КЦ „Иван Михайлов“ Битоля изпрати от името на своя председател Люпчо Георгиевски писмо до македонския президент Стево Пендаровски с искане за „свобода и справедливост за българския народ“, който живее в Северна Македония, предава БГНЕС.
Сред основните искания в писмото са да не се агитират европейските съюзници, че македонските българи са „фашисти“, да се спре със създаването на „фалшиви български сдружения“, да се спре с „корумпирането на отделни обществени лица в София“, да спрат „побоищата над македонските българи, уволненията от работа, палежите и стрелбите по български клубове, оневиняването на извършителите, забраната на българските сдружения, говорът на омразата, поругаването на паметници и фалшифицирането на българската история“.
БГНЕС публикува писмото в автентичния му вид.
Господин президент,
Изминаха повече от три десетилетия от края на югославската окупация на нашата Македония. Три десетилетия, през които македонските българи очаквахме нашият народ да получи свобода и справедливост наравно с останалите части от народи, които живеят в страната. Днес това е настояване на всички 27 страни-членки на Европейския съюз. Проблемът е вече ЕВРОПЕЙСКИ. Нищо не може да отмени факта, че в Северна Македония има български въпрос, който може да бъде решен само с инструментите на демокрацията и на върховенството на Закона. Побоищата над македонските българи, уволненията от работа, палежите и стрелбите по нашите клубове, оневиняването на извършителите, забраната на нашите сдружения, говорът на омразата в контролираните медии, поругаването на нашите паметници и фалшифицирането на нашата история – нищо няма да ни спре защото…НИЕ СМЕ НАРОДЪТ ! Ние сме народът на Цар Самуил, на възрожденците, на екзархията, на илинденци, на Гоце, на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов. Нашето въвеждане в Конституцията на РСМ не е привилегия, а право. Без него родината би била сатрапия. Очакваме от Вас ясно да кажете истината – че без конституционни гаранции за правата на българския НАРОД в Северна Македония нашата страна ще остане зад оградата на Свободния свят.
Господин президент, твърдите, че желаете да се консултирате с Работна група относно това как да се добави думата „Бугари“ сред изброените части от народи на три места в Конституцията. Ние сме готови да Ви помогнем с трудната задача да изпишете в Основния закон три пъти тези ШЕСТ букви. Разбирате, сигурни сме, че не можете да обсъждате нашия статут зад гърба ни и да твърдите, че търсите решение. Без нас и с налагането на формули, които биха били камуфлаж на нашето неравноправие няма да бъде решен проблемът за нашия статут. Очакваме да бъдем поканени, за да бъдем чути в Скопие, както бяхме поканени и чути в Европейската комисия в Брюксел. Адресите, на които очакваме да получим Вашите покани са Ви добре известни – те са същите, на които бяха пратени хора за да ни палят и да стрелят по нас.
Господин президент, за да Ви помогнем предварително в трудното Ви начинание с демократичните реформи, отправяме към Вас 4 молби:
1./ Когато коментирате публично проблема, не се заигравайте с термина „малцинство“ защото ние не сме малцинство и при едно бъдещо нефалшифицирано преброяване на македонското население този ограничителен статут може да се приложи към тези, към които не бихте желали.
2./ Не агитирайте европейските съюзници, че македонските българи сме „фашисти“. Те вече знаят, че КОГАТО ПРЕГРЪЩАШ ВУЧИЧ, ПРЕГРЪЩАШ ПУТИН, който ползва същите обвинения във „фашизъм“ срещу жертвите на своята агресия.
3./ Помолете Вашите служби за сигурност да не харчат напразно парите на данъкоплатците за създаване на фалшиви български сдружения, които уж да ни представят. Годината е 2023, а не 1945.
4./ Не разчитайте, че можете да ни разколебаете, като корумпирате отделни обществени лица в София. В България ние имаме БРАТЯ, НО НЯМАМЕ ГАЗДИ. Нашата борба е НАША борба…докато не изгрее Зората на Свободата.
Очакваме, господин президент, да приемете протегнатата ни ръка.
