Марая Цветкова е политолог и коментатор, магистър по „Европейска интеграция и дипломация на Европейския съюз. SafeNews разговаря с нея по актуалните политически и икономически въпроси в страната ни.
Здравейте, госпожице Цветкова. Как протича кампанията за предстоящите местни избори през вашия поглед?
Като цяло кампанията се върна в руслото на местните избори и това е заради наличието на редовно правителство. Опит за връщане на местните избори в контекста на недоволството от коалицията бе неуспешният вот на недоверие. Няма особени изненади, освен слабостта на другите партии по места, която ще препотвърди позициите на ГЕРБ в страната. Вероятността други формации да спечелят големите областни градове се свежда до това дали Борисов се е съгласил да си играе на Дядо Коледа предизборно, за да подсигури личното си спокойствие. Само до преди няколко месеца на гражданите им беше втълпявано, че е възможно хегемонията на ГЕРБ в местната власт да приключи, но това няма да се случи и на тези избори. Надявам се да има оценки и оставки след това, а не да бъдат обвинявани отново гражданите. Ако не от уважение, то поне от кумова срама.
Защо до момента кандидатите от ГЕРБ Антон Хекимян и ПП/ДБ Васил Терзиев участват в дебати единствено помежду си?
Краткото обяснение е, че коалицията се е разбрала кметското място в София да остане в ръцете й. В това няма нищо лошо, но определено дразни наглият начин по който бива осигурен медиен комфорт на Терзиев и Хекимян чрез липсата на останалите претенденти в дебати по същество. Двете кандидатури шокираха ядрата на партиите и приближените до тях граждани. Разликата е в това, че демократичната общност имаше повече време да свикне с това.
Недоволството от натресената кандидатура на Хекимян в ГЕРБ също не трябва да се подминава с лека ръка. Тези две привнесени кандидатури без политически опит рискуват да бъдат помляни в един остър телевизионен дебат от така наречените “underdogs”, защото каквото и да си говорим те са по-автентични, с всичките им плюсове и минуси. Единственият успех за дебат с всички основни претенденти засега бе този на Национален младежки форум и Студентски клуб на политолога, които заедно успяха да организират такъв на живо. Когато медиите не могат или не искат, тогава идва на помощ студентската общност.
В публичното пространство има гласове за договорки между управляващите формации в ‘сглобката”, включително за местния вот. Има ли реални поводи за подобни неща или ги виждате в сферата на спекулациите?
Аз смятам, че такива допускания са напълно основателни. Не виждам нищо лошо коалицията да се е разбрала да играе заедно и по места, но не приемам това да излиза извън рамките на правилата и публичните заявки. Най-малкото това е обидно за избирателите, а в други случаи може директно да противоречи на законите.
Струват ли ви се притеснителни връзките на определени кандидати с бившата “червена” номенклатура?
Единствено комунистите още смятат такъв тип връзки за плюс и червен килим към властта, която в техните глави им се полага по право. За останалите хора това е по-скоро минус, който в зависимост от личното разбиране на всеки човек е преодолим или не. Голямо политическо лицемерие е обаче, кандидати с такива силни връзки като Васил Терзиев, да бъдат предлагани от името на формациите, за чиито последователи това означава подтикване към забрава на родовата памет. Същият проблем щеше да се случи, ако червените бяха предложили кандидат, чиито потомци са избивали партизани. Разбираемо е, че левите и десните либерали са насочили поглед към бъдещето, но това не трябва да става чрез неглижиране на миналото, а чрез опит за приемането му. Който е чел повечко знае, че родовата памет си остава незаобиколим фактор в определянето на политическите възгледи на всеки човек.
Седмици наред миньори и енергетици протестираха чрез блокада на пътни възли. Застрашена ли е според вас енергийната сигурност на България и ако да, в какво се състои тя?
Темата за енергийната сигурност е една от най-сложните за тълкуване. Аз не съм енергетик, но все пак имам своето политологично мнение. През последните години на ниво ЕС бе предприета една стратегия, която целеше енергетиката да бъде приближена до зелените политики и отдалечена от сигурността.
Потърпевша от тази стратегия е енергийната инфраструктура на много държави. Дупката в този план е липсата на адекватни средносрочни и дългосрочни мерки, които институциите на ЕС и националните правителства да приложат. Оттук идва взаимното извиване на ръце от страна на работещите в сектора и политиците. Войната в Украйна доказа, че все пак енергетиката трябва да върви ръка за ръка със сигурността и че ЕС трябва да се стреми към един устойчив, но и сигурен единен енергиен пазар, който да минимизира щетите от енергийните зависимости на държавите-членки. В пазарни условия една технология отстъпва чак когато има по-добра и достъпна друга такава, която да задоволи потреблението.
Това сигурно ще се случи по естествен път, но ми се струва, че още сме далеч. Все пак не мога да чакам вятъра, за да имам ток и да си пусна Грета Тунберг по телевизора.
Властта често слага като приоритет влизането на България в еврозоната. Не беше допуснат от Народното събрание референдум по въпроса. Като политолог виждате ли по-сериозен риск за България от влизането на страна в еврозоната при настоящите ниски нива на конвергенция (икономическо сближаване?
От една страна България не е подписала изрична клауза, в която да заявява, че не желае да приеме еврото за своя валута. От друга страна, няма времево ограничение, което да налага кога точно да се случи замяната на лева с еврото. От трета страна, има държави, които въобще не желаят да го приемат и това минава между капките. В България от тези, които искат да влезем сега в Еврозоната разбрах, че ще седнем на масата на решенията, но не разбрах за какви решения ще се бори България и как. Ще искаме ли като страна ЕЦБ да спре да помпа инфлацията чрез печатането на пари или не? Например. От другите, които не искат да приемем еврото сега или изобщо, не разбрах как ще повишат доверието за повече чужди инвестиции в България, щом еврото няма касателство към това. Най-вече ми липсва стратегия от страна на държавата и при двата случая, затова има и риск и то не само от едната страна на барикадата.
