Нелечимият Диабет тип 1 – какво го прави толкова упорит? Диабет тип 1 (T1D) е хронично заболяване, характеризиращо се със системно разрушаване на произвеждащите инсулин бета клетки в панкреаса чрез автоимунен отговор. За разлика от T2D, който често се свързва с фактори, свързани с начина на живот, T1D обикновено се проявява в детска или юношеска възраст, въпреки че може да възникне във всяка възрастова група. Въпреки че T1D не се счита за фатален поради напредъка в медицинските грижи и техниките за самоконтрол, той остава нелечим, изискващ лечение през целия живот.

В T1D имунната система на индивида погрешно насочва

и унищожава бета клетките в панкреаса, отговорни за производството на инсулин. Инсулинът е жизненоважен хормон, който регулира нивата на кръвната захар, като насърчава усвояването на глюкоза в клетките за производство на енергия. Без достатъчно инсулин нивата на кръвната захар могат да се повишат до опасно високи нива, водещи до хипергликемия. Нелекуваната хипергликемия може да доведе до тежки усложнения, включително диабетна кетоацидоза (DKA), потенциално животозастрашаващо състояние.

Лечението на диабет тип 1 (Т1Д) изисква комбинация от инсулинова терапия,

наблюдение на нивата на кръвната захар, управление на диетата и редовна физическа активност. Инсулинът обикновено се прилага чрез множество ежедневни инжекции или непрекъснато подкожно инфузиране с помощта на инсулинова помпа. За да се поддържат нивата на кръвната захар в целевия диапазон, важно е да ги наблюдавате редовно с помощта на глюкомер или непрекъснат монитор за глюкоза (CGM).
Диетичното управление включва внимателен прием на въглехидрати и балансирани ястия, за да се избегнат внезапните промени в нивата на кръвната захар. Редовните упражнения също са важни, тъй като подобряват чувствителността към инсулина и насърчават цялостното здраве. Въпреки предизвикателствата, свързани с управлението на състоянието, хората с Т1Д могат да водят активен и пълноценен живот с правилните грижи и подкрепа.

Напредъкът в технологията доведе до подобрения в качеството на живот

и контрола на кръвната захар при хора с Т1Д, като инсулинови помпи и непрекъснати глюкозни монитори. Изследователите продължават да проучват потенциални лечения като трансплантации на бета-клетки и имунотерапия, които показват обещание за бъдещето.
Въпреки това Т1З представлява сериозно предизвикателство. Постоянната необходимост от бдителност при проследяване на нивата на кръвната глюкоза и коригиране на дозите инсулин може да бъде физически и емоционално натоварваща. Рискът от остри усложнения, като хипогликемия (ниска кръвна захар), и от дългосрочни усложнения, като сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания, невропатия и ретинопатия, налага постоянни медицински грижи и промени в начина на живот.
Една от основните пречки пред лечението на Т1Д е автоимунният характер на заболяването. Дори и да бъдат създадени или трансплантирани нови бета-клетки, имунната система вероятно ще ги атакува и унищожи, освен ако не се обърне внимание на основния автоимунен отговор. В настоящите изследвания се проучват начини за защита на бета-клетките от имунни атаки и за препрограмиране на имунната система, за да се предотврати по-нататъшното им разрушаване.

Източник: Actualno.com