Процедурата за избор на съдии беше проведена по един доста урбулешки начин. Въвеждането на принципи, въз основа на които да се провежда избор от Народното събрание на други органи, е рисково, защото това ще доведе до основания за търсене на противоконституционност за тези решения, с които се определят хора, които да заемат длъжности в държавата. Това коментира в „Денят започва“ по БНТ доц.Наталия Киселова, преподавател по конституционно право по повод президентското решение за сезиране на Конституционния съд за избора на Десислава Атанасова и дългогодишния съдия Борислав Белазелков.

Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря е фраза на Чудомир

която е много подходяща в случая. Изборът за конституционни съдии беше ключов. Първото назначение трябваше да бъде еталон, трябваше да бъде мерило, по което да се мерят всички останали. Тъй като процедурата беше проведена по един доста урбулешки начин. Миналата седмица, когато се видя, че Народното събрание необосновано бърза с избора на кандидатите за конституционни съдии. Ето защо и президентът повдигна въпросът.“, каза доц. Киселова.

Остава отворен въпросът и 7 или 9 години ще бъде мандатът на новите конституционни съдии

„Доста самоуверено, дори рисково ми се струва народни представители да продължават да поддържат, че мандатът е 9 години. Това не е футболна среща, при която да замениш един играч с друг“, уточни преподавателят по конституционно право.

SafeNews припомня, че президентът Румен Радев сезира Конституционния съд срещу избора на шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова и пенсионирания върховен съдия Борислав Белазелков за конституционни съдии и призова да не се пристъпва към клетва преди произнасянето на съда. Междувременно обаче КС насрочи клетвата за петък – 26 януари от 11:00 ч.

Двете решения днес са обнародвани в „Държавен вестник“ и започва да тече 7-дневният срок, в който новоизбраните конституционни съдии трябва да положат клетвата си.

В мотивите си президентът припомня новоприетия текст от Конституцията, който задължава Народното събрание при избор на членове на органи да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да гарантира тяхната независимост. Според държавния глава тези принципи са били нарушени и не могат да бъдат заместени от формалните обсъждания и процедури, целящи легитимирането на предварителна договорка между управляващите политически сили.

Още новини четете в категория България.