Страшно почти колкото пожарите, едно паралелно бедствие съпътства трудното лято, което ни сполетя – пиар пушилката с върволицата от министри, обещаващи на промоция каква ли не подкрепа от държавата за пострадалите. В общата шумотевица хората с унищожени домове първо чуват, че помощи ще има за всички, а после разбират, че за всяка помощ има условия. Това подклажда недоволство, което се гаси с прогресиращо хаотични усилия от властите. Колкото по-близо сме до избори, толкова по-висок е градусът на тези усилия. А колкото по-висок е градусът, толкова по-вредни в общ план се оказват действията.

След шокиращите кадри от ямболското село Воден правителството и парламентът се втурнаха да компенсират първоначалното лошо впечатление, че действията на властите закъсняха. Единодушно се обещаваше, че всички пострадали ще получат помощ, за да се върнат максимално бързо към предишния си начин на живот.

    Такива универсални помощи обаче у нас всъщност няма.

Всяка помощ е обвързана с условия.

Еднократната помощ до 1578 лв. за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности се отпуска след преценка на имотното и доходното състояние на пострадалото семейство. При тази преценка се взема предвид дали унищоженият имот е единствен и основен, или е ваканционен и допълнителен, потвърдиха за „Сега“ от Агенцията за социално подпомагане.

Другата помощ – до 2500 лв. от фонд „Социална закрила“ на социалното министерство, се отпуска целево за оборудване и обзавеждане на пострадалото жилище. Миналата година условията за помощта бяха облекчени – отпускат се независимо от дохода и броя на жилищата. Остана обаче условието жилището да е законно построено, да се обитава законно от хората в него и те да живеят там постоянно.

Третата помощ – от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, се отпуска за възстановяване на жилища, засегнати от бедствие, но само ако жилищата са законно построени и единствени.

Условията почти всеки път се превръщат в източник на огромно недоволство у пострадалите, щом веднъж разберат, че

щедрите обещания не се отнасят за тях.

Но при всяко ново бедствие урокът от предходното е забравен и поредната група управляващи се втурва да обещава наред, оставяйки след себе си социалните работници да се оправят както намерят за добре.

Така тръгнаха нещата и при последните пожари. „За всички пострадали при пожарите у нас ще бъде осигурена помощ. Те ще получат предвидените по закон социални помощи“, увери служебният премиер Димитър Главчев, въпреки че това са две взаимно изключващи се твърдения. Дали защото идват избори обаче или защото всички по много въздействащ начин видяха, че властите три дни спаха, докато пожарът поглъщаше Воден, след това нещата предприеха неочакван развой.

Първо беше направено изключение за изгорелите къщи в пловдивското село Отец Паисиево. Там ставаше дума за вили на хора, които живеят постоянно в Пловдив. Още на място те бяха изключени от правилата, за да получат по 1578 лв. социална помощ. След това по разпореждане на парламента, който тези дни е във вихъра си да приема решение след решение за пожарите, правителството прие специална програма за компенсиране на разходите на хората, пострадали от пожари.

      В програмата се набива на очи, че тя е предназначена единствено за пострадалите през юни-юли 2024 г.

Само те ще могат да бъдат настанени в хотели и почивни бази по реда на Програмата за хуманитарно подпомагане на хора от Украйна. И само те ще имат право на безусловна помощ от 1578 лв.

Това решение повдига множество въпроси. Защо само за пострадали от пожарите? Защо само за пожарите от юни-юли? Какво ще правим с пожарите през август? А с градушките? Ами ако идващият септември, за всеобщ ужас, е същият като миналогодишния и има наводнения? Няма ли да има хотели и за наводнените? Всеки път ли ще приемаме по няколко парламентарни решения и министерски програми, за да се окаже непосредствена помощ на хора с изгорели/разнебитени/наводнени къщи? Всеки път ли първо ще вбесяваме пострадалите с фургони, а после ще ги пращаме на хотел? Тогава защо въобще ни е закон за социалното подпомагане, устройствени правилници, комисии и т.н.?

   За лош късмет на служебното правителство, програмата за пострадалите от пожарите съвпадна с растящото недоволство на пострадалите от градушките и това още повече подчерта неравноправното третиране на едните и другите. При пострадалите от проливните дъждове и градушките отказите са почти колкото одобрените заявления. От 577 кандидатствали за помощ в общините Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия, Нова Загора, Омуртаг, Казанлък, Силистра, Тутракан и Тетевен, 304 заявления са одобрени, а 273 са отхвърлени, показват данни на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на „Сега“. Причините са точно тези, които бяха изключени за другите – собствениците имат възможност сами да възстановят щетите, жилището не е основно за семейството (има и екзотични случаи, в които пострадалият имот не е на заявителя, или въобще не е пострадал). При пожарите помощ са поискали 35 семейства. Отказите са седем – пак поради това, че пострадалото жилище не е основно за семейството или защото то може само да възстанови щетите. После обаче влиза в сила решението за безусловната помощ и върнатите заявления са одобрени. На 1 август социалните работници събират още 21 заявления в три села в община Болярово – Воден, Крайново и Горска поляна.

Да изгори къщата ти не е същото

като да се пробие покривът ти, но подходът в подпомагането следва да се подчинява на общи правила – подкрепата не е индулгенция за властите, нито подарък. Тя трябва да зависи от нуждите и възможностите. Настаняването в хотели и почивни бази не би следвало да чака специална „програма“, а да е първа възможност за всички пострадали, независимо от какво бедствие и кога. И когато ситуацията налага спешни действия, те също трябва да се подчиняват на елементарни принципи. А не, както е сега, едни пострадали да могат да съберат и застраховка, и дарение, и 1578 лв. от държавата, а други да се гонят до девето коляно да доказват, че не могат да се справят сами.

   Както много пъти е ставало дума, единственият правилен начин на действие в такива ситуации са превенцията и застраховането. За превенция е отчайващо да говорим – тези дни пожар направиха даже военните по време на учение и кметство със селски празник и заря. Дебатът за слабата култура на застраховане (а и на превенция) пък следва сезонния ритъм на бедствията – политиците се сещат за това само като послепис на някой пожар или наводнение. На този фон всяко безусловно раздаване на пари прави застраховането за смях – защо ни е то, щом възстановяването зависи единствено от това колко гузна е властта и колко видимо недоволството на пострадалите.

Източник – Диляна Димитрова, вестник „Сега“