Мигрантите – нежелани, но неизбежни. Лидерите на държавите от Европейския съюз обявиха, че ще работят за създаване на мигрантски центрове извън територията на общността, които да поемат нелегалните мигранти.

Подобен подход към мигрантската криза вече демонстрира италианският премиер Джорджа Мелони, чиято държава сключи договор с Албания по тази тема. Така Италия поема ангажимент да плаща, за да приема Албания на своя територия нелегалните ѝ мигранти.

Отвъд техническите подробности, които трябва да дадат отговори на въпросите къде и как ще се сформират тези изнесени мигрантски центрове, голямата новина е, че ЕС радикално променя подхода си към мигрантската тема.

Ако допреди няколко години идеите за изнесени мигрантски центрове бяха приемани не просто скептично от европейския политически елит, но и често онези, които ги лансираха, бяха наричани ксенофоби, то днес подобни идеи се лансират от редица премиери на европейски държави.

На какво се дължи тази радикална промяна? Първият и най-видим фактор е общественото мнение. През последните няколко години редица консервативни, а и някои крайнодесни формации успяха да извоюват сериозни територии в политиката заради очевидното несправяне на институциите с интеграцията на голяма част от мигрантите.

Тази причина, която се вижда с просто око на терена на европейската политика, е само върхът най-айсберга.

Обратът на общественото мнение е резултат от масовото осъзнаване на факта, че мигрантският проблем е екзистенциален и е преди всичко проблем на сигурността. Заради отказа да разберат и осъзнаят навреме този факт голяма част от системните европейски партии загубиха легитимност и доверие.

Подобна тенденция се наблюдава и по отношение на европейските институции.

Причината за отказа да се разбере очевидността на опасността от мигрантската вълна беше идеологическа. Вярващ в собствената си теория и идолизирал самия себе си, индоктринираният либерализъм, който доминира в Европа, сякаш не усети разминаването си с действителността на фактите. На теория мигрантите трябваше да захранят европейския пазар на труда, който се нуждае от свежа сила, за да генерира икономически растеж.

От десетилетия държави като Франция, Германия и Англия пропагандират мултикултурен модел, при който интеграцията на мигрантите задължително трябва да съхрани културната им идентичност. Вместо да получат запазили идентичността си работещи хора, тези страни в много от случаите получиха гета в големите си градове, които стоят извън контрола на полицията.

Вместо да генерират икономически растеж, немалка част от мигрантите се оказаха тежест за социалните системи, а други директно се включиха в организираната престъпност.

Първият факт, който трябва да бъде отчетен, е, че Европа до голяма степен се провали в интеграцията на мигрантите, защото не се опита да ги асимилира в рамките на своя културен порядък. Оказа се, че мултикултурният подход, който е създаден и работи в Канада, не е универсален.

Той работи, когато трябва да се организира мирното съжителство между англоговорещи и френскоговорещи християни (това е бил големият проблем на Канада, преди да бъде въведен мултикултурализмът), но е дълбоко неефективен, когато трябва да интегрира представители на други цивилизации в тялото на западната цивилизация.

Вината на Запада е, че за няколко века така и не успя да разбере, че неговата културна основа не е универсална, а е приложима само в условията на християнската цивилизация.

Наивната вяра на Запада, че всички хора по света могат да станат западни, днес се сблъсква с ненавистта на голяма част от света към западната доминация.

Западът сякаш е загубил своето очарование и все по-малко хора по света искат да приличат на западния човек. Тази цивилизация вече не очарова, а принуждава.

Вътре в самите западни общества текат процеси на индигенизация, при които се оказва, че внуците на първите мигранти от арабския свят се връщат към културната идентичност на дядовците си и са решени да я отстояват с всички средства.

Това е причината редица млади французи от арабски произход например да се включват в терористични организации и да извършват атентати.

Свързването на тези хора с новата мигрантска вълна засилва чувството им за културна идентичност, която е различна от християнската и европейската.

Впрочем тероризмът е асиметрична стратегия, до която прибягват общностни, които са неспособни да завоюват победа с конвенционални средства.

В технологичен план Западът е далеч по-развит и от тази позиция си самовнушава, че може да наложи своя ред във всяка точка на света, без да се съобразява с културните различия.

Културните различия обаче очевидно са по-силни от могъществото на технологиите.

Нещо повече, изобретените от Запада технологии се ползват срещу самия него от собствените му врагове. Вместо с демокрация голяма част от страните от Близкия изток се сдобиха с война, тирания и разрушения.

Така западният ентусиазъм от Арабската пролет, която обещаваше демокрация и човешки права, а донесе радикален ислямизъм, мигрантска криза и вътрешноевропейска безизходица, се трансформира в разочарование.

Дълбочината на мигрантската криза в Западна Европа не е аналогична с българската дълбочина по този въпрос.

Живяло в различни геополитически и цивилизационни зони, българското общество има далеч по-трезва представа по отношение на културните различия. За него те не са предимство, а предизвикателство, на което трябва да се откликва.

Това е подход, който е диаметрално противоположен на западния. България е една от европейските държави, в която живеят най-много мюсюлмани на глава от населението.

Българските мюсюлмани обаче са коренно население и са автентична част от българското общество.

Те не са гетоизирани, а са интегрирани в рамките на един културен модел, чието голямо качество и недостатък е липсата на ярък цивилизационен стил. Тази свобода по отношение на стила, който включва и събира в себе си византийски (православни), османски (ислямски) и западни (протестантски и католически) рефлекси, създава много повече възможности както за приобщаване, така и за размиване на диаметрално противоположни идентичности.

Може би затова отношението към нелегалните мигранти от страна на българските мюсюлмани и българските християни е сходно.

Ако искат да живеят на територията на България, мигрантите трябва да се държат като българите, а тези, които не могат да го направят, няма как да останат.

Причината българите да са скептични към миграцията от Афганистан и арабския свят е скептицизмът им, че тези хора могат да се превърнат в българи сравнително бързо. Още по-трудно изглежда това, когато те влизат на големи групи.

Затова съществува и напрежението около Женския пазар и „Овча купел“ в София, където започват да се оформят гета. Най-важното условие за интеграцията на тези хора е гетоизирането им да бъде пресечено в зародиш, без значение дали това ще им донесе определени неудобства.

Защото е важно да се знае, че за да се интегрират мигрантите, означава да се променят самите те, а не обществото, което ги приема.

Тези, които не са склонни да го направят, трябва да бъдат изведени извън територията на страната, а както вече казват и европейските лидери, извън територията на Европа.

Автор: Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews