Руският сенатор Андрей Климов предупреди тази седмица Молдова, че рискува да „повтори украинския сценарий“, предаде БТА.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин коментира преди време, че близките връзки на Молдова с НАТО подкопават сигурността на страната. Галузин също посъветва Молдова да не повтаря „тъжния опит“ на Украйна.

„Катастрофалните проблеми на Украйна започнаха след прозападния преврат (2014 година), последван от отхвърлянето на съществуващия дотогава неутралитет по конституция и официалното обявяване на политика за присъединяване към антируския военен блок НАТО“, напомни заплашително Андрей Климов в Телеграм.

Повод за реакцията му бе интервю на президентката на Молдова, Мая Санду за белгийското издание „Политико“, дадено по време на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. Тя е президент на Молдова от 20-ти декември 2020 година.

В контекста на войната в Украйна, в Кишинев се води „сериозна дискусия“ за възможността да се изостави неутралитетът, записан в конституцията, и страната да се присъедини към „по-широк военен съюз“, заяви пред „Политико“ Мая Санду. Тя не назова военния съюз, но изданието излезе със заглавие „Време е за членство в НАТО?“.

Молдова е в много деликатна ситуация: от една страна е поела по прозападна и проевропейска траектория, а от друга – не иска да влошава отношенията си с Русия до степен, в която Москва да използва военна сила.

Русия от своя страна продължава да смята бившата съветска република за част от сферата на влияние.

Но това не е геополитическото пространство, към което се е насочил Кишинев. Само седмица, след като руските войски нахлуха в Украйна, Молдова подаде официално молба за членство в ЕС, а през юни ЕС предостави на страната статут на кандидат. Властите в Кишинев се надяват на присъединяване към ЕС до 2030 година.

В молдовското правителство съществуват разногласия относно евентуално присъединяване към НАТО, но страната от години си сътрудничи с алианса. През декември м.г. за първи път молдовски външен министър присъства на министерска среща на НАТО. На форума, който се проведе в Букурещ, съюзниците отново потвърдиха подкрепата си за република Молдова, включително чрез предоставяне на обучение за молдовските отбранителни сили.

На Световния икономически форум в Давос президентката на Молдова, Мая Санду призова съюзниците да окажат помощ за подсилване на противовъздушната отбрана на страната.

„Поискахме системи за въздушно наблюдение и отбрана“, каза Санду в интервю за Ройтерс в кулоарите на форума и добави, че е наясно, че осигуряването им за „Украйна е приоритет“, но се надява Молдова също да получи някакво количество.

Санду отхвърли всякакво тълкуване, че усилията на Молдова да укрепи отбраната си има провокативен характер, заявявайки, че Русия, а не Украйна или Молдова, са агресорът.

„Молдова е мирна страна. Не е Молдова тази, която е започнала война срещу съседите си“, посочи тя в интервюто за „Политико“.

Запитана за потенциално членство в НАТО, президентката заяви, че страната ѝ все още обмисля каква да бъде следващата стъпка и дали ще е необходима промяна в конституцията.

„Сега се води сериозна дискусия (…) относно способността ни да се защитаваме, дали можем да се справим сами, или трябва да сме част от по-голям съюз“, каза Санду. „Ако в някакъв момент стигнем до заключението, че трябва да променим неутралитета, това трябва да стане чрез демократичен процес“, подчерта тя.

Интервюто й обаче предизвика бурната реакция на сенатор Андрей Климов, който не за първи път се занимава с Молдова.

„Толкова ли е безразлична госпожа Санду към молдовците и толкова ли е зависима от Вашингтон, от неговите европейски слуги, че е готова да повтори самоубийствената политика на такива предатели като Порошенко и Зеленски?“, попита в Телеграм Климов.

Той се обърна и директно към гражданите на Молдова: „Не е ли време, скъпи съседи, да си направите изводите за намеренията на сегашните ви лидери да превърнат молдовските територии в още едно поле на военни действия на НАТО? А може би целта на Санду и компания е да превърнат Молдова в провинция на натовска Румъния?“, попита риторично Климов, цитиран от румънски медии.

Подобно предупреждение бе отправено през декември и от заместник-министъра на външните работи на Русия Михаил Галузин: „Засилването на сътрудничеството във военната и военно-техническата сфера между Кишинев и страните от НАТО е фактор, който допълнително подкопава сигурността на Молдова. Опитът от миналото показва, че безразсъдното снабдяване на една страна със западни оръжия или разполагането на войски на НАТО на нейна територия не допринася за нейната сигурност и суверенитет, а напротив – приближава я към катастрофа“, каза руският дипломат.

Към момента Молдова със сигурност е далеч от членство в НАТО, въпреки че още през 2006 година подписа Индивидуален план за действие за партньорство и си сътрудничи с Алианса от години. В правителството има разногласия по темата за евроатлантическа интеграция, премиерката Наталия Гаврилица и нейната Партия за действие и солидарност подкрепят членството в ЕС, но не и това в НАТО. Втората по брой депутати партия в парламента – Блокът на комунистите и социалистите, силно се противопоставя на присъединяване към НАТО. Някои молдовски политици, като бившия премиер Юрие Лянка, подкрепяt идеята за обединение с членката на НАТО, Румъния.

Наред с вътрешните разногласия, очевидна пречка пред интеграцията на Молдова в НАТО е присъствието на руски войници на територията на Молдова – в Приднестровието. Сепаратистката област, с население около 500 000 души – основно руснаци, украинци, молдовци и българи, се обяви за независима държава през 90-те години, след кратка война с Молдова. През 2005 година Кишинев предостави на Приднестровието автономия със закон. До този момент Приднестровието не е признато от нито една държава, включително от Русия, която му оказва икономическа и военна помощ, като безплатен газ.

Напрежението нарасна през април м.г., след като в Приднестровието имаше поредица от експлозии. Това породи опасения, че Молдова може да бъде въвлечена във войната на Русия. Няколко руски държавни служители са се изказвали за завземане на достатъчно територия в Южна Украйна, за да се свържат контролираните от Русия райони с Приднестровието.

Директорът на Службата за разузнаване и сигурност на Молдова Александру Мустяца изказа опасенията си в интервю за молдовската обществена телевизия през декември. Мустяца заяви, че целта на Русия да направи сухопътна връзка до Приднестровието е валидна и към момента, а нова офанзива на Руската федерация в тази посока може да бъде проведена през 2023 година. Мустяца допълни обаче, че това ще зависи от развоя на войната в Украйна.

През лятото, след като Молдова получи статут на кандидат за членство в ЕС, външният министър Виталий Игнатиев на непризнатото Приднестровие заяви, че там са решени да постигнат независимост и да се обединят с Русия, предаде Асошиейтед прес. „Молдова е преминала несъмнен Рубикон“ с кандидатстването за членство в ЕС. „Това сложи край на въпроса за изграждане на политически отношения в рамките на определени общи пространства, защото това решение беше взето единствено от молдовското ръководство. Никой не може да говори от наше име“, каза Игнатиев.

По думите му, Приднестровието ще преследва целите, определени на референдум от 2006 година: „Независимо развитие на Приднестровието и последващо свободно влизане в Руската федерация“.

В Приднестровието се намират около 2000 руски войници. Повечето от тях охраняват склад за муниции в Кобасна, който е най-големият в Източна Европа. Сепаратистите имат и собствени въоръжени сили, наброяващи между 4000 и 7500 души, но не е ясно доколко са боеспособни и екипирани.

В светлината на развитията в региона, Молдова реши да предприеме мерки за своята защита. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу заяви неотдавна в Букурещ, че бюджетът за отбрана е удвоен въпреки неутралитета, записан в конституцията.

Бившият министър на отбраната на Молдова Александру Фленкя коментира, че поради статута на неутралитет и липсата на финанси, Молдова никога не е отделяла много средства за отбрана.

След промяната в средата на сигурност, бюджетът на молдовската армия за тази година бе увеличен с 68 процента в сравнение с 2022 година. Въпреки това той възлиза на едва 0,55 процента от брутния вътрешен продукт. Активният военен персонал е около 5000 души, а резервистите са около 60 000.

Молдова обаче е опасно близо до конфликта в Украйна. Преди десетина дни в северната част на страната за трети път паднаха отломки от ракети. Нападенията срещу енергийната инфраструктура на Украйна оставиха без ток и Молдова.

Като цяло президентката на Молдова Мая Санду смята, че страната ѝ остава много „уязвима“ и е обект на руска хибридна война чрез пропаганда и дезинформация.

Миналата година Молдова свали временно от ефир шест телевизионни канала заради „невярна информация“ за страната и за войната в Украйна. Каналите, които излъчваха на румънски и на руски език, са тясно свързани с политика и бизнесмен Илан Шор, който избяга през 2019 година в Израел, след избирането на Санду.

От миналата есен насам Молдова е подложена на безпрецедентна вълна от кибератаки, посочи и председателят на молдовския парламент Игор Гросу.

Президентката на Молдова смята, че страната й е пощадена засега от военна заплаха, „благодарение на смелостта и издръжливостта на украинците“.

В предупрежденията си към Молдова в Телеграм руският сенатор Андрей Климов, който е и заместник-председател на Комитета по международни въпроси на Съвета на Руската федерация, твърди, че броят на загиналите в Украйна е колкото населението на Молдова (2,6 милиона души, към 1 януари 2022 година, по данни на молдовския статистически институт). Климов изпрати по-рано още една завоалирана заплаха „Нацизмът и неонацизмът процъфтяват не само в Украйна, а темата за денацификацията не се ограничава само до територията на тази страна“, заяви сенаторът и подчерта, че „денацификацията“ може да се постигне чрез различни методи, а не само с помощта на „военна операция“.