„Не подценявайте севернокорейските войници в Украйна!“ Това съветва експерти, бивши войници и дезертьори, разказвайки зловещи истории за армията на Ким Чен Ун, начина на обучението ѝ и това, на което което са готови. 

Това, което Ханеул си спомня най-много от времето, прекарано в севернокорейската армия, е разяждащият, непрекъснат глад. През първия месец от службата си е отслабнал с 10 кг заради диетата с напукана царевица и мухлясало зеле. Три месеца след обучението казва, че почти целият му батальон е бил силно недохранен и е трябвало да бъде изпратен в център за възстановяване, за да наддаде на тегло. Когато по-късно са изпратени като фронтова охрана на границата с Южна Корея, оризът заменя царевицата. Но преди да стигне до купичките им, голяма част от него е била изсмукана от тиловите части, а остатъкът е бил разреден с пясък. Ханеул казва, че подразделението му е било сред най-добре нахранените – тактика, целяща да ги спре да дезертират към Южна Корея.

През 2012 г. той прекосява със смъртоносна опасност демилитаризираната зона (ДМЗ) – ивицата земя, разделяща Севера от Юга. Неговият опит, както и опитът на други военни дезертьори, помага да се хвърли светлина върху състоянието на хиляди севернокорейски войници, изпратени на фронтовата линия във войната на Русия срещу Украйна.

Съобщава се, че Пхенян е изпратил около 11 000 военнослужещи, за да помогнат на руските сили да си върнат част от Курската област, завзета от Украйна при изненадваща лятна офанзива. По-рано тази седмица Сеул, Вашингтон и Киев заявиха, че войниците вече са се включили в битката „в значителен брой“, и съобщиха за първите жертви, като южнокорейски официални лица изчислиха, че повече от 100 души вече са убити, а други са ранени. Тази цифра не е потвърдена.

Въпреки това дезертьори и други военни експерти заявиха пред BBC, че тези войски не трябва да се подценяват.

Според южнокорейското разузнаване повечето от тях принадлежат към елитното подразделение „Корпус Буря“ и имат „висок морал“, но „не разбират съвременните военни действия“.
Само по-високите и по-спортни мъже се избират за „Буреносния корпус“, казва дезертьорът Ли Хьон Сон, който е обучавал специалните сили на Северна Корея в началото на 2000 г., преди да дезертира през 2014 г. Той ги е учил на бойни изкуства, как да хвърлят ножове и да правят оръжия от прибори за хранене и други кухненски съдове. Но въпреки че обучението на „Буреносния корпус“ е по-напреднало от това на обикновените севернокорейски части, войниците все още са недохранени и дори недохранени.

Онлайн видеоклипове, за които се твърди, че са на войници в Русия, показват по-млади, „слаби“ войници, казва Ханеул. Те са в ярък контраст с пропагандните видеоклипове на Пхенян, в които се вижда как мъжете се изтръгват от железни вериги и разбиват ледени блокове с голи ръце. По време на целия си престой в армията Ханеул казва, че е изстрелял само три куршума по време на една тренировка с бойна стрелба. Най-близко до битката е бил, когато гладен фермер се натъкнал на демилитаризираната зона в търсене на зеленчуци. Ханеул казва, че е пренебрегнал инструкциите да „застреля всеки натрапник“ и е пуснал мъжа с предупреждение.

Трудно е да се прецени колко се е променило десетилетието след дезертирането на Ханеул, тъй като информацията от Северна Корея е оскъдна.

Изглежда, че лидерът на страната Ким Чен Ун е насочил голяма част от ограничените си ресурси към ракети и ядрени оръжия, а не към постоянната си армия.

Но според друг войник, Рю Сеонхюн, който дезертира през 2019 г., първите три години в армията са „невероятно трудни“, дори за специалните сили. 28-годишният мъж, който е работил като шофьор във военновъздушните сили в продължение на седем години, разказва, че по време на службата му условията са се влошили и оризът постепенно е изчезнал от храната: „Войниците се изпращат в планините за дни с малко количество ориз и им се казва, че това е част от обучението им за оцеляване.“

Като се има предвид, че тези войници са обучени да се бият в планинските райони на Корейския полуостров, дезертьорите се питат колко добре ще се адаптират към боевете в равнините и в окопите на Курск. Изключително важно е, че Корпусът на бурите не е фронтова единица.

„Тяхната мисия е да проникват във вражеските линии и да създават хаос дълбоко във вражеската територия“, казва Рю.

Но той добавя, че Ким Чен Ун няма алтернатива на изпращането на специални сили, тъй като обикновените войници прекарват по-голямата част от времето си в земеделие, строителство или сечене на дърва.

„Ким Чен Ун трябваше да изпрати хора, които могат да демонстрират поне определено ниво на бойни способности, за да не навреди на репутацията на Северна Корея в Русия.“

Езиковата бариера изглежда е създала допълнителна пречка.

В неделя украинското отбранително разузнаване заяви, че проблеми в комуникацията са довели до това, че севернокорейски войници случайно са стреляли по руски батальон, при което са загинали осем души. При тези оценки би било лесно да отхвърлим войниците като „пушечно месо“ и признак на отчаянието на руския президент Владимир Путин. Но това би било грешка, казват дезертьорите. Повечето от войниците в Корпуса на бурята произхождат от работнически или земеделски семейства, които са изключително послушни на партията и безпрекословно изпълняват заповеди“, казва Ханеул, чийто баща и братовчед са били в специалните сили. Интензивните, идеологически сесии за „промиване на мозъци“, които се провеждат всяка сутрин, допълнително ще гарантират психическата им готовност, добавя Ли. Той вярва, че севернокорейските войници „ще свикнат с бойното поле, ще се научат как да се борят с врага и ще намерят начини да оцелеят“.

Въпреки че войниците не са имали възможност да избират дали да бъдат изпратени, Рю смята, че много от тях са искали да отидат.

Амбициозните ще видят в това възможност за развитие на кариерата си, казва той. И като се има предвид колко трудно е да се служи в Северна Корея, някои от тях ще се радват на възможността да изпитат живота в чужбина за първи път.

„Мисля, че те ще са по-склонни да се бият от руските войници“, добавя той, признавайки, че в тяхната ситуация той също би искал да бъде изпратен.

Чун Ин-бум, бивш командир на южнокорейските специални сили, е съгласен с оценките на дезертьорите. Това, че им липсва храна и обучение, не означава, че са неспособни. Те ще се аклиматизират бързо. Макар че 11 000 военнослужещи едва ли ще успеят да обърнат хода на подобна война – според оценките Русия понася повече от хиляда жертви на ден – експерти и официални лица смятат, че това може да бъде само първият транш, като Пхенян може да изпрати до 60 000 или дори 100 000 души, ако те бъдат ротирани. Г-н Чун вярва, че в този брой те могат да се окажат ефективни.

Освен това Ким Чен Ун ще може да понесе големи загуби, без това да се отрази на стабилността на режима му, казват бившите войници.

„Тези, които са изпратени, ще бъдат хора без влияние или връзки – направо казано, такива, които могат да бъдат пожертвани без проблем“, казва Ханеул.

Той си спомня, че е бил шокиран, когато е научил, че в неговата фронтова част няма деца на високопоставени родители:

„Тогава разбрах, че сме излишни.“

Той не очаква голяма съпротива от страна на семействата на загиналите, чиито синове, казва той, ще бъдат почетени като герои.

„Има безброй родители, които са загубили дете, след като са го изпратили в армията“, добавя той, като си спомня за загиналия си втори братовчед.

Леля му получава грамота, в която се възхвалява сина ѝ за героичния му принос.

Лоялността на войниците и техните семейства може да намали надеждите на украинските и южнокорейските власти, че много от тях просто ще дезертират, щом влязат в бой.

Киев и Сеул са обсъждали провеждането на психологически операции по протежение на фронтовата линия, за да насърчат мъжете да се предадат. Но изглежда, че те нямат достъп до мобилни телефони. Според украинското разузнаване дори телефоните на руските войници се изземват, преди да се сблъскат със севернокорейските войски. Така че възможните стратегии за проникване включват излъчване на съобщения по високоговорители или използване на дронове за пускане на листовки.

И Рю, и Ханеул решили да дезертират, след като прочели антирежимна пропаганда, изпратена през границата от Южна Корея. Но те се съмняват, че това ще проработи толкова далеч от дома. Казват, че е необходимо много време, за да се събере желание и смелост за дезертиране. Освен това Ханеул подозира, че офицерите ще са получили заповед да застрелят всеки, който се опита да избяга.

Той си спомня как другарите му са открили огън, когато е направил смелия си спринт през демилитаризираната зона.

„Дванадесет куршума прелетяха само на метър над главата ми“, казва той.

Дори пленяването на севернокорейските войски може да се окаже предизвикателство за Украйна.

В Северна Корея да си военнопленник се смята за изключително срамно и по-лошо от смърт. Вместо това войниците са научени да отнемат живота си, като се застрелят или взривят граната. Рю си спомня известната военна песен, озаглавена „Запази последния куршум“.

„Казват ти да запазиш два куршума – един, за да застреляш врага, и един, за да застреляш себе си.“

Въпреки това бившият инструктор от специалните сили Лий е решен да помогне. Той е предложил да отиде на фронтовата линия, за да общува директно с войниците.

„Малко вероятно е те да дезертират масово, но трябва да опитаме. Ако чуят познати гласове като моя и други от Северна Корея, това може да повлияе на психологията им“, казва той.

Ханеул просто се надява те да се приберат в Северна Корея. Знае, че има вероятност някои от роднините му да са сред войниците, изпратени в помощ на Русия: „Просто се надявам да успеят да преминат и да се върнат благополучно.“

Източник – BBC/Превод:SafeNews