Най-безопасните места на Земята след ядрена война? Карта показва потенциални убежища при пост-ядрена криза.

С нарастването на геополитическото напрежение рискът от ядрен конфликт се превръща във все по-тревожен въпрос. Неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Food, подчертава опустошителните последици, които една ядрена война може да има върху световните доставки на храни, в допълнение към непосредствените разрушения, причинени от радиацията, топлината и взривовете.

Този доклад, базиран на симулации на атмосферните и селскостопанските последици от ядрена война, разкрива сурови прогнози: световните хранителни системи могат да бъдат сериозно нарушени, което да доведе до гладна смърт на 6,7 милиарда души по света.

Световна заплаха от глад и селскостопанска устойчивост

В случай на ядрена война огромни части от най-населените региони в света ще бъдат изправени пред тежки последици. Проучването показва, че страни като САЩ, Канада, голяма част от Европа и Русия могат да изпитат широко разпространен глад, като до 98 % от населението на САЩ е застрашено от гладна смърт. Така например около 312,2 млн. души в САЩ биха могли да умрат от глад поради разрушаването на селскостопанските системи и срива на международните търговски мрежи.
От друга страна, някои страни, особено в Южна Америка, Австралия и някои по-малки региони, биха могли да преживеят по-ефективно последиците от ядрен конфликт. Тези страни са идентифицирани заради способността им да поддържат населението си благодарение на силни селскостопански системи. Държави като Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Австралия, Исландия и Оман бяха отличени със своята устойчивост в областта на селското стопанство. Както е отбелязано в проучването, „потреблението на храна може да поддържа текущата физическа активност в тази страна“, което прави тези държави по-склонни да поддържат населението си въпреки световната продоволствена криза.

Сценарии за хранителни системи и животновъдство

Проучването моделира три потенциални сценария за това как световните хранителни системи биха могли да реагират на ядрена криза:

Животновъдството продължава както обикновено: Половината от зърното отива за изхранване на хората, а другата половина се използва за оцелелия добитък. В случая с частичен добитък хранителните ресурси ще останат ограничени, като е възможно само основно изхранване. През втората година на конфликта по-голямата част от световното население вероятно ще оцелява с недостатъчен прием на калории. Тези прогнози предполагат, че няма да има международна търговия, което допълнително ще ограничи достъпа до храна за много страни.

Непосредствени рискове и оцеляване при ядрен взрив

Освен дългосрочната заплаха от глад, непосредственият риск от ядрена атака сам по себе си представлява сериозна опасност за човешкия живот. Проучване на Университета в Никозия, Кипър, изследва как най-добре да оцелеем по време на ядрен взрив. Проучването, в което са използвани симулации на взрив с мощност 750 килотона (три пъти повече от бомбата в Нагасаки), стига до заключението, че най-доброто убежище е стабилна стая, далеч от врати и прозорци, в идеалния случай разположена в ъгъла. Изследването подчертава значението на защитата от ударни вълни, които са причина за голяма част от първоначалните разрушения след ядрен взрив.

„Най-доброто място за укриване е в здрава сграда, в края на стаята, далеч от всякакви врати или прозорци, в идеалния случай в ъгъла“, се обяснява в проучването, като се подчертава необходимостта от предпазване от взривната вълна и силните ветрове.

Ескалация на ядрените заплахи в условията на глобално напрежение

През последните месеци рискът от ядрена ескалация се повиши от геополитическите събития. Бившият руски президент Дмитрий Медведев предупреди, че новите, тествани в бойни условия ракети на Русия могат да заобиколят западните отбранителни системи и да ударят европейските столици в рамките на няколко минути.

„Европа се чуди какви щети може да нанесе системата, ако главите са ядрени… Щетите са неприемливи, невъзможно е да бъдат свалени със съвременни средства, а става дума за минути“, написа Медведев в Telegram.

Това предупреждение идва на фона на промяната в ядрената доктрина на Русия, която сега понижава прага за ядрен ответен удар.

Исторически погледнато, ядреният отговор на Русия се задействаше само при ядрена атака на нейна територия. При сегашните обстоятелства обаче конвенционалните оръжия, използвани срещу Русия или нейните съюзници, също могат да оправдаят ядрен отговор. Тази промяна в политиката следва засилената подкрепа на Запада за Украйна, по-специално предоставянето на ракети с голям обсег на действие, способни да поразяват руска територия.

Потенциални убежища при ядрена криза

Макар че голяма част от света е изправена пред значителни рискове в случай на ядрен конфликт, някои държави се очаква да се справят по-добре поради географската си изолация, политическия си неутралитет или стабилната си инфраструктура. Тези страни биха могли да предложат убежище на онези, които попаднат под кръстосания огън на ядрена война:

Антарктида:

С отдалеченото си местоположение и липсата на стратегическо значение Антарктида е едно от най-безопасните места по време на ядрен конфликт.

Исландия:

Огромната й, незастроена земя може да побере хиляди хора, които търсят убежище в Исландия: Известна със своя неутралитет и мирна позиция, Исландия вероятно ще избегне пряк конфликт. Въпреки това последиците от ядрени удари в континентална Европа биха могли да достигнат острова.

Нова Зеландия:

Като неутрална държава с планински терен Нова Зеландия би могла да предложи защита от инвазия. Въпреки подкрепата, която оказва на Украйна по финансови и правни въпроси, е малко вероятно Нова Зеландия да стане обект на нападение поради неутралната си външна политика.

Швейцария:

Швейцария, със своя дългогодишен неутралитет и обширни укрития за ядрени отпадъци, може да предостави сигурно убежище. Географската ѝ изолираност и липсата на участие в конфликта я правят по-малко вероятна цел за ядрени удари.

Гренландия:

Гренландия, която е собственост на Дания, е географски отдалечена и политически неутрална, което я прави безопасен вариант по време на глобална криза.

Южноамерикански държави:

Страните като Аржентина, Чили и Уругвай е по-малко вероятно да се сблъскат с недостиг на храна поради своето селскостопанско изобилие, особено след ядрен удар.

По-голямата картина:

Въпреки мрачната перспектива, очертана от тези проучвания и симулации, не всички надежди са загубени. Тъй като глобалното напрежение продължава да нараства, много хора търсят начини да защитят себе си и семействата си в случай на ядрен конфликт. Експертите подчертават, че държавите със силни селскостопански системи, неутрална външна политика и географска изолация могат да се превърнат в ключови убежища. Освен това в отговор на ескалиращата ядрена заплаха организациите за извънредни ситуации като FEMA издадоха насоки, които да помогнат на хората да оцелеят при ядрена атака. Тези насоки се фокусират върху бързото намиране на подслон, оставането на закрито и информирането чрез надеждни източници.

Източник – The Economic Times/Превод:SafeNews