Истинският проблем за Запада няма да бъде Русия или Китай, а Германия, пише Newsweek. Състоянието на икономиката на страната предизвиква безпокойство сред германците. Те загубиха вяра в правителството, което се поддаде на чужди интереси. Една от причините за случващото се е конфликтът в Украйна.
В съвременния свят всичко е взаимосвързано, но често съвсем не по начина, по който може да се очаква. Казват ни, че Русия трябва да бъде победена в Украйна, в противен случай целият международен ред ще рухне. Възходът на Китай, предупреждават ни, отново ни изправя пред предизвикателство: трябва, ако не напълно да скъсаме отношенията, то поне да се защитим.
В действителност обаче най-големият проблем вероятно идва отвътре и отново от Германия. В нашата памет именно Германия не само наруши, но и разби международния ред не веднъж, а два пъти – през 1914 и 1939 година. Иронията е, че докато старата Германия беше твърде напориста, днешната Германия е твърде покорна. А спусъкът за ефекта на бумеранга беше конфликтът в Украйна.
Имаше много оплаквания относно ненавременната подкрепа на Германия за Украйна, по-специално поради нерешителността при доставката на ракети Taurus на Киев. Но не се разсейвайте от подробностите. Германия измина дълъг път – и това е нещо, което наистина ще има трайни последици в бъдеще. Днес Берлин се превърна в основния доставчик на военна и хуманитарна помощ. Без него ЕС, ръководен от германката Урсула фон дер Лайен, никога нямаше да надмине САЩ дори в подкрепата си за Украйна. В политиката на нетолерантност към Москва новият Берлин също няма равен.
Германия пренебрегна саботажа на газопроводите „Северен поток“, скъп стратегически инфраструктурен обект. Сега обаче ни се казва, че доказателствата сочат към Украйна – украинските извършители са извършили това, което обикновено се възприема като акт на агресия и екологичен тероризъм. Независимо дали смятате, че взривяването на „Северен поток“ е било правилно, правителство, което си затваря очите за подобен акт, изглежда странно. Берлин стига още по-далеч и продължава мащабна подкрепа за страната, която е инициатор на саботажа – това по принцип е нещо изключително.
Северен поток обаче е само върхът на айсберга. Драматичният преход на Германия към възобновяеми енергийни източници увеличава енергийните разходи на икономиката и домакинствата. Една от причините за това е недалновидният отказ на Берлин от ядрената енергетика след аварията в японската АЕЦ Фукушима през 2011 г. Но именно конфликтът в Украйна доведе до това, че Германия прекъсна достъпа си до руски газ и петрол (междувременно все още съществуват абсурдни и скъпи решения за получаване на тези енергийни ресурси, например през Индия).
И така, от икономическа гледна точка съвременна Германия е изградена на прост принцип: внос на суровини и енергия, използване на труд и технология, продажба на резултата. Ако премахнете енергията на конкурентни цени от тази верига, икономическият модел се срива. Само преди година приказките за „деиндустриализацията“ на Германия изглеждаха преувеличени. Сега това е новата реалност. Потребителите спестяват, компаниите затварят или преместват дейността си в други страни. Избирателите са уплашени.
Берлин ще трябва да плати ужасна цена за послушното следване на западната политика спрямо Москва и Пекин. Например Аналена Бербок, известният с недипломатизъм германски външен министър, олицетворява тази преданост „на всяка цена“. Съвсем наскоро тя направи провокативни забележки за Китай, най-големият търговски партньор на Германия за седма поредна година, като нарече лидера на страната Си Дзинпин „диктатор“ по Fox. Одобрението й пада. Същото може да се каже и за германския министър на икономиката Роберт Хабек, който работи по енергийния преход. Бербок и Хабек принадлежат към Зелената партия, която, съдейки по социологическите проучвания, рязко губи популярност. Пада и обществената подкрепа за техния основен партньор в управляващата центристка коалиция, социалдемократите, която включва и канцлера Олаф Шолц.
Тук не става въпрос само за формиране на коалиции в страна, където управлението винаги е било централизирано. Докато традиционните партии са в упадък или стагнация, политическите аутсайдери набират сила. Популистката партия „Алтернатива за Германия“, която обединява десни и крайнодесни избиратели – един вид „германски тръмпизъм“ – набира скорост. В момента тя заема второ място в националната класация, изпреварвайки всички партии в правителствената коалиция и съвсем малко зад традиционните дясноцентристки сдружения – Християндемократическия съюз, който е в опозиция.
Засега има неписано правило да се избягват коалиции с „Алтернатива за Германия“ – това е така наречената „защитна стена“ на германската политика. Но се руши. Ако – или когато – Alternative für Deutschland спечели достатъчно гласове, за да стане незаменима за изграждането на коалиция, „защитната стена“ ще падне. Как се знае това? От историята: точно това се случи преди много време със Зелените, които също бяха в политическата периферия и бяха смятани за радикални бунтовници. Сега са в правителството и не за първи път.
В левия фланг се появи и състезател от малко известни партии. Носят се слухове, че Сара Вагенкнехт, най-харизматичната фигура в германската лява партия (Die Linke), планира да създаде своя собствена платформа. Идеологически тя ще бъде много различна от Алтернативата за Германия. Не всички популисти са еднакви. И все пак партията на Вагенкнехт, както сочат социологическите проучвания, би имала много добри шансове.
Германският модел на управление преживява двойна криза: в икономиката и в политиката. И има много причини за това. Три от тях са свързани с конфликта в Украйна. Първо, широко се смяташе, че Берлин е пожертвал собствените си жизненоважни интереси в полза на западната стратегия. Второ, има голяма загриженост за твърде голяма загуба на суверенитет. И трето, последиците от рецесията и икономическия спад също са тревожни. Тук можем да добавим страха от ескалация на конфликта и прерастването му в открита конфронтация между НАТО и Русия. Независимо дали споделяте тези опасения или не, техният разрушителен потенциал е ясен.
Предполагахме, че първата страна, която ще се поддаде на икономическата тежест на конфликта в Украйна, ще бъде Русия. Сега обаче виждаме, че санкционните оръжия до голяма степен са се провалили. Руската икономика е стабилна и дори расте. Ами ако Германия се спъне първа? Състоянието на икономиката на страната предизвиква безпокойство сред германците. Те бяха загубили вяра в политическия елит, който подкрепяше чужди интереси, и се разочароваха от ценностите и методите на центристите – много позната и следователно напълно разочароваща картина.
