Мартин Владимиров, ръководител на програма “Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията, в специално интервю за SafeNews обяснява възможностите, които стоят пред „Булгаргаз“ за минимизирането на загубите от договора с „Боташ“.
SN: Г-н Владимиров, след като турската газова компания „Боташ“ отхвърля исканията на „Булгаргаз“ за преговори по спорното споразумение, което задължава България да плаща близо 4 млрд. лв. за 13 години и плащането е неизбежно, как страната ни може максимално да използва възможностите, за да не е съвсем на загуба?
Това споразумение беше сключено да го има поне на хартия. За да осигури доход на България до терминалите за газификация на природен газ в Турция. Повтарям то е повече на хартия. Целта е да прекара колкото може повече руски газ до Европа. На теория можем да диверсифицираме доставките си и да осигурим като подаваме допълнителни количества алтернативен газ на цяла Централна и Източна Европа. Но тази част от сделката не е била активирана досега или поне е била частично активирана с един танкер и половина дневно за целия период. За да минимизираме загубите, е необходимо да внасяме допълнителни количества втечнен природен газ. Той ще замести руския природен газ, който в момента залива целия пазар на Югоизточна Европа. И на практика прави алтернативните доставки неконкурентноспособни.
SN: Защо не сме се възползвали от сделката, след като целта й е била „Булгаргаз“ да внася втечнен газ от терминалите в Турция? А сме внесли минимални количества, г-н Владимиров?
Защото смятам, че още в зародиша си тази сделка не е целяла физическа доставка на газ. А навярно опит за предоставяне на нов ход за внасяне на руски природен газ към Югоизточна Европа през съществуващата мрежа малко след границата на „Странджа 1“.
SN: Ситуацията има ли изход?
Видяхме, че „Булгаргаз“ се опитва да продаде този капацитет на трети търговци и пусна два търга до момента. Но не се явиха заинтересовани страни, които да изкупят капацитета. Тоест да изкупят задължението на „Булгаргаз“ към компанията „Боташ“. Причината е, че цената, която плаща България от $9,14 на мгвт./ч. на пренесен газ, е твърде висока. Това прави доставките на търговците трудно реализуеми на пазара.
SN: Какво ще се случи с „Булгаргаз“ в случай на влошаване на ситуацията с тази сделка?
В тази ситуация в момента компанията е изправена пред тежка финансова криза с намаляващи приходи, поради понижено търсене на природен газ и повишено конкуренция от евтиния руски газ. А паралелно с това и увеличаващите се разходи, свързани със запазване на капацитета не само по сделката с „Боташ“, но и в терминала за газификация в Александруполис, който ще бъде пуснат най-вероятно през есента тази година.
Тази ситуация може да се използва, ако България се превърне в истински хъб за алтернативни доставки на природен газ в региона. А не руски хъб, какъвто всъщност е сега, препоръчва Мартин Владимиров.
Защото ние сме в центъра на търговията на газ в цяла Централна и Източна Европа. С вертикално трасе на газ, по което „Булгартрансгаз“ работи сравнително активно и трябва да се използва именно с такава цел до пълно спиране на доставките на руски газ за Европа. България може да се превърне в основно оръжие на ЕС и на Запада в спирането на руското присъствие в енергийните пазари.Трябва да се възползваме от тази възможност в дългосрочен план. Дори на първо време да губим пари, ще се превърнем в дългосрочен доставчик на природен газ. Приходите от тази дейност ще компенсират всички тези загуби в дългосрочен план от споразуменията, които сме подписали. Така ще укрепим и енергийната сигурност на региона и ще спомогнем значително на Украйна. Така ще се намалят и приходите в руската хазна, с които се купуват ракети и друга военна техника за бомбардиране на украинските градове.
България играе ключова роля, но не мисля, че реално изпълняваме целите си. По-скоро симулираме дейност, която продаваме като евтин PR на западните ни партньори, казва Мартин Владимиров.
А пък нашите съседи от Румъния, от Унгария и самата Гърция, които също играят ключова роля в този преход от руски газ към алтернативни количества, нямат особена полза да работят в тази насока, защото зависят от евтин природен газ. Купуват го и така осигуряват по-конкурентна икономика. Не мисля, че ще стигнем до някакво споразумение с тези страни, докато няма налагане на ембарго върху руския газ като цяло. За това настояваме от първите дни на войната. Изцяло премахването на руски газ е напълно възможно.
Наш анализ от средата на юни през тази година показа, че има три пъти повече капацитет за внасяне на алтернативен газ, отколкото консумираните от нас количества на руски газ в момента, обръща внимание Мартин Владимиров.
Напълно постижимо е, ако имаме повече политическа воля и повече сътрудничество с останалите газопреносни оператори. И разбира се, с подкрепата от Брюксел и Вашингтон този преход да се случи при най-благоприятни условия. Т.е. да има гаранция за компенсации за компаниите, които ще платят малко по-високи цени на природен газ в първите дни от този преход. И желание да се наложат таргетирани санкции върху проектите на „Газпром“.
SN: Казаното от вас поставя няколко въпроса, г-н Владимиров. Първо – на какъв принцип трябва да се изгради въпросният хъб?
Построените газопреносни връзки от последните десет години трябва да започнат да се използват. Трябва да има по-добро сътрудничество между газовите компании в региона, да се приоритизира доставката на определени количества или да се премахната дългосрочните споразумения, които имаме с „Газпром“. Докато те са в сила, никоя от тази компании не иска да рискува да действа самостоятелно. Защото трябва да има общ отговор и общо решение за улесняването на този процес. България има възможност да внася необходимите количества. Първата стъпка трябва да бъде осигуряването на тези допълнителни количества, които когато вече са на пазара, по-лесно могат да си намерят клиент. Има риск да купим много газ, който няма къде да продадем. Така е. Вероятно ще трябва да продаваме на загуба.
Може обаче това да е по-дългосрочна стратегия на „Булгаргаз“, за да се превърне в регионален играч, отколкото да си остане само национален, допълва Мартин Владимиров.
През всичките тези години „Булгаргаз“ е единствената компания в региона, която не се опитва да изнася газ. А трябва да се превърне във фактор и на други пазари, освен на местния. И гръцката „Депа“, и румънската „Ромгаз“ успяха през годините да станат регионални играчи и да продават на различни държави. В България „Булгаргаз“ продава само в България и то само на клиенти с дългосрочни договори. Наистина това е реална възможност. Няма да е лесно. Има нужда от добър мениджмънт в „Булгаргаз“, който да бъде по-агресивен и амбициозен. Алтернативата е „Булгаргаз“ да загуби позициите си на пазара и да бъде изместен. Това е стратегия на конкуренция на „Булгаргаз“ през годините: да премахнат монопола на „Булгаргаз“. И тази идея се осъществява в момента. Може би затова има такова оглушително мълчание от страна на различни политически комисии и фактори на България.
SN: Кои са конкурентите, които имат интерес от съсипването на „Булгаргаз“ и какво се цели, г-н Владимиров? Неговият фалит ли?
Дори и да не е фалит. Важното за тези конкуренти е „Булгаргаз“ да бъде пропуснат от големите клиенти на природен газ. Това са индустриалните потребители, химическите компании, стъкларските и торовите заводи, топлофикациите… Защото останалите газови търговци в България и в региона трябва да се борят за малки потребители на газ с неравномерни потребителски профили, които могат да бъдат загубени и трябва да им се предлагат много ниски цени, за да бъдат запазени. Т.е. труден е пазарът за останалите и всяка лоша новина за „Булгаргаз“ е добра за тях. Конкурентите са най-различни посредници на „Газпром“, които в момента продават евтин руски газ в региона.
SN: Да ви разбирам ли, г-н Владимиров, че този капацитет на „Боташ“ е време да бъде използван за алтернативен, неруски газ?
Той за това уж е подписан договорът. Можем да се възползваме от това и „Булгаргаз“ трябва да започне да купува, да договаря добри количества с дългосрочни договори и т.н. Но не виждам подобни стъпки в тази насока. Единственото, което „Булгаргаз се опитва да направи, е да препродаде тази си отговорност по договора на трето лице.
SN: Което не е ли наивно?
Много е трудно да си представим, че някой търговец, внасящ евтин руски газ, ще поеме отговорност да плаща по $9 мвт/час на пренесен газ и с това на практика да направи своите доставки прекалено скъпи.
SN: Докато продължават тези газови борби по договора и т.н., цената на крайния битов потребител дали няма да се вдигне?
Трудно може да се вдигне, защото „Булгаргаз“ трябва да осигури количества, които да се търгуват по прозрачни условия. Те вероятно отново ще дойдат от руски газ. Подчертавам, че „Булгаргаз“ внася индиректно руски газ от своите конкуренти – гръцките компании „Депа“ и „Митилинеос“. Не вярвам тази динамика да се промени през есента. Шоково поскъпване едва ли ще има. А и регулатора има механизми, с които да натиска цените надолу. Това не е толкова проблемно, защото потреблението на газ в страната е доста малко и не е проблем за българската икономика.
Не трябва да се спекулира с цените на газа за потребителите и да се ползва с политически цели, посочва Мартин Владимиров.
Важно е, как на българските данъкоплатци отново им беше наложено да платят огромна сума, чието използване не е обосновано от търговски или стратегически фактори, а служи в помощ на руските интереси. Подозирам, че помага и на мрежите за овладяване на българската енергетика в страната ни. А те често работят за интересите на „Газпром“ и на други руски компании.
