Всеки пети българин е бил под прага на бедност през 2023 година. Линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2.3 процентни пункта, сочат данни на НСИ.
Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
Всеки пети българин е бил под прага на бедност през 2023 г.
През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин – съответно 446 и 466 лв., а най-високата – в област София (990 лв.), следвана от областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 25.8%, Кюстендил – 24.6%, София (столица) – 22.2%, и Добрич – 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян – 9.6%, Ямбол – 10.7%, и Шумен – 10.9%.
Линията на бедност за 2023 г. нараства спрямо 2022 г. във всички области, с изключение на Ямбол, където се отчита намаление с 9.5 процентни пункта. С най-голямо нарастване са областите Враца (с 42.5%), Сливен (с 27.7%), Смолян (с 26.8%), Хасково (с 26.2%), Благоевград (с 25.9%) и Шумен (с 25.0%).
През 2023 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 7.9%, а с най-високо равнище е област Добрич – 25.1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 6.5%, при 28.3% за областите Кюстендил и Стара Загора.
Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области – Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.).
Рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 1.7 процентни пункта – до 11.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66.5%.
С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3.2%.
Източник: NOVA
