На пепейско-дъбълската съветничка й пречи Альоша. Това твърди в свой пост Елена Гунчева-Гривова по повод новината, че се обмисля премахване и на Паметника на Альоша в Пловдив след този на Съветската армия в София.
SafeNews публикува поста на политическата анализаторка и политик Елена Гунчева-Гривова без редакторска намеса:
Относно демократичните духалки в Пловдив: има проблем в лъча на Околовръстното в Пловдив, из целият град няма къде да се паркира, мръсотията е като в Индия, но пепейско-дъбълската съветничка й пречи Альоша. Какво се случва със завода за отпадъци в Шишманци и капацитета му? Както и със сметището в Цалапица. Как ще се определи такса битови отпадъци? Как да се управляват общинските здравни заведения? И какво, бе, Веселинке, като махнеш Альоша, какво ще постигнеш? Освен някоя и друга позиция в листите за следващите избори или някое постче? Това ли са проблемите на Пловдив? Защо не предложиш нещо В ИНТЕРЕС НА ХОРАТА, а не обслужване на американските интереси?
В свой пост отпреди минути Гривова пише, без редакторска намеса:
Не винаги е важно какво е мнението – дали правилно или неправилно. Но е важно да го има, а не да вървим в стадото и да блеем заедно с другите без собствена мисъл. Уважавам повече враг, който има мнение и го отстоява въпреки всичко. Отколкото приятел, който се носи по течението и не смее да мисли различно от тълпата.
Само Бог е безпогрешен. Ние – човеците, сме грешни и смъртни. Всички грешим понякога. Въпросът е грешката каква е. И ако всички те знаят и си публична личност, всяко изказано мнение е разпъване на кръст и горене на кладата на общественото мнение. Което не харесва какво мислиш, въпреки че частите от стадото изобщо не смеят да мислят. Но пък ако знаете понякога колко е приятно да бутнеш мравуняка.
Тери Пратчет има една много хубава мисъл: „„Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който много повече би предпочел да не го правите.”. Та какъв е смисълът да пиша. Ако всеки път не се хвърляте на барикадата да плюете в несвяст и да убеждавате другите колко съм никоя, неизвестна, крива, грозна, омразна и т.н. Все пак трябва и да се забавлявам.
Препоръчвам на всички да мислят. И да имат собствено мнение. Да гледат големите неща. Аз съм никоя на фона на бъдещето на България и на самата България. България е над всички нас. Затова не се занимавайте с дребнотемия, а гледайте големият пъзел. Защото в него всеки има своето място.