Стотици хиляди младежи не учат и не работят. По последни данни това са около 124 000 души. Статистиката показва, че пикът е бил дори 180 000 младежи, които нищо не правят.

Цифрите оповести Деница Сачева – депутат от ГЕРБ-СДС и председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика.

Според нея все още не е изследвано достатъчно какви са причините за тези данни.

„Изключително важно е да разберем какви са причините за това. Дали причините се коренят в ниското образование, неграмотността, дали причините са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. Дали причините са в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно и оттам една значителна част от младите хора не са видими за държавната статистика. Недоверието на младите към институциите или има и други причини, които не можем да видим“, коментира Сачева.

Темата за младите хора, които нито учат, нито работят, е тема, която периодично се повдига в публичното пространство. Тя не успява да стане център на политическите решения и не може влезе в политическия дневен ред, каза още Сачева

Младите хора на възраст 25 – 29 г., които нито работят, нито учат или се обучават, са често пренебрегвана група в социалната политика на България. Това поколение стартира своя професионален път непосредствено след икономическата криза през 2008 г., сочат данни

Те са изправени пред неяснота и несигурност по отношение на работата и социалното си благополучие. Тези младежи много по-често са икономически неактивни или заемат несигурни работни места, посочват от Центъра за изследване на демокрацията.

Има пропуски в кариерното ориентиране на младите хора в България и е нарушена връзката между образованието и пазара на труда. Това заяви Александър Герганов – директор на Социологическа програма в Центъра за изследване на демокрацията.

Удариха ги заплатите

Заплатите в IT сектора започнаха да падат. Това показват последните данни на статистиката за заплатите през третото тримесечие.

Според последния годишен доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) броят на хората на пълен работен ден във високотехнологичния сектор у нас надхвърля 89 хиляди души, а само в софтуерния бранш е около 50 хиляди.

Тенденцията за намаляване на заплатите в IT сектора се наблюдава за първи път, пише „24 часа“.

От 4621 лв. средна заплата в сектора през юли през август тя пада на 4593 лв., но през септември става 4798 лв. През март месец и април обаче средната заплата почти беше достигнала 5000 лв.

Въпреки спада обаче, заплатите в сектора остават най-високите в България. За сравнение в енергетиката, където средното трудово възнаграждение непрекъснато расте. Средната заплата в сектора е 3150 лв. месечно, а финансистите и застрахователите получават малко под 3 хил. лв.

Към момента също така има данни на спад при търсенето на IT специалисти. Един от най-големите сайтове за обяви за работа отчита през октомври 40% намаление на обявите за работа в IT сферата в сравнение с година по-рано при среден спад на годишна база със 7%.

Безработица

Безработицата в България нараства. Равнището на регистрираната безработица в страната през октомври е 5,5 процента. Наблюдава се увеличение от 0,2 процентни пункта спрямо септември, съобщават от Агенцията по заетостта.

Регистрираните в бюрата по труда в края на месеца са близо 156 хиляди. Като с нови регистрации са над 28 хиляди или с близо 6 хиляди повече от предходния месец, и с 2800 повече спрямо октомври 2022 година.

От Агенцията по заетостта отчитат, че започналите работа през месеца са над 13 хиляди, най-много в преработващата промишленост и в търговията.

Най-търсените от бизнеса професии са тези на преподаватели; машинни оператори; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта.