„Синдромът на Кеслер“ може да остави Земята без интернет, телевизия и работещи телефони. За това алармират учени от НАСА.

Милиони от нас са гледали епичния блокбастър „Гравитация“ със Сандра Бълок и Джордж Клуни, които остават блокирани в космоса, след като нещата се объркват по време на мисия на космическия телескоп „Хъбъл“. Филмът проследява как Бълок и Клуни ремонтират „Хъбъл“, когато получават предупреждение от Центъра за управление на полетите в Хюстън, че трябва да ускорят работата, тъй като свален шпионски спътник създава поле от отломки в орбитата на Земята и се насочва право към тях. Следва ефект на доминото, като отломките изваждат от строя комуникационни спътници и разкъсват „Хъбъл“, а по-късно и Международната космическа станция (МКС). Навлизаме в сферата на Синдрома на Кеслер, който според учените е съвсем реален риск, тъй като космическата надпревара се разгаря отново благодарение на Елон Мъск и неговата компания SpaceX.

Какво представлява Синдромът на Кеслер?

Човечеството изследва космоса повече от половин век, като той е една от големите неизвестни, за която не можем да не се опитаме да научим повече. Но това не е безпроблемно – учените от НАСА Доналд Кеслер и Бъртън Кур-Пале предлагат потенциално проблемен сценарий.

Още през 1978 г. двамата експерти изказват теорията, че ако човечеството продължи да изпраща все повече и повече космически апарати в космическата пустота, ще си навлечем неприятности, тъй като около Земята става все по-населено и шансовете за сблъсък се увеличават.

„Отработените ракети, сателити и други космически отпадъци се натрупват в орбита, което увеличава вероятността от сблъсък с други отломки“, обяснява НАСА. „За съжаление, сблъсъците създават още отломки, което води до верижна реакция от сблъсъци и още отломки, известна като Синдром на Кеслер по името на Доналд Кеслер, който пръв предложи този въпрос.“

Защо учените се притесняват, че Синдромът на Кеслер ще се окаже реалност?

Някои експерти са убедени, че е само въпрос на време Синдромът на Кеслер да се окаже реалност.

Джон Л. Красидис, професор по иновации и експерт по космически отпадъци в Университета в Бъфало, Ню Йорк, казва: „Синдромът на Кеслер ще се сбъдне. Ако вероятността от сблъсък е толкова голяма, че не можем да изведем спътник в космоса, значи сме в беда.“

Понастоящем в орбита около Земята се намират повече от 10 000 спътника. Освен това над 100 трилиона парчета от стари спътници все още кръжат около планетата, като с течение на времето части от тях от време на време попадат в земната атмосфера и изгарят. Кеслер демонстрира, че щом количеството отломки в дадена орбита достигне нещо, наречено „критична маса“, започват сблъсъци, дори ако в орбитата не се изстрелват повече обекти.

„След като започне каскада от сблъсъци, рискът за спътниците и космическите кораби се увеличава, докато орбитата престане да бъде използваема“, казва НАСА.

Кеслер изчислява, че ще са необходими 30 до 40 години, за да се стигне до тази точка. Днес някои експерти смятат, че вече сме достигнали критичната маса в ниската околоземна орбита, която е приблизително 900 до 1000 км. Събитията от последните години включват деактивиран руски спътник, който се разбива в американски спътник през 2009 г. А през 2021 г. руска ракета, която унищожава един от собствените ѝ спътници като част от тест, принуждава астронавтите на МКС да предприемат аварийни процедури.

Защо Синдромът на Кеслер може да сложи край на познатия ни живот на Земята?

Ако спътници и отломки влязат във верижна реакция от сблъсъци, животът, какъвто го познаваме, може да приключи. Спътниците могат да бъдат извадени от строя, което може да доведе до огромни прекъсвания на интернет и Wi-F. Телефоните също биха могли да излязат от строя, тъй като няма да има сателити в небето, от които да се осъществяват повиквания. Това би означавало дори потенциален край на телевизията и GPS-а. А в по-общ план сателитите за времето биха могли да бъдат извадени от строя, което ще се отрази на критичната ни способност да проследяваме влиянието му върху редица индустрии.

„Метеорологичните сателити играят важна роля в различни индустрии, включително селското стопанство, рибарството и транспорта, като предвиждат и смекчават последиците от неблагоприятни метеорологични условия“, казват Амрит Марияпан и Джон Л. Красидис в статията си от 2023 г., озаглавена „Синдромът на Кеслер: предизвикателство пред човечеството“.

Те обясняват: От своя страна спътниците за дистанционно наблюдение имат значителен принос за проучването на ресурсите и наблюдението на явления като наводнения, засушавания, влажност на почвата, горски пожари, състояние на растителността, деградация на горите, наблюдение на пътната инфраструктура и др. Спътниците за дистанционно наблюдение се използват във военната сфера за заснемане на изображения с висока разделителна способност на стратегически места, наблюдение на действията на врага и оценка на потенциалните заплахи.

В статията се добавя, че това може да доведе до опустошаване на здравеопазването, като медицинските устройства ще бъдат изключени от експлоатация.

Проблемът в тази ситуация, ако достигнем етапа, който Кеслер нарича „критична маса“, е, че тогава става твърде опасно да се изпраща каквото и да било в космоса поради съществуващата около планетата верижна реакция с отломки, летящи с огромна скорост.

Как да спрем Синдрома на Кеслер?

Марияпан и Красидис пишат, че „рециклирането на космически отпадъци се очертава като обещаващо и дългосрочно устойчиво решение за смекчаване на въздействието на космическите отпадъци“. Друг краткосрочен вариант, който се възприема от някои, е отпадъците да се свалят от орбита и да се оставят да изгорят в атмосферата на Земята. Въпреки че това може да премахне непосредствените заплахи, то е рисковано и представлява голям екологичен проблем, като например разрушаването на озоновия слой.

„Чрез повторното използване на изведените от експлоатация спътници и отломки в полезни материали за подпомагане на други космически мисии, тази стратегия за рециклиране представлява сценарий, от който печелят всички, насърчавайки екологичната устойчивост и ресурсната ефективност при изследването на космоса“, казват двамата учени.

Европейската космическа агенция заявява, че иска да стане „неутрална по отношение на отломките“ до 2030 г., което означава „добавяне на нула нетни отломки към орбиталната среда на Земята“, с по-голяма цел за повторно използване на частите до 2050 г.

Дали ние, като вид, ще стигнем до етапа, в който можем да спрем превръщането на Синдрома на Кеслер в реалност, предстои да разберем. В момента се полагат усилия за спирането му, но единственото, което можем да направим, е да се надяваме, че това е достатъчно.

Източник – LAD Bible/Превод:SafeNews