Няма ненаказано добро. Дядо Добри даваше всичко, което има, за да помага. След смъртта му обаче, вместо да съдействат за идеята за издигане на негов паметник на Дядо Добри, Светият синод и държавата в лицето на Столична община разиграват и прехвърлят темата като горещ картоф.

Сагата продължава повече от пет години

Последният пример от сагата по реализирането на проекта „Монумент Дядо Добри“ идва от направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община.

„Подкрепяме препоръките на район „Слатина“ и предлагаме да се потърси по-подходящо място, свързано с дейността на Дядо Добри, както и да се осмислят художественият образ и материал за изработка на паметника“, пише в писмо на главния архитект на CO. То е адресирано до зам. кмета на София Мирослав Боршош и архитект Димитър Бакалов, който работи по проекта.

Решението на главния архитект идва на фона на 5-годишна битка на сдружение „Азбукари“ и съмишленици за изработка на паметник на благодетеля. Той ще бъде сътворен от талантливи ученици от каменоделското школо във врачанското село Кунино.

След множество провеждани разговори от Светия синод отказват поставяне на монумент на Дядо Добри в пространството около патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Отказан е парцел край столичния храм „Свети Седмочисленици“.

Именно там приживе благочестивият старец събираше милостиня, за да я дари по-късно за строеж или ремонт на храмове в цялата страна. Включително и на храм-паметника, чийто най-голям физически дарител и до днес продължава да бъде именно Добре Добрев със своите 35 700 лв. Накрая синодалните старци решиха да препоръчат паметникът да бъде поставен в двора на църквата в с. Байлово. Далеч от светините, пред които покойният столетник събираше милостиня за същия този синод и с които миряните го отъждествяваха.

По-късно започват редица разговори и със Столична община

От сдружението са насочени към столичния парк „Гео Милев“ в район „Слатина“. Следват обещания за съдействие и светъл хоризонт, като проектът е идеята за паметник на Дядо Добри да бъде реализирана след тази за монумент на легендата на „Левски“ Георги Аспарухов-Гунди. И докато паметникът на славната „синя“ деветка вече бе официално открит, то изведнъж обещанията за съдействие за такъв и на Дядо Добри придобиват коренно различна форма. Оказва се, че действията по общественото обсъждане и взетите решения не изглеждат никак чисти.

„Изискахме информация от район „Слатина“, която направо е скандална. След официална среща с кмета Георги Илиев беше взето решение за провеждане на обществено обсъждане за одобрение на идеята за поставяне на паметника в парк „Гео Милев“. Бяха направени препоръки да се видоизмени целият проект, което направихме с архитектите Бакалови – баща и син. Общественото обсъждане се провело без наше знание и без известяване на Инициативния комитет, ангажиран с идеята за създаването на паметника на Дядо Добри. Скриват датата на провеждането на общественото обсъждане. Впоследствие разбираме, че от проведеното обществено обсъждане в район „Слатина“ не са произтекли проблеми. Нас официално не ни известяват със съдържанието на каквито и да е било препоръки. Главният архитект на район „Слатина“ казва, че всичко е минало безоблачно. След това изпращат някакви препоръки, с които не сме запознати, до Експертния съвет на ДАГ (CO), които в официалния документ на CO не са описани. Но намерихме документ, който казва едва ли не, че делото на Дядо Добри няма национален характер. Доброто трябва да го ориентираме само по местоположението в миналото на дядото. Това, че Иван Вазов, Ботев и Левски са от малки градове, не означава че не ги чества цялата нация. Аргументите им са нелепи и издишат“, коментира председателят на сдружение „Азбукари“ Цвета Кирилова.

В същото време се провежда Експертен съвет, на който не са поканени авторите на проекта, които да аргументират идеята

Това са баща и син Бакалови, които създават проекта.

„Абсурдно е всичко това. Някакви чиновници да вземат решение, скривайки от авторите, инициаторите и големия инициативен комитет провеждането на Обществено обсъждане в район „Слатина“ и въпреки правото на авторите на проекта да го аргументират при провеждането на този Експертен съвет на СО“, споделя още Кирилова.

Източник: България днес 

Още новини четете в категорията България