НАТО се страхува от президентския вот в Румъния. Той може да разтърси Алианса из основи. Защо главният претендент за президент Калин Джорджеску е толкова опасен за алианса и как неговата победа може да се окаже ключова за отбраната на източния фланг?
Румъния е сериозна военна сила, поради което рискът скептично настроеният към НАТО и проруски кандидат Калин Джорджеску да стане неин президент следващата неделя обърква алианса.
19-милионната страна е член на НАТО от две десетилетия и в нея се намира военновъздушна база, която се разраства и става най-голямата в Европа. Тя граничи с Украйна, гледа през Черно море към окупирания от Русия Крим, изпраща оръжия и боеприпаси на Киев и е домакин на американската система за противоракетна отбрана Aegis Ashore в Девеселу, в Южна Румъния, където са базирани както румънски, така и американски сили.
Но тези международни връзки се осъждат от Джорджеску, който осъди ракетите в Девеселу като национален „срам“, агитира за прекратяване на румънската помощ за Украйна и призова за „руска мъдрост“ при формирането на външната политика.
В същото време той настоява, че не иска да се оттегля от алианса.
„Не искам да излизам от НАТО, не искам да излизам и от Европейския съюз“, заяви Джорджеску миналата седмица. „Това, което искам обаче, е да заемем позиция, да не коленичим там, да не приемаме всичко. Както казах, трябва да правим всичко, което е в наш национален интерес.“
Дори ако Джорджеску е склонен да се оттегли от НАТО, това би било трудно постижима цел, тъй като крайната десница няма мнозинство в парламента на страната.
Това би могло да разгневи и румънците, 88% от които подкрепят членството в алианса, според неотдавнашно проучване на общественото мнение. Но в румънската политическа система от френски тип президентът е държавен глава, главнокомандващ на въоръжените сили и отговарящ за външната политика. Следователно наличието на скептик на НАТО в двореца „Котрочени“ може да създаде големи проблеми за алианса; Джорджеску би могъл да копира наръчника на унгарския министър-председател Виктор Орбан, например, и да действа като прокремълски спойлер в рамките на НАТО.
Една драматична политическа промяна в Букурещ може да подкопае ролята на Румъния като един от основните играчи в регионалната сигурност на военния алианс.
Страната е един от най-големите разходвачи на средства в алианса, лети с бойни самолети F-16, купува от Америка основни бойни танкове M1 Abrams и има намерение да открие една от най-големите военновъздушни бази в НАТО. Тя също така изпрати войски в Ирак и Афганистан.Тази нарастваща военна мощ се дължи на повече от две десетилетия бърз икономически растеж, който превърна страната от балкански кош за боклук във все по-просперираща държава, която дори изпревари стария си съперник Унгария по отношение на БВП на глава от населението.
„Ролята на Румъния се разви много през последните 20 години, откакто се присъедини към НАТО, и страната направи стъпки към това да бъде доставчик на сигурност, а не само потребител на сигурност“, казва Анка Агачи, политически анализатор в мозъчния тръст RAND.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди почти три години Румъния изпрати оръжия, включително система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, и помогна за предоставянето на международна помощ на Киев.
Тя също така граничи с Черно море, където руснаците атакуват граждански кораби и поставят мини. руски безпилотни самолети са преминавали през румънското въздушно пространство по пътя си към Украйна, а на територията на страната са открити фрагменти от дронове.
„Близостта до Украйна превърна Румъния в жизненоважен логистичен партньор“, казва Антония Колибасану, базиран в Румъния геополитически анализатор в Geopolitical Futures, като добавя, че Румъния е и център за обучение на украински пилоти на F-16.
Възпиране на страната на НАТО
През март 2022 г. лидерите на НАТО се споразумяха да създадат четири допълнителни многонационални бойни групи по източния край на алианса, включително ръководена от Франция такава в Румъния. Подразделението, дислоцирано в Чинку, ще бъде модернизирано до бригада с численост 4 000 души до следващата година. В състава ѝ влизат военнослужещи от Белгия, Люксембург, Северна Македония, Полша, Португалия и САЩ. В допълнение към противоракетната отбрана в Девеселу Румъния възнамерява да похарчи 2,7 млрд. долара за превръщането на военновъздушната си база „Михаил Когълничану“ в едно от най-големите съоръжения на НАТО. След като модернизацията приключи през 2030 г., в Когалничану ще бъдат настанени над 10 000 войници и цивилни, част от които ще бъдат преместени от американската база Рамщайн в Германия.
„Това ще бъде много конкретен инструмент за възпиране на източния фланг“, заяви Джордж Скутару, главен изпълнителен директор на мозъчния тръст „Център за нова стратегия“ и бивш съветник по националната сигурност на румънския президент.
През пролетта на следващата година Румъния ще бъде домакин на широкомащабно военно учение, наречено „Дакийска пролет 2025“, което ще провери способността на Франция да придвижи готова за война бригада през Европа за 10 дни.
Необходимост от модернизация
Понастоящем Букурещ изразходва 2,25 % от своя БВП за отбрана, което е над целта на алианса от 2 %, и има за цел да увеличи военните разходи до 2,5 % през следващата година и до 3 % през 2026 г. Целта е да модернизира арсенала си и да замени остарялото оборудване от съветската епоха.
„Необходими са ни от пет до десет години, за да приведем войските и способностите до нивото, необходимо за реагиране и възпиране на всяка война“, казва Юлиан Чифу, президент на Центъра за предотвратяване на конфликти и ранно предупреждение в Букурещ и бивш правителствен съветник по международна сигурност.
Румъния е силно зависима от други държави за оръжия, с които да модернизира силите си.
Букурещ е в процес на закупуване на 32 изтребителя Lockheed Martin F-35 Lightning от САЩ. Освен това разполага с противовъздушна отбрана Patriot и артилерийска ракетна система за висока мобилност M142 (HIMARS). Миналата година Румъния закупи два миночистача от Обединеното кралство, за да подпомогне охраната на Черно море. Тези усилия „са изправени пред забавяне, тъй като Европа и Съединените щати се борят с изоставането на доставките на въоръжение“, причинено от войната в Украйна и кризата с Covid-19, каза Колибасану от Geopolitical Futures.
Това е една от причините, поради които Румъния купува оръжия и от страни извън НАТО. Тя е в процес на закупуване на 54 самоходни гаубици K9 Thunder от южнокорейската Hanwha Aerospace за 910 млн. долара. По-рано тази година ръководството на Hanwha Aerospace заяви пред POLITICO, че Румъния може да се превърне в център за производство на оръжия за Европа, Близкия изток и Африка. Германският отбранителен гигант Rheinmetall също иска да изгради голям завод за производство на прахове в страната.
Преди два дни кандидатът за президент на Румъния от крайната десница Калин Джорджеску, който бе почти сигурният нов президент на страната, заяви, че ще спре транзита на украинско зърно и ще прекрати военната помощ за Киев. Освен това той посочи, че Букурещ няма задължение да спазва ангажиментите на НАТО за разходи за отбрана.
Повече за това вижте в материала на SafeNews:
БОМБА от бъдещото правителство на Румъния: Спира помощта за Украйна и прекратява транзита на зърно
Източник – Politico/Превод:SafeNews
