Мартин Табаков, политолог и председател на Института за дясна политика, в специално интервю за SafeNews коментира напрежението в Близкия Изток след убийствата на двама лидери на „Хизбула“ и „Хамас“.
SN: Г-н Табаков, ескалира ли напрежението в Близкия Изток, след като за часове бяха ликвидирани лидери на „Хизбула“ и „Хамас“: Хуад Шукр и Исмаил Хания?
За съжаление, този развой на събитията действително ни подтиква да разсъждаваме в посока на това, че тази ескалация, за която вие питате, е по-вероятна. Тези събития, чиито пик е елиминирането на ръководителя на политическото крило на „Хамас“ Исмаил Хания и на един от най-важните командири на „Хизбула“ Хуад Шукр, придават допълнителен заряд в този конфликт в момента. Особено когато имаме предвид, че те се случват на фона на американските дипломатически усилия да бъде преустановен конфликтът между „Хамас“ и Израел.
SN: Възможно ли е ескалацията да прерасне в многофронтова война в Близкия Изток?
Това винаги стои като опция. И затова е важно да отбележим връзката, която Иран има с различни, близки до режима на аятоласите, организации в региона. Тук става дума както за споменатата „Хизбула“, така и за други близки до Иран шиитски формирования в Ирак. За хутите и, разбира се, за „Хамас“.
Това винаги е стояло като риск пред доктрината за сигурност на Израел. А именно да бъде заобиколена от Иран и от стоящи близко до тях формации и организирани групировки, казва Мартин Табаков.
По принцип, когато става дума за някакъв конфликт между Израел и Иран, би бил той директен или прокси, всичките формации, които споменах, вземат основна роля в реализирането му. Това го виждахме включително в контекста на войната между „Хамас“ и Израел, когато от териториите и на Ливан, и на Ирак, и на Йемен, бяха изстрелвани ракети и дронове в посока на Израел. Това автоматично означава, че Тел-Авив е поставен под постоянен риск от такова обкръжаване във враждебна среда. Убийствата на тези субекти, които споменахме, правят възможно като отговор на „Хамас“ и най-вече на Иран да видим нов кръг на активизация от споменаваните по-горе организации.
SN: Как ще се развият сценариите, при които от едната страна имаме Иран с неговите прокси сили, а от другата страна идва Турция? От която наскоро президентът Ердоган заради палестинците заплаши Израел.
Първо, трябва да видим, до каква степен се чувстват оскърбени в Иран. В зависимост от това ще разберем и ще можем да предугадим, каква ще е тяхната реакция. Нека не се лъжем: ако ще има комплексна и обща реакция срещу Израел, тя ще бъде програмирана и реализирана на първо място от Иран. Това, което по принцип прави режимът на Техеран в такива ситуации, е да активира споменатите вече прокси сили в региона. Но ако равносметката на режима в Техеран е такава, че унижението е по-голямо, то тогава не трябва да изключваме възможността да наблюдаваме нещо, което видяхме през април месец тази година. Тоест територията на Иран бива използвана за удари срещу Израел. А по отношение на Турция – един от основните рискове пред Израел е сглобяването на тази нестандартна коалиция от Иран, иранските прокси сили в региона, плюс Сирия.
Ако към Иран и Сирия прибавим и Турция, вече става много по-опасно за Израел, предупреждава Мартин Табаков
Ние виждаме, каква е реакцията на Турция през последните няколко месеца. От една страна заради това, което се случва в Ивицата Газа, Ердоган първо наложи забрана на редица ключови стоки като алуминий, стомана, желязо, които Турция преди изнасяше за Израел. Както и много строителни суровини, стоки и услуги. След това Ердоган разшири тази забрана, преустановявайки директно търговските отношения между двете държави. Те възлизаха на около 7 млрд. долара през миналата година. А виждаме и други такива стъпки, които ни показват критично отношение на Турция към целия казус.
В медиите излезе информация и тя не беше опровергана, че Турция е налагала вето на сътрудничеството на НАТО с Израел, казва Мартин Табаков.
Без значение дали става дума само за провеждането на срещи с израелската страна или военни обучения. Да обобщя. Ако тези събития – войната между „Хамас“ и Израел създаде обстоятелства за допълнителното сближаване на Турция с Иран, аргумент за което е споделената подкрепа на тези две държави за „Хамас“, то тогава идва риск от много висока степен за Израел.
SN: Каква ще е реакцията на САЩ?
Вече виждаме, каква е реакцията на САЩ. От една страна Джо Байдън заяви, че тези събития не допринасят за преустановяването на войната. Американците са особено активни в посока на това да се постигне поне временно преустановяване на военните действия. Американският президент каза, че убийството на субектите, които споменахме, не допринася за дипломатическите усилия на САЩ. Но чухме и нещо друго. САЩ продължават да снабдяват Израел с необходимите боеприпаси. Както и че Вашингтон ще защити Израел, ако бъде обект на някаква агресия. Много сложен баланс трябва да играе тук американската страна. За нея става все по-трудно. От една страна да защитава своя ключов съюзник Израел. А от друга страна да реализира собствените си интереси в посока прекратяването на военните действия между „Хамас“ и Израел.
SN: В заключение: мирните преговори сe отлагат, а накъде ще вървят военните действия?
Трябва да видим, каква ще бъде реакцията на Иран. Трябва да видим, дали ситуацията ще продължи да бъде такава, преди да се случат тези убийства. Т.е. интензивни военни действия на Израел спрямо Ивицата Газа и съответно „Хамас“ и позиционна размяна на удари с „Хизбула“ на северния фронт. Ето, това е част от ключовите неща, които могат да изменят качествено ситуацията там. Както и това: дали тази позиционна размяна с удари между Израел и „Хизбула“ няма да прерасне в нещо по-интензивно. Ако това се случи, то тогава за Израел ще се появи втори фронт. Този път северен, в Южен Ливан, на границата й.
Отварянето на втори фронт на Израел ще се случи след изричната консултация на „Хизбула“ с Иран и след разрешение от него, е изводът на Мартин Табаков.
Ако това се случи, за Иран ще е много по-трудно да въздържа себе си при обострявето на конфликта с „Хизбула“, отколкото е с „Хамас“. Тъй като „Хизбула е много по-близка и идеологически, и организационно до Иран, отколкото е „Хамас“.
