елекуваната хипертонична криза е опасна за живота!

Хипертоничната криза представлява остро, внезапно покачване на стойностите на артериалното налягане над 180/110-120 mmHg. То е придружено от разнообразни симптоми, с или без съпътстващо органно увреждане.

Хипертоничните кризи имат различна подлежаща причина и по-често са израз на нелекуваната оптимално артериална хипертония. Асимптомното протичащото, трайно високо артериално налягане, е израз на нелекувана/неконтролирана хронична хипертония с постоянно високи, а не на инцидентно повишени стойности на артериално налягане.

Спешни хипертензивни състояния възникват при пациенти с вече диагностицирана хронична хипертония. Неспазването на антихипертензивната терапия, пропуск в нея или употребата на симпатикомиметици са две от най-честите причини за възникване на хипертонична криза.

Патофизиологичните механизми, посредством които рязкото покачване на артериалното налягане води до остро органно увреждане не са напълно изяснени. Предполага се, че механичният стрес върху съдовите стени вероятно води до увреждане на ендотела и активира провъзпалителна реакция. Това от своя страна води до повишен съдов пермеабилитет, активиране на тромбоцитите и коагулационната каскада.

Отлагането на фибринов съсирек в лумена на съдовете на микроциркулацията от своя страна води до хипоперфузия на целевия орган. Всичко това се изразява клинично с нарушена функция на прицелния таргетен орган.

Хипертензивните състояния се разделят на спешни и неотложни на базата на стойностите на артериално налягане, степента на увреждане на прицелните органи и прогнозата за пациента, която носят. Спешните хипертензивни състояния настъпват при стойности на артериално налягане над 220/140 mmHg, усложнено с дисфункция на един или повече прицелни органи и манифестна клинична изява.

Клиничната презентация се състои най-често в настъпване на мозъчен кръвоизлив или инсулт, миокардна исхемия-най-често остър коронарен синдром, белодробен оток (особено при подлежащ клапен порок или ЛК дисфункция).

Освен това първа клинична изява на рязкото малигнено покачване на артериално налягане може да бъдат острите аортни синдроми, най-често аортната дисекация в различни сегменти на аортата, бъбречната недостатъчност резултат от фибриноидна некроза и исхемия на бъбреците или еклампсията при бременни жени с придружаваща артериална хипертония.

Всички тези прицелни органи увреждания застрашават пряко живота на пациентите и крият риск от настъпване на последващи усложнения. Именно степента на органно увреждане и клиничното състояние на пациента, а не абсолютната стойност на артериално налягане са от значение за поставяне на диагнозата „хипертензивни спешности“. Дори и при по-ниски стойности е възможно да настъпят сериозни усложнения, които автоматично поставят пациента в графата спешен и изискват болнично лечение.

Неотложните хипертензивни състояния се дефинират като значително покачване на стойностите на артериално налягане над 180/110-120 mmHg в съчетание със стабилни и непрогресиращи симтоми. Обикновено няма клинични и образни данни за прицелно органно ангажиране. Тук по-скоро присъстват симптоми на силно гравоболие, епистаксис, възможно е пациентите да имат оплакване от затруднено дишане или тежест в сърдечната област, напрегнатост и шум в ушите.

Всички тези симптоми обаче не са израз по-сериозно органно увреждане и обикновено не изискват твърде агресивно понижаване на стойностите на артериално налягане и прием в лечебно заведение. Хипертоничната криза обичайно изисква период от около 10-14 дни до постигане на пълно нормализиране на стойностите на артериално налягане.

Когато се оценява пациент с остро покачване на артериално налягане е важно да се вземат предвид най-вече оплакванията му, а не абсолютните стойности на АН. Симптоми като остро главоболие, количествени и качествени отклонения в неврологичния статус, остра болка в гърдите, намалено отделяне на урина, профузно повръщане и зрителни отклонения са насочващи за прицелно органно увреждане и изискват допълнителни изследвания.

Електрокардиограма, ехокардиография и изследване на сърдечни ензими се изследват задължително при пациентите със съмнение за сърдечна исхемия или остър аортен синдром. Компютърна томография (КТ) на главата се препоръчва при пациенти с остри неврологични оплаквания или признаци на неврологичен дефицит от физикалния преглед.

Бързото, но не рязко понижаване на артериалното налягане е основата на терапията при спешните хипертонични състояния. Целта е средното артериално налягане да се понижи с 20% до 25% през първите 1 до 2 часа.

Интравенозните вазоактивни медикаменти като лабеталол, есмолол, никардипин и нитроглицерин обикновено са ефективни варианти. Възможността за бързо превключване към прием на перорални медикаменти обикновено има благоприятен ефект в лечението на спешните хипертензивни състояния.

За съжаление, цялостната дългосрочна прогноза на пациентите с хипертонични спешни състояния е неблагоприятна. Значителен брой от тези пациенти може да развият нежелани сърдечни събития-инфаркт или инсулт в рамките на 12 месеца при липса на адекватно лечение и контрол върху стойностите на артериално налягане.

Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470371/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20160537/