Не сме патриоти, а пълни мърлячи към историята. Преди около година световноизвестният историк проф. Бетани Хюз направи филм за България, който беше излъчен по научнопопулярния канал Viasat Histiry.
Филмът беше една от малкото позитивни информации за България, която циркулира в международното медийно пространство през последните години.
От позицията си на историк с външен поглед спрямо българската история и култура, проф. Хюз беше избрала да покаже на света няколко неща, които са уникални за страната ни.
Това бяха Варненското съкровище, което е на 5000 години и до момента е датирано като най-старото обработено злато в света, античният град Хераклея Синтика, който се намира близо до Петрич, Долината на тракийските царе край Казанлък, Седемте рилски езера и Рилският манастир заедно с историята за св. Иван Рилски и паневритмията на Бялото братство, жените от Рибново с тяхната уникална сватбена украса и нестинарите от Странджа.
Във филма, който трае по-малко от час, проф. Хюз констатира, че България е част от наследството на траките, Римската империя, Византия и Османската империя, и прави такава реклама на страната ни, каквато Министерството на туризма не е правило, откакто съществува.
Сетих се за този филм, докато разглеждах таблица с парите за археология, които сме отделили за 2024 година.
От 520 млн. лв. бюджет за култура археологията получава около 2,6 млн. лв.
Това е около 0,5 процента от бюджета за култура. Към това трябва да прибавим, че по идея на бившия финансов министър Асен Василев през тази година незнайно защо парите за археология са записани като капиталови разходи.
С други думи, държавата третира археологията като ремонт.
Последното води до забавянето им, защото като такива те се отпускат от Министерството на финансите на Министерството на културата, а оттам се разпределят и на археолозите. Така през тази година парите за археология бяха преведени чак през октомври вместо в началото на лятото, когато започват разкопките и проучванията.
Затова и българските археолози в момента се молят захлаждането да дойде по-късно, защото през зимата няма как да се работи.
Извън времето за разкопки, което е около два месеца, българските археолози се занимават основно с документация. Това е така, защото Министерството на културата е създало толкова мощна и безсмислена бюрократична процедура, че вместо за научна работа българските археолози са принудени да отделят по-голямата част от времето си, за да се занимават с нея.
Към това трябва да прибавим, че за сметка на тромавостта й, в бюрократичната процедура за финансирането на археологическите проучвания липсват адекватни критерии.
Затова през тази година например няма да се работи в Плиска и Велики Преслав, които би трябвало да бъдат приоритетни от гледна точка на съхраняването и развитието на националната ни идентичност.
Казано накратко, това, което интересува проф. Бетани Хюз и всеки, който би искал да види нещо интересно в България, дълбоко не интересува българската държава.
Както виждаме, проф. Хюз е концентрирала вниманието си изцяло върху материалното и нематериалното културно наследство, за които държавата отделя минимални суми, плаща ги със закъснение и в рамките на финансирането не приоритизира обектите на финансиране, а ги оценява от гледна точка на документацията и бумащината.
Твърдя, че това е възможно най-безобразното и мърляшко поведение, което една държава може да си позволи по отношение на собствената си история и идентичност.
Докато се гневим на историците от Северна Македония, че крадели историята ни, не се сещаме да отделим достатъчно средства за произвеждане и превод на научни публикации на реалната история, която изобилства по нашите земи.
От подобно финансиране би трябвало да се ползват и учени, които не са българи, защото това е един от начините да се осъществяват пробиви в международен план. Не се сещаме да отделяме средства за поддръжка на катедрите по българистика и да даваме стипендии на чужденци, които са решили да се занимават с тази специалност.
Нямаме концепция за културното си излъчване навън, което ни кара да не оценяваме достатъчно добре с какво можем да предизвикаме позитивен интерес и с какво няма да успеем.
Това е икономически въпрос, защото от години рекламираме туризма си с туристическо лого и с пейзажи от море и планина, вместо да разработим далеч по-гъвкава стратегия за производство на туристически сериали например, в които биха могли да се впишат и най-атрактивните обекти от културното ни наследство.
Както правилно подчертава проф. Хюз, България е част от наследството на поне три цивилизационни пространства (римското, византийскоправославното и ислямското), а върху територията й лежат открити и неоткрити артефакти от праисторията, Античността и Средновековието.
Разнасяме тракийски съкровища по света, но не сме се сетили да направим музей, посветен на траките, който би могъл да привлече много повече туристи, отколкото обясненията, че морето ни е уникално.
При това този тип туристи няма да скачат пияни от шестия етаж на хотела, а ще бъдат далеч по-висок клас.
Но да се върнем на българските археолози, които кандидатстват всяка година за одобряване на своите проекти. Понякога те се приемат, друг път не. Приоритети няма. Така обекти като вече световноизвестната Хераклея Синтика трябва да кандидатстват всяка година за финансиране от Министерството на културата.
Тази година такова може да бъде получено, но за догодина не е ясно.
Все едно е невъзможно да бъде направено програмно финансиране за пет или десетгодишен период, което да гарантира, че приоритетните обекти са финансово обезпечени поне в средносрочен план.
Освен това парите за консервация и реставрация на обектите се получават по отделен ред.
По този начин, ако археолозите открият нещо ценно, не е ясно дали то ще бъде съхранено. Ако бюрокрацията и бумащината реши, че определени разкопки няма да бъдат консервирани, те са обречени на унищожение.
Защо разкопаването, консервирането, реставрирането и дори социализирането на обектите не се прави с цялостен проект, е въпрос с повишена трудност. Лично аз не искам да чувам сложния му отговор, защото в последно време гледам да си пазя нервите.
Ако се питате защо римски стени, средновековни базилики и други ценности на недвижимото ни културно наследство са обрасли в бурени, а понякога и са заринати с боклуци, отговорът е лесен – защото парите за поддръжка са символични. Защо е така, също не искам да знам. Предполагам, че някой не се е сетил да ги увеличи.
Резултатът от всичко това е изцяло негативен – за света сме или слабо познати, или сме познати с лошо.
Ако отделяхме толкова енергия, за да популяризираме културното си наследство, колкото хабим, за да обясняваме, че сме корумпирани, бедни и зли, вероятно щяхме да имаме по-голям туристически поток от Гърция. Между другото, гърците влагат доста целенасочено енергията си в адекватна реклама на своята страна.
Тя не минава само през окачане на билбордове с националното туристическо лого, а през научни изследвания, разпространяване на научна литература, редовно организиране на значими и големи исторически форуми, организиране на гръцко лоби навън, стимулиране на външни кинопродукции.
Вероятно могат да се напишат поне още десет компонента на цялостната рекламна/пропагандна стратегия на Гърция, която стои в основата не само на гръцкия туризъм, но и на гръцкото културно влияние.
Пиша този текст, защото незаинтересоваността и абсурдът на държавата по отношение на културното ни наследство започват да стават опасни.
Ако не се вземат спешни мерки в това отношение и не започнем да използваме адекватно не само археологическата, но изобщо цялата историческа гилдия в развитието на националната ни идентичност, то тя съвсем скоро може да се размие и да изчезне.
Тогава би се обезсмислило и съществуването на българската държава.
Защото единственото уникално нещо на собствената държавност е възможността да имаме свое културно излъчване, свое образование и своя външна политика. Всичко останало, в това число икономика, правосъдна система и инфраструктура, бихме имали, дори и да нямаме собствена държава.
Автор: Тома Биков, filternews
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
