Невъзможност за правителство. Този текст ще излезе, след като изборите са минали, което нищо не променя, защото от предишните избори отлично знаем какво е „менюто“. Кампаниите минават все по-вяло, защото и компроматите не са неизчерпаеми. И все пак имаше голяма интрига – разцепването на ДПС от Делян Пеевски.

В Дубай ли, в Катар ли, в Якоруда ли, така и не се разбра къде е бил в дните преди изборите и дали изобщо е бил някъде, защо е бил, кой го е видял, кои служби са го следили, кой не го е видял, а е чул, и не са били служби, а слухове и т.н.

От сглобката изведнъж ни се изясни, че Пеевски е незаобиколим фактор дори само заради това, че от депутат, който никога не присъстваше в Народното събрание, изведнъж той реши да участва активно в политиката с напълно физическото си присъствие.

И съответно се появиха снимки, разкази и слухове, които показваха, че с него се правят договорки и тече активна комуникация – нещо, което досега беше правено само задкулисно. Задкулисното му влияние ни беше разказвано години наред според наратива на медиите, които го разказваха.

Той явно реши, че иска да контролира наратива, и излезе физически на политическото поле. Какви са мотивите му за това, тепърва ще научаваме, но можем да се досещаме. На първо място със сигурност са финансовите мотиви.

После идва и личният мотив за контрол над този наратив като отмъщение към досега контролиращите наратива с друг наратив, създаден от него. Публичните му твърдения са възможно най-политически коректни в контекста на политическата коректност.

Изглежда, че амбицията му е „с твоите камъни по твоята глава“, което е разбираемо на чисто психологическо ниво, но няма нищо общо с политика, докато не се появят други смисли и действия, които да я превърнат в реална такава и в полза на обществото. В полза на обществото!

Ако има изобщо намерение за такава. Кое ДПС ще остане, вече е ясно.

И тук идва проблемът със сблъскващите се наративи, защото наративите не са два, а повече. Виждаме това, което ни се поднася – политици, които явно имат връзка с магистрати, прокурори, полиция и мутри с отрязани опашки.

Всеки държи някого с нещо и колкото и малко да е то, поради това, че някои са нови лица в политиката и не са имали възможност да натрупат задкулисни прегрешения в количествата, в които са ги натрупали други, политиката се свежда до изваждане на компромати вече 7-и избори от 2020 г. насам. Компроматите обаче вече не впечатляват никого, което е крайно нездравословно за всеки гражданин на България.

Интересно дали някога ще излезе истината за обстоятелствата около смъртта на шофьора, попаднал на пътя под джипа, в който се возеше Кирил Петков.

Да не си на мястото на семейството му. България има традиция да прикрива истината за загиналите в катастрофите, когато в нея са замесени известни хора. Както сме писали и преди, Кирил Петков няма лична вина освен липсата му на контрол над возещия го шофьор.

Това не е пряка вина, тя няма правна стойност и никой не търси такава. Тя е в сферата на морала и чувството за отговорност към заобикалящата го среда, както е и диагноза за двойните стандарти, в които живеят политиците.

Той със сигурност не е изключение.

Познавайки манталитета на българските мъже с власт, сигурни сме, че всеки от тях лети по пътищата с неправомерна скорост, возен от шофьор или не. Само че в случая сме по-взискателни към ваденето на истината такава, каквато е, защото г-н Петков се представя за лице на принципите, честността и справедливостта.

Лош късмет е, че точно за този случай на цялото общество е ясно, че лошото следствие и прокуратура или МВР отново са продажни, защото така и не разбрахме с каква скорост се е движил джипът и защо пътят беше преасфалтиран. На всички е ясно защо беше преасфалтиран. Както и на всички е ясно защо не знаем истината и досега.

Кой крие истината, си остава завинаги кой, независимо от всякакви претенции за прозрачност и справедливост в съдебната система.

Минаха и тези избори, без да разберем нищо по случая. Изглежда се задават нови напролет. И а дано, ама надали, е борбата с корупцията. Тя, уви, е борба със самите нас, които не можем да превъзпитаме и себе си, и следващите поколения в нетърпимост към лъжите и подкупността.

И отново – това не е закононарушение на Кирил Петков, но прикриването на истината показва неочаквано лично нежелание да започнеш прозрачността от себе си.

Затова и е трудно да бъде преглътнато, колкото и малко да изглежда на фона на всичко останало.

България е малка локва в глобалното блато на далаверите, което прави обаче всичко много по-видимо, защото в малката локва възможностите да направиш големи пари или нещо незабележимо са минимални.

Всичко се вижда и чува рано или късно, както веднага разбрахме за преасфалтирането на пътя.

Корупцията тук се базира основно на кражби от държавата, защото в малката локва големи бизнеси почти няма.

Кандидатите за тези кражби стават все повече и все по-случайни. В два сериала на гениалния Тейлър Шеридан той повтаря една и съща своя мисъл, която явно много го занимава. Диалогът е от две изречения:

„Мен парите не ме интересуват.“

„Не те интересуват, защото никога не си имал пари.“

За всичко отговорът е един – follow the money, както казват американците, следи парите. Този текст трябваше да се занимава с политиката на изборите, но някак естествено се срути до нивото на парите.

Играчите на политическата сцена са изморени не само едни от други, но и от самите себе си. Сега тепърва ще гледаме ново шоу, в което младият и енергичен Делян Пеевски заедно с неговите млади и енергични съпартийци ще мерят его и амбиции към държавата, с младия Кирил Петков и неговата група, чиято енергия вече познаваме.

Няма да е забавно, колкото и да изглежда такова.

Отделяме тези двама политици, защото независимо от наративи и предпочитания те са реалността на младите лица в българската политика. Заедно с Радостин Василев. Абстрахирането от емоции на публиката е абсолютно задължително. Както и чувството за ирония. Това е базата, от която тръгва този текст. Тотален ироничен реализъм.

Пеевски и Петков, като новото ПеПе, утвърждават ежедневно евроатлантизъм, НАТО, про-Украйна и анти-Русия. Нищо не е ясно, докато не се изясни. И както би казал Борисов, едни десетина километра магистрала не са построили. Посланията на ПеПе-тата се състоят само от клишета без политическа визия.

Външната политика би трябвало да е ясна – има два цивилизационни избора и те са за Украйна и Израел.

Враговете на тези две държави са врагове на демокрацията. Ще видим във все по-усложняваща се геополитическа ситуация дали ПеПе-тата ще държат този фронт, защото нищо не е сигурно. Абсолютно нищо.

Неприязънта към тази нова враждуваща помежду си ПеПе конфигурация е неизбежна като малката локва, в която се случва. От тази локва се надигна гласът на СБП, наследникът на СБП от соца, бранд, признат от едни и непризнат от други в кликите на враждуващото писателско общество, срещу постановката на Джон Малкович в Народния театър.

Провинциален гласец от малката локва. Демокрацията позволява да го има, но няма как да бъде чут, защото се опитва да бъде цензор.

Враждите тук владеят обществото. Затова и в този текст и дума не споменахме за възможностите за правителство след поредните избори. Поради отровната, враждебна среда на малката локва тук има само невъзможности за правителство.

Автор: Милена Фучеджиева, filternews

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews