Казват, че за мъртвите се говори или добро, или нищо. Най-възрастната родилка почина. Но злобното ни общество не я пощади. В мрежата веднага се подредиха заядливи коментари, обясняващи кога една жена трябва да ражда.

„То си е отредено до колко години една жена може да зачева и ражда, жалко за детето.“, коментира мъж във Facebook.

Случаят предизвика оживена дискусия в социалната мрежа относно това дали е редно жени в напреднала възраст да стават майки.

Много потребители изразиха възмущението си от решението на д-р. Красимира Димитрова да роди деца на 62 години

Мнозина отсъдиха, че това е пример защо не трябва да се върви срещу човешката природа, наричайки бременността на доктора експеримент.

Друг потребител заключи, че:

„Сега детето ще го местят от институция в институция и накрая ще се стигне до там, че ще излезе на улицата и ще има още един просяк. Затова не трябва да се разрешава на възрастни хора да осиновяват или да преминават през ин витро процедури“.

Въпреки негативната вълна от коментари, която заля новината, се срещат и мнения, подкрепящи родилката

„Много хора имат деца над 40 г. в днешно време, особено в страни, в които разчиташ сам да си гледаш децата, а не да ги даваш на бабите. В България масово децата се отглеждат от баби, каква е разликата?“, пита един от потребителите, допълвайки, че не вижда нищо лошо в ситуацията.

„Нямаме право да съдим и редим тежки обвинения! Да е живо и здраво детето!“, пожелава му се в социалната мрежа.

Друг потребител споделя, че макар и късно, Димитрова е изживяла най-красивото чувство – майчинството.

През 2010 г. на 62 г. д-р Красимира Димитрова роди близнаци след ин витро процедура

Момиченцата й Мери и Жаклин бяха недоносени – 900 г. и 500 г. По-малката скоро след това почина.

Още когато психиатърката роди, това предизвика буря в обществото – редно ли е толкова възрастна жена да ражда, какво ще стане с детето след като тя почине. Късане на ризи имаше и в парламента, и в политическите партии и това предизвика промяна в правилата – прие се жени над 43 г. да нямат право на държавно финансиране за ин витро. А самата процедура да се разреши само за жени, които не са навлезли в менопаузата, дори ако си плащат.

Миналата година Димитрова припада в дома си, селд като получава инсулт. Мери вика спешна помощ. Откарват майка й в болница, но не успяват да я спасят, разказват русенци

Социалните служби пращат момичето в дом. Там стои 2 седмици, а после отива в приемно семейство. Те имали по-голям син, който вече работи. В училището на Мери – едно от най-добрите в Русе, ученици, учители и родители събират пари и дрехи за нея. Притесняват се, но детето твърди, че се чувства много добре при приемните си родители.

Момичето е в това училище още от предучилищна възраст. То живееше доста затворено с майка си в блок в Русе. Д-р Димитрова много го пазела и дори го изолирала от другите деца, разказват съседи. Днес те не знаят нищо за детето, освен че е под грижата на социалните.

„Много лесно се реших. Просто исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастлива, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца“, заяви след раждането Димитрова.

Било й отказано осиновяване и затова направила ин витро.

Източник: 24 часа

Още новини четете в категорията България