Българската шахматистка Нургюл Салимова имала нужда от време, за да осъзнае постигнатото на Световната купа в Баку. Младата спортистка призна, че напрежението е било огромно и психически е изпитала трудности от голямото внимание на специалисти от цял свят към нея.

Седмица след сребърния медал Салимова вече може да анализира трезво представянето си:

„Имах нужда от повече време, за да осмисля целия този стрес и всичко постигнато. Работя за този финал цял живот, така че пътят беше много труден. За да се класираш за тази Световна купа, също е много трудно. По време на самото състезание пък нямаш право на грешки, защото е на елиминации. Това е огромен стрес. Първият път, когато участвах на Световна купа преди две години отново имаше напрежение, но този път беше несравнимо“, призна Нургюл.

„Първо искам да споделя моя първи треньор – гросмайстор Никола Спиридонов. На него дължа много. За съжаление, той вече не е между нас. Благодаря много и на моя дългогодишен треньор Живко Жеков. Благодаря много и на г-н Антонов, на родителите ми, на приятелите ми, на треньорите и, разбира се, на себе си. Сам можеш да достигнеш някакво ниво в шаха, но никога върха. Хората срещу теб се готвят с години, анализират всички и знаят всичко. В един момент ти все едно играеш срещу компютър. Радвам се, че аз не бях съвсем сама. Радвам се, че мой приятел избра да ме придружи на това състезание, което продължи месец. Аз нямах физическата и психическата сила да се справя с всичко сама“, продължава надеждата ни в шахмата.

„Опитах се да стоя малко настрана, въпреки че много заглавия достигнаха до мен. Бих предпочела да е по-спокойно, но мисля, че това е съвсем нормално. Вече не е мечта, а реалност, че съм в турнира на претендентките. Не знам дали трябва да си поставям цел освен да подобря играта си максимално и да се представям по най-добрия начин“, завърши Нургюл Салимова.