Д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в специално интервю за SafeNews даде диагнозата на проблемите в здравеопазването: трупано с години безхаберие, породено от липсата на контрол.
SN: Все повече гласове се чуват, че здравната система у нас е в колапс. Вие от години биете безрезултатно тревога за това. Колко лошо е сега положението?
Положението се влошава вече почти 20 години. Нито една политическа партия, дали в опозиция, дали в управление, въобще не анализира проблемите в здравната система и не предлага абсолютно никакви мерки. Достигнахме до ситуация да се говори сега за изработване на стратегия за намиране на решение за проблема с тежкия дефицит за намиране на медицински сестри у нас. И то след като този дефицит е от 20 и повече години. Той се задълбочава непрекъснато. При положение, че световните стандарти и европейската практика е на един лекар да има две медицински сестри.
Ние сме с на един лекар – 0.9 медицински сестри. Достигнахме до ситуация, при която са осакатени цели профили на медицината, които са редки профили, констатира д-р Виткова.
Като детската кардиохирургия, например. Това е единствената клиника в страната, където половин месец клиниката работи, половин месец не оперира деца, тъй като липсват четири медицински сестри. Аз мисля, че не е необходимо да описваме, колко е тежко състоянието на здравеопазването, след като цялата държава не може да осигури четири медицински сестри, за да работи единствената клиника в страната. И това медиите го показаха: как родителите на такива дечица, които чакат дълго време за операции, вече търсят решение в чужбина. След като България оперираше и всички дечица от Северна Македония. Същата е ситуацията и с детската онкохематология в ИСУЛ, а и на много други места.
Кадровият проблем едва сега се забеляза от управляващите преди няколко месеца политически субекти. Те като са в опозиция, го забелязаха. Но като управляваха, не го видяха този проблем, бе категорична д-р Виткова.
Същото ще се случи след година-две, не повече, даже и по-рано с лекарите. Тъй като средната възраст на лекарите, особено на джи-пи-тата, е над 55 години. Така че първичната ни помощ там, където е най-честият контакт на хората със здравеопазването, ще бъде тежко оголена. Тя не че сега не е, има цели региони на страната, които са без медицинска помощ.
Селските региони вече сме ги отписали отдавна. Общинските центрове, където бяха общинските болници, по-голямата част от тях са почти приключили. Проблемът вече пълзи с дефицита на лекари, на кадри и в областните градове, предупреди д-р Виткова.
Ето, ние например не можем да направим профилактика в Смолян и в редица други областни градове поради дефицит на лекари. Не знам, какво трябва да се случи, за да може нашите политически партии да си отворят очите и да видят, че всичко друго, което не ни е наред, не е без значение, но да оставиш цели региони в страната без медицинска помощ, е безобразие. Да оставиш повечето села в страната, които и без това загиват от демографската катастрофа, без всякаква медицинска помощ – не знам как трябва да се направи друга характеристика на здравеопазването ни днес.
SN: Над един милиард лева (1,1 млрд. лв.) са допълнителните средства, с които разполага Националната здравноосигурителна каса за тази година. Във финансовата рамка са предвидени разходи за над 8,16 млрд. лева. Защо продължава парадоксът: колкото и да се увеличават парите за здраве, толкова се увеличава неудовлетворението и на пациентите, и на работещите в системата от нейното функциониране?
Защото направихме системата класически пазар, както се изразяват нейните автори. А класическият пазар е създаден, за да усвоява пари. Системата усвоява пари и въобще не се интересува нито от удовлетвореност, нито от качество. Даже съвсем наскоро вие медиите изнесохте: Касата санкционирала над 10 болници. Тя ги е хванала, че има фиктивно присъствие на пациенти, които не са лекувани там, както и че има незаконосъобразно усвояване на средства.
Колкото и пари да се наливат в една здравна система, тя ще ги усвои винаги. Въпросът е: какво произвежда тази здравна система. А за да има добро качество, трябва да има и адекватен контрол на оня, който дава парите. Т.е. на държавата. Държавата е абдикирала напълно от контрола на здравната система, посочи д-р Виткова.
Изпращам стотици писма на година до контролните органи, които са на две места: в медицинския надзор и в НЗОК. Сезирам ги за пари, които според Здравния осигурителен фонд, в който работя, са незаконосъобразно взети от гражданите. Медицинският надзор най-често отговаря, че те са търговски дружества и имат право да взимат пари за всичко, щом са ги вписали тези услуги в ценоразписа си. Касата отговаря, че се занимават само с парите, които те са дали на лечебните заведения. И не се интересуват от парите, които са взети от пациентите.
В Закона за здравното осигуряване пише, че НЗОК защитава икономическите права на здравно-осигурените лица. Как защитаваш икономическите права, като не се интересуваш, какви пари се вземат от тези хора извън това, което Касата е заплатила – пита гневно д-р Виткова.
Това са такива тежки деформации, които нямат нищо общо с качеството. Как да бъдат удовлетворени хората? Посочвам драстичен пример за безхаберието на държавата. Млад човек, с кръвоизливи отвсякъде, с тежко хематологично заболяване постъпва в голяма болница. И за времето, което престоява там, си плаща почти всички кръвни продукти и медикаменти, които са използвали, на стойност 28 000 лв. Реших, че лечебното заведение е злоупотребило и първо го попитах него: на какво законово основание взе тези пари. Отговорът беше: клиничната пътека не покрива тези разходи. Реших, че лечебното заведение злоупотребява и питах Касата. От Касата ми отговориха същото: че клиничната пътека не покрива тези разходи. Написах писмо до министъра на здравеопазването и отидох на лична среща, за да кажа, че това е възмутително. Умиращ човек за няколко дни да намери 28 000 лв.!
Получавам отговор след около 2-3 седмици от зам.-министъра на здравеопазването, в който се казва, че Касата е самостоятелен юридически субект и Министерството на здравеопазването няма никакви разпоредителски функции върху нея. Независимо от това, че зам.-министърът на здравеопазването оглавява Надзорния съвет на НЗОК, заяви д-р Виткова.
Е, кажете ми, как може да има ред в системата? Как можем да гарантираме качество, когато няма никакъв контрол? Това е ежедневието в българското здравеопазване.
SN: Подсещате ме и за още една свързана тема: ние сме уникални за Европа – 48% от общите разходи за здравеопазване се оказват от джоба на болния. Както и вие дадохте този драстичен пример, но всички ние си доплащаме, независимо, че сме осигурени?
Дискусията, какво плаща пациентът като най-уязвимата част от обществото, също не е във фокуса на политическите решения. Много отдавна процентът, който Световната здравна организация посочи като допустим да се заплаща от джоба на пациента е 15. Наистина, както вие казвате, у нас пациентите плащат около 48%. Отделяме от това, което произвеждаме като брутен продукт, приблизително колкото отделя Европа. Европа отделя 8 цяло и нещо процента, а ние – 9 цяло и нещо процента за здравеопазване. В Европа от джоба на пациент се взимат под 15%. В Германия и Франция са около 10%. Ние сме с 48%.
Най-бедните европейски граждани доплащат най-много за здравеопазване. В същото време не може да се разбере, че докато произвеждаме малко, то 9% от 100 лв. и 9% от 100 000лв. на глава от населението са различни стойности, изчисли д-р Виткова.
Т.е. докато България произвежда малко и е със слаба икономика, нейният процент, заделен за здравеопазване, приблизително колкото европейския на глава от население, дава много по-малко крайно число. Спешно трябва да се увеличат обществените средства за здравеопазване. Първо, докато държавата стане равностоен участник като всички нас, които си плащаме здравните осигуровки, защото тя се е ангажирала да осигури и плаща 2/3 от здравните осигуровки на населението и внася 1/3 от парите на НЗОК. Едва когато се реши тази несправедливост вече да се помисли необходимо ли е, за да подобрим качеството и удовлетвореността, да увеличим размера на здравната вноска. Това са двете неща, които трябва да намерят своето политическо решение. А иначе, можем да увеличаваме парите на касата, но когато няма никакъв контрол и правила, които да се спазват от всички, резултатът ще е този.
SN: Какви са пътищата за излизане от този здравен колапс? Ето, вие казахте, цели селища вече са лишени от здравеопазване, общинските поликлиники на практика не съществуват, областните вървят по техния път. Какво може да се направи?
Могат да се направят много неща. Виждате обаче, че вече 3 години сме в политическа нестабилност. Правителство, което идва за три месеца, не може да реши нито един от тези проблеми. Решаването на проблемите на парче в здравната система няма да доведе до абсолютно никакъв позитивен ефект.
Трябва точен анализ и ясно, откровено артикулиране на проблемите пред обществото и предлагане на решения. Коя политическа партия, отивайки на избори, казва: „Ние виждаме в здравеопазването тези, тези и тези проблеми. Предлагаме тези и тези решения“, попита д-р Виткова.
Ние отричаме отивайки всеки път на избори предишните и не знаем, какво избираме от следващите. И виждайки какво избираме в здравната система, явно не сме избрали нещо, което да ни доведе до позитивен резултат. И най-важното – трябва политиците ни да се научат да седят на една маса, независимо дали са управляващи или опозиция, защото здравната система не е на нито една партия. Тя е на българските граждани. Политиците трябва да намерят приемливи решения, които ще бъдат подкрепени от всички. Така нормалните страни си правят своите здравни стратегии, приети и от опозиция, и от управляващи. Ние обаче не се научихме на този начин и всеки предлага някакви половинчати мерки, които не водят до никакъв резултат.
Видяхме до къде се докарахме: със заповеди да спираме износа на антибиотици или на противодиабетни средства, само защото не можем да си овладеем реекспорта. Това са елементарни неща, които не се правят. Докато този пазар съществува в здравната система, нещата няма да намерят добро решение, бе категорична д-р Виткова.
В самата здравна система диспропорциите на възнагражденията са колосални. От 1 000 – 2 000 лв. на лекар до 50 000 лв. Виждаме какво правят младите хора – завършват днес и утре заминават. Това също е парадокс – бедното българско общество плаща за държавна поръчка за завършване на медицинското образование на българските медици и няма никакъв техен ангажимент обратно към това общество, което им е дало образованието. Това не е грубо администриране.
Ако някой иска вратата да му е отворена да замине, да си плати образованието, което е 6 години и пътят му е свободен. Ако обаче е държавна поръчка, ще подпише договор, че се ангажира да работи толкова, колкото го е издържало това общество тук, предложи д-р Виткова.
Същото е и за специализациите. На запад се теглят студентски кредити и се връщат години наред, след като човек започне да работи. Какъв е проблемът да останеш да работиш в държавата си, за да върнеш нещо и да се отблагодариш на това общество, което ти е дало образование. Също не се гледа на този въпрос. Произвеждаме кадри за най-скъпото в страната, медицинското, образование за богатата Европа. Ето това правим. С медицинските сестри е същата история. Държим ги 20 години на минимални работни заплати и това, което произвеждаме, те заминават по старчески домове или болнични заведения на запад. Защото там им дават много по-големи възнаграждения. Това са едри, едри проблеми, които няма как да бъдат подминати и да не бъдат решени. И разбира се, този търговски статут на всички. Не може да ползваш обществени средства и да си търговски субект. Защото той работи за печалба. В редица страни здравната система работи с много участници, които са non profit – непечеливши. У нас от обикновеното джи-пи до най-крупната болница, всички са търговци и работят за печалба. Включително и чуждестранни субекти.
SN: Виждате ли решение в скоро време?
При това разположение на политическите субекти у нас не виждам. Не съм песимист, напротив, мисля, че съм голям реалист.
