Американският долар е най-широко използваната валута в света. Той е едновременно основното глобално платежно средство и неофициалният златен стандарт в света. По данни на Международния валутен фонд 62% от финансовите резерви на планетата се държат в щатски долари – поне два пъти повече от общия размер на чуждестранните резерви в евро, йени и юани, взети заедно.
Тридесет и една държави са го приели за своя официална валута или са нарекли парите си на негово име, повече от 66 държави обвързват стойността на валутите си с него, и сега той се приема на толкова отдалечени места като Северна Корея, Сибир и изследователските станции на Северния полюс.
Съществува обаче едно малко градче, в което доларът не властва. Иронично е, защото именно тук, в Яхимов, дълбоко в планината Крушне хори, преди 500 години, през януари 1520 г., се появява доларът.
Но в Яхимов приемат само крони, евро или понякога руски рубли. Добре дошли в Яхимов – мъничко градче с малко повече от 3 000 жители близо до чешко-германската граница, което е едновременно дом на долара и дом без долари.
Вероятно никога да не сте чували за това място. Едва ли знаете и това, че е обявено за един от обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО. И също толкова вероятно е да не сте разбрали, че валутата, която движи свободния свят, произхожда от този малък град, който все още се съвзема от краха на комунизма и в който има повече публични домове, отколкото банки, пише BBC.
Можете да прекарате цял ден в разходки по главната улица на Яхимов, покрай изоставените готически и ренесансови сгради, които се спускат по хълма, около разкошния комплекс от дневни спа центрове в подножието на долината и до замъка от 16 век, и никога да не разберете, че това е родното място на долара.
„Как бихте могли? Тук никъде няма рекламни надписи, свързани с това – повечето хора, които живеят в Яхимов, дори не знаят!“, казва Михал Урбан, един от инициаторите на номинацията на Яхимов за ЮНЕСКО. „Никой друг миньорски град не е имал такова голямо влияние върху историята, като Яхимов, но ние сме забравили миналото си“, отбелязва Урбан.
Дълго преди да се появи Яхимов, в планините, разделящи днешна Бохемия и Саксония, са властвали вълци и мечки, които са бродили из девствените им гори. Когато през 1516 г. са открити огромни количества сребро, предприемчивият местен благородник граф Йеронимус Шлик кръщава района Йоахимстал („долината на Йоахим“) на името на дядото на Исус, местния покровител на миньорите.
„По онова време Европа е континент на градове-държави с местни владетели, които се борят за власт“, обяснява местният историк Ярослав Ошеч. „Тъй като сред тях не е имало стандартна парична единица, един от най-ефективните начини, по които владетелите са можели да наложат своя контрол, е бил да изсекат собствена валута и точно това е направил Шлик.“
На 9 януари 1520 г. парламентът на Бохемия официално разрешава на Шлик да сече своите сребърни монети. Графът отпечатва образа на Йоахим на лицевата страна, а на гърба – чешкия лъв, и нарича новата си валута „Йоахимсталер“, което скоро се съкращава на „талер“.
В епохата, когато металното съдържание на монетите е единственият определящ фактор за стойността, Шлик прави две умни неща, за да осигури разпространението и оцеляването на талерите.
Първо, той направил талера със същото тегло и диаметър като монетата Guldengroschen с тегло 29,2 г, използвана в голяма част от Централна Европа, което улеснило съседните кралства да го приемат. По-важното е, че той сече повече монети, отколкото светът някога е виждал.
Само за 10 години Йоахимстал се превръща от селце с 1 050 души в най-големия минен център в Европа – оживен център с 18 000 души и 1000 сребърни мини, в които работят 8 000 миньори. Към 1533 г. Йоахимстал е вторият по големина град в Бохемия след Прага, а към средата на 16 век Урбан изчислява, че около 12 милиона талера, изсечени от тези планини, са се разпространили из цяла Европа – много повече от всяка друга валута на континента.
Но скоро сребърните залежи на Йоахимстал свършват, а през 1566 г. талерът е толкова добре познат в цяла Европа, че когато Свещената римска империя се опитва да установи стандартен размер и съдържание на сребро за многобройните местни валути в своето кралство, тя избира талера, наричайки всички приемливи сребърни монети „Райхсталери“ („талери на империята“).
„През следващите 300 години много страни по света моделират парите си по талера – казва Урбан и скоро талерът започва да живее свой собствен живот далеч оттук.
Когато владетелите в Европа започват да преработват монетите си по подобие на талера, те ги преименуват и на собствените си езици. В Дания, Норвегия и Швеция талерът става известен като „далер“. В Исландия той бил „далур“. В Италия „талеро“, което не трябва да се бърка с „талар“ (Полша), „талиро“ (Гърция) или „талер“ (Унгария).
Във Франция той е jocandale, а „не след дълго сред малките, плътно натъпкани държавици на Свещената римска империя циркулират около 1500 имитации“, пише Джейсън Гудуин в книгата си Greenback.
Скоро талерът се разпространява в Африка, където се използва в Етиопия, Кения, Мозамбик и Танзания до 40-те години на 20 век, както и в по-голямата част от Арабския полуостров и в Индия, където продължава да е в обращение през целия век.
До 2007 г. официалната валута на Словения е толарът. Парите в Самоа все още се наричат „тала“. А днешните валути в Румъния („лев“), България („лев“) и Молдова („лев“) носят имената си от лъва, отпечатан върху първия талер преди 500 години.
Но името на американската валута дава нидерландският leeuwendaler („лъвски долар“ или накратко „daler“ – произнася се почти идентично с английския „dollar“).
След като за първи път пристигат в Нов Амстердам (сега Ню Йорк) през 17 век с холандски колонисти, даларите бързо се разпространяват из Тринадесетте колонии и англоговорящите заселници започват да ги наричат – както и всички сребърни монети с подобно тегло, включително широко използваната испанска монета real de a ocho – „долари“.
Доларът става официална валута на САЩ през 1792 г. и оттогава насам вдъхновеният от талера долар продължава своя поход по целия свят в места като Австралия, Намибия, Сингапур и Фиджи.
Яхимов, Мария Кюри и ГУЛАГ
Когато сребърните залежи в града намаляват, миньорите започват да се сблъскват с мистериозна черна субстанция, която води до тревожно висока честота на фатални белодробни заболявания. Те нарекли минерала уранинит „Pechblende“ “ („Pech“ означава „лош късмет“ на немски език).
През 1898 г., докато изследва мините на града, физикът Мария Кюри установява, че същата руда, от която са направени първите долари, съдържа два нови радиоактивни елемента – радий и полоний. Откритието обезобразява ръцете на Кюри, в крайна сметка я убива, и й носи носи първата Нобелова награда, присъждана на жена.
Всички тези събития подготвя сцената за второто историческо действие в града – същите мини, в които е създадена световната валута, ще захранват надпреварата в ядреното въоръжаване.
През следващите няколко десетилетия отново отворените сребърни мини на града се превръщат в най-големия източник на радий в света. Нацистите експериментират с ядрен реактор именно тук.
„Бащата на атомната бомба“, Дж. Робърт Опенхаймер, пише дисертацията си върху богатите на уран мини в Долината на Йоаким. А след като Чехословакия си връща Йоахимстал от Германия след Втората световна война – го преименува на Яхимов и прогонва немскоезичното население, което живее тук от векове заедно с чешките заселници – правителството подписва таен договор със Сталин, който превръща града в руски ГУЛАГ.
„Това е началото на един много мрачен и драматичен период от нашата история“, казва Урбан. „Преди войната хората, които са живели тук, били много горди, че са създали долара. Но когато населението се променило, този спомен се изгубил и мините започнали да се експлоатират, за да помогнат на Русия да създаде атомна бомба.“
След като атомната бомба на Опенхаймер на практика слага край на Втората световна война, около 50 000 съветски политически затворници са изпратени в Яхимов между 1949 и 1964 г., за добиват уран за ядрения арсенал на СССР.
Така двата най-мощни символа на властта в съвременния свят – доларът и ядрените оръжия – произхождат от това китно миньорско градче в планините на Бохемия.
Днес Яхимов все още се възстановява от бурното си минало. Построените през 19 век домове, с токсични нива на уран, бавно търсят път към някогашната си слава.
А последната действаща мина в Яхимов, която е доставяла сребро за първите долари, сега осигурява радиоактивна вода за три луксозни курорта за „терапия с радонова вода“.
Никъде в Яхимов все още няма табели, които да указват, че това е родното място на долара, но той властва и разказва историята му.
