвано от ултранационалистически групи. Русия се опита да използва този символ като доказателство за нацистката идеология, което накара полк Азов да се откаже от него миналата година в полза на обикновен тризъбец.

„Неговата история беше добра – той беше обикновено момче от Донбас с работа, без никаква проукраинска история или забележителни подробности в биографията му – затова Хонта го покани да се присъедини към руската армия“, разказва Хмел. „Той имаше два месеца солидно обучение с руснаците в Ростов на Дон, след което новобранците бяха преместени обратно в Донбас в база, където щяха да бъдат разпределени в техните различни части. В този момент те бяха на една или две седмици от битката с нашите момчета. Бяха и в обсега на нашите ракети Химарс.“

Дмитрий съобщава на ГУР, че в базата има високопоставени офицери, включително полковници. Целта беше твърде голяма възможност, за да бъде пропусната, казва той.

„Той ни изпрати съобщение и ни изпрати координати, но проблемът беше, че той също трябваше да бъде там. Така че той ни изпрати собствените си координати, нямаше избор — знаеше, че ще ударим, но не знаеше кога или къде ще дойде Химарс. Когато започна атаката, загубихме контакт с него“, признава Хмел, поклащайки глава.

Въпреки това Дмитрий беше оцелял. Три дни по-късно той се свързва с ГРУ от руска полева болница. Той им казал, че е ударен, но ще се възстанови. Знаейки, че Химарите ще дойдат, той избягал от базата веднага щом първата ракета се блъсна в нея преди няколко седмици, изпарявайки колегите му. Експлозията на една от следващите ракети го уловила, но е имало достатъчно разстояние между него и зоната на удара, за да избегне критично раняване.

„Имахме трудни разговори с Хонта за тази мисия, не знаехме, когато го избрахме, как точно ще го използваме. Смятаме, че имаме между 60-100 руски войници там“, казва Хмел, шегувайки се, че Дмитрий е добър войник и вероятно ще бъде повишен от руската армия. Има и други партизани, заети с проникването в руската армия, която също отчаяно се нуждае от новобранци, допълва той. „Това е история за Индиана Джоунс. Става дума за риск и адреналин, а когато искате да убиете врага за да растете в нашата мрежа, искате да изненадате и себе си.“

През изминалия месец контранастъплението на украинските сили вече си възвърна около 50 квадратни мили от района на Запорожие, в който действа Националната съпротива.

Но успешната мисия може да има непредвидени последици. На 11 юни хората на Хонта взривиха железопътен мост извън село Якимовка, на път за логистичния център Мелитопол. Железопътната линия беше използвана за прехвърляне на противовъздушни боеприпаси от Крим до руските отбранителни линии в региона и руснаците бяха бесни.

„Руснаците обърнаха с главата надолу всички близки села, търсейки нашите хора. Това е различен вид риск, когато седиш между новите си руски другари. Трябва да работиш и с експлозиви, след което трябва да заснемеш резултата“, казва Хмел. „Всички хора, имам предвид всички хора там, бяха бити от руснаците. Това е обичайната им практика.“

И все пак на окупирана територия партизаните работят обикновена работа и се движат свободно, преминавайки с лекота през руските контролно-пропускателни пунктове. Те имат начини да скрият експлозивите си, но най-опасното нещо, което могат да носят, е телефонната карта на Националната съпротива, която пускат на мястото на успешна мисия, каза Хонта.

„Руснаците са ме спирали и претърсвали много пъти на контролно-пропускателни пунктове. Съвсем обичайно е, свикнахме с такива неща. Първоначално това ме притесняваше, но сега, тъй като живея в тази атмосфера през цялото време, го правя небрежно“, обясни той. „Ние не носим запален коктейл Молотов в колата, ние го маскираме, имаме си начини и по време на обиск обикновено не предизвиква никакви подозрения. Но ако намерят тази карта. . . ще бъде трудно да се измъкнем.“

„Всички украинци трябва да помогнат“

Партизаните на Хонта са разделени между по-малка група, която извършва най-опасните операции, и по-широка поддържаща база, която предоставя разузнавателна информация и пали коли, включително 27 през последния месец, казва Хмел. Понякога техните цели са много по-големи, а резултатите впечатляващи.

На 2 юни в окупирания морски град Бердянск мъж в цивилно облекло се измъкна от офиса си за разходка край морето, кафе и цигара. Забелязал екип за контраразследване на ФСБ от руските служби за сигурност, паркиран близо до пристанището, той се придвижил по брега в обратната посока. Жалко, че не можеше да види целта, за която беше докладвал — 50-метров кораб за насипни товари, натоварен с боеприпаси — но имаше добър изглед към пристанището, където се разтоварваше.

Той направи пауза и извади телефона си. Във видеото му липсва наближаващата крилата ракета Storm Shadow, но то улавя нейните последици — всемогъща експлозия и гъбен облак. Ракетата е попаднала в целта, съобщи той чрез канала Telegram и напусна мястото.

Всяко подобно действие ще спаси живота на войниците по време на основния щурм на контранастъплението, каза ГУР, призовавайки повече украинци да се присъединят към Националната съпротива.

„Имаме уникален момент да съберем активни хора на окупираните територии, трябва да е сега. Контраофанзивата няма да продължи само една седмица: ще бъде трудно, ще продължи и през есента“, казва Хмел. „Всички украинци трябва да помогнат на нашите войници да освободят страната ни, това не е отговорност на някакви полковници или бригади. Работата на всички украинци това лято е да направим контраофанзивата успешна.“