Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и на икономиката, в интервю специално пред SafeNews коментира, че в резултат на конфликтите и напреженията в Близкия Изток може да се вдигне броят на мигрантите, търсещи убежище или желаещи да минат през страната ни. Според експерта мигрантският натиск ще се увеличи през летните и есенните месеци.
SN: Г-н Керемедчиев, турският президент Реджеп Таип Ердоган предупреди, че Турция може да влезе в Израел, както е правила в миналото в Либия и Нагорни Карабах. Израел му отвърна, че може да последва съдбата на Саддам Хюсеин. Разширява ли се фронтът в Близкия Изток?
Такъв тип риторика между Ердоган и няколко израелски ръководители не нещо ново. Вие си спомняте, че само преди години имаше изпратена флотилия от турски кораби с хуманитарна помощ за палестинците. Тя беше пресрещната от израелските власти. Имаше и смъртни случаи на борда. Тогава ескалацията на напрежението доведе до същите словестни размяни. Всъщност, Турция се опитва да поведе мюсюлманското, ислямското недоволство срещу това, което прави Израел. Тя от години се опитва да бъде лидер в ислямския свят. И затова използва всяка възможност, която Израел й предоставя, за да обединява колкото може около себе си все повече мюсюлмански страни в този конфликт. От друга страна, Израел и Нетаняху видимо желаят продължаване на военните действия. Те вече виждат приключване на конфликта с „Хамас”.
Остава много малка част от територията на Газа, която трябва да бъде почистена от израелската армия и съответно тя да продължи ескалацията на военните действия. Но това вече определено води към „Хизбула”, посочва Милен Керемедчиев.
Кабинетът на Нетаняху съществува и оцелява въз основа на военните действия, които израелската армия води с арабските формирования близо до себе си. Нищо чудно ескалацията на напрежението да прерастне на север, към Ливан. Това ще доведе след себе си много тежки последици. За разлика от „Хамас” „Хизбула” е много добре структурирана голяма организация с 200 000 свои членове, която в продължение на десетилетия е въоръжавана изключително добре от Иран. Ако се тръгне в тази посока, много е вероятно този регионален конфликт, който започна преди няколко месеца със стълкновенията между Израел и „Хамас” и въвлече в себе си много страни, които се включиха като Иран, хутите, САЩ и Великобритания, Йордания, да се разрасне. Много е вероятно, ако прерастне в пълномащабен конфликт между Израел и „Хизбула”, да въвлече още повече страни и да стане от световна величина.
SN: Г-н Керемедчиев, след поредния удар на „Хизбула“, този път по окупираните от Израел Голански възвишения, Нетаняху заплаши, че страната му ще даде твърд отговор. Ескалира ли конфликтът?
Интересното е, че тук в Голанските възвишения все пак са убити представители на арабската, на мюсюлманската общност в Израел. Тук в момента Израел използва и това, за да раздели мюсюлманската общност. Те всъщност се противопоставят на едно нападение, което „Хизбула” отрича. На нападение, което е срещу мирно население и то не е израелско. Израел ще използва това, за да може да отвърне с военна сила в територията на Ливан срещу цели на „Хибула”, като не очаква огромна подкрепа от арабските държави, ползвайки точно този момент в конфликта. Въпреки това вероятността за отговор на Израел е почти 100 процентова. Което означава, че трябва да очакваме прецизни удари по инфраструктура на „Хизбула” в Ливан през следващите дни.
SN: Как ще отговори „Хизбула”?
По-скоро би се въздържал в нанасяне на допълнителни удари към израелска територия. Това ще означава запалване на конфликта. В момента определено на „Хизбула” не им трябва такава ескалация. Защото те са се окопали силно и добре в Ливан: и политически, и военно. Такива военни действия на територията на Ливан само биха могли да засилят напрежението на ливанците срещу „Хизбула”, които са се вклинили като рак в цялата администрация и социална система в страната. От друга страна Израел също не иска да влезе в пълномащабни военни действия. Тях ги устройва такъв тип операции, които направиха срещу „Хамас”. Т.е. такъв тип ограничени военни операции в Ливан. Ще подържат всъщност нивото на боеспособност на израелската армия. А и ще поддържат кабинета на Нетаняху в постоянна бойна готовност. Но една пълномащабна война ще доведе до огромен брой израелски жертви. Което неминуемо ще доведе и до допълнително напрежение към управлението на Нетаняху.
SN: Г-н Керемедчиев, лидерът на нидерландската крайнодясна Партия на свободата Герт Вилдерс призова Турция да бъде изхвърлена от НАТО. Заради намерението на Ердоган да защити палестинците. Това ехо в Европа от конфликта в Близкия Изток ли е?
Определено да. Знаете за напрежението, което има от години между Нидерландия и Турция предимно по кандидатстването на Турция за член на ЕС. Има призиви то да бъде преустановено. В момента атаката идва по линия на НАТО. Разбира се, това няма как да се случи. Турция е една от най-силнитге държави членки на Алианса. И до момента е паказала лоялна и целенасочена политика. Даже и след нападението на Русия над Украйна Турция предостави военна помощ на Украйна.
Всъщност турските дронове успяха да спрат първоначалното настъпление на руските войски, напомня Милен Керемедчиев.
И до днес държавата подпомага Украйна, въпреки че поддържа икономически отношения с Русия. Да, това са заплахи в стила на Вилдерс. Но в момента можем да говорим само за напрежение между няколко държави. Имаше между другото напрежение между Турция и Франция, между Турция и Гърция в НАТО. Но това са рутинни сблъсъци, които едва ли ще доведатг до много по-сериозно напрежение. НАТО трябва в момента да бъде единно, защото заплахата от Русия за ескалация на войната в Украйна продължава да е силна. Има общ враг в момента на НАТО и това определено не е Турция.
SN: Г-н Керемедчиев, България в момента има други проблеми. Но тези напрежения засягат ли ни по някакъв начин?
Засягат ни непряко, защото е много вероятно ескалацията на военните действия между Израел и Ливан, както и с палестинските територии, да вдигне броя на мигрантите, търсещи убежище или желаещи да минат през страната ни. Много е вероятно ескалацията да доведе до увеличаващ се мигрантски натиск. И то особено през летните и есенните месеци. Това можем да определим като непряка заплаха. А що се отнася до реалната ни външна политика, в момента не съществува такава поради нашата немощ и невъзможност да си съставим правителство. Виждаме, че министър-председателят, който в момента действа и като външен министър, определено не може да се справи с тези две функции. И България по-скоро показва беззъба външна политика, отколкото да стои стабилно и предсказуемо като страна член на НАТО.
