Муравей Радев, министър на финансите 1997 г. – 2001 г. и народен представител в 37 НС, 38 НС и 39 НС, публикува отворено писмо с въпроси „към десните хора в София и новите „розови“ лидери“.
Ето пълния текст на писмото:
Вие, днешни така наречени десни лидери. Питам ви – как не ви е срам? Как можахте да паднете толкова ниско, че аз да се срамувам, че някога с някои от вас сме били съмишленици и дори приятели. Какво ви стана? Толкова ли ви домиля за власт и слава? Толкова силно ли ви примами управленският мираж, че изхвърлихте на боклука принципи, идеи и родова памет?
Как не ви досрамя да реанимирате болшевишката българска социалистическа партия и да я вкарате през задния двор в управлението. И не само да я вкарате, но и да управлявате заедно в четворната коалиция на Кирил Петков, сякаш няма нищо по-естествено от това. Срам ме беше от вас да слушам как нескопосано се мъчехте да оправдаете поведението и действията си в това съдружие.
Вие, днешни така наречени десни лидери. Оказа се, че резилът ви край няма. Как не ви е срам да предлагате на автентичните десни хора в София кандидат за кмет от кърваво червен род, принадлежащ към върхушката на Държавна сигурност. На бойния отряд на обявената за престъпна БКП. На черната машина, погубила хиляди съдби и животи. И вие, така наречени „розови“ десни лидери (по думите на един стар седесар) сега ще донесете от десет кладенеца вода, за да убедите наследниците на жертвите да припознаят и прегърнат преуспелия наследник на палачите.
И ако все пак възникне някакъв проблем, той ще е „комуникационен“ а не друг. Та поне капка срам не ви ли остана?
Вие, розови лидери сте ми ясни. И на голямата дясна софийска общност също вече сте ясни. Скоро и на вас ще ви се изясни. Аз обаче искам да знам какво мислят по този въпрос старите ми другари, съратници и единомишленици. Затова питам в прав текст:
1. Петър Стоянов – бивш президент.
Петьо, бащите ни някога бяха близки приятели и заедно гниха по комунистическите лагери и затвори. Помниш, нали? А днес, какво мислиш за тази безпардонна наглост? Кажи публично заради паметта на бащите ни. Или се присъедини към нашия комитет, издигащ за кмет Вили Лилков – автентичния десен кандидат.
2. Иван Костов – бивш премиер и председател на СДС.
Иване, аз съм един от малкото хора, които знаят в дълбочина и всеобхватност онова, което направи за България навремето. И го ценя изключително високо. Само, че напоследък доверието, а оттам и уважението ми към тебе рязко намаляха. Кулминацията беше подкрепата ти за съвместното управление на ДСБ и ДБ с БСП в четворната коалиция. Днес тези хамелеони удрят поредното дъно с общата ДС кандидатура за софийски кмет. Твоето мнение? Ще ги подкрепиш ли отново? Искам да знам, за да реша какво да правя с остатъците от уважението си към тебе.
3. Филип Димитров – бивш премиер и председател на СДС.
Него няма да го питам, защото като конституционен съдия няма право да отговори. Но то не е и нужно, защото прекрасно знам какъв щеше да е отговорът му. Дай Боже някога отново да се върне в политиката.
4. Надежда Нейнски (бивша Михайлова) – бивш външен министър и председател на СДС.
Благодаря ти, Наде. Отговорът на въпроса ми го даде с участието си в комитета ни.
5. Мартин Димитров – бивш председател на СДС.
Мартине, тези въпроси с пълна сила важат и за теб. Отговори ми публично. За да не се чудиш един ден, ако се срещнем някъде – как ще ме погледнеш в очите.
6. Екатерина Михайлова (Катенце) – бивш председател на СДС и на парламентарната група на ОДС.
Кате, знам какво мислиш, но те моля да го кажеш публично.
7. За да не пропусна някой от колегите и съмишлениците си моля народните представители от СДС и министрите на ОДС да изразят своето становище по подходящ начин и ако мислят като мен, да се присъединят към нас.
