Любомир Дацов, икономист и бивш зам.-министър на финансите в специално интервю за SafeNews анализира икономическата ситуация у нас. Хоризонтът на влизане на България в Еврозоната е 2026 г. , смята финансистът. Той обстойно представя пречките пред влизането ни в Еврозоната.
SN: Господин Дацов, политическите турболенции отразяват ли се на икономиката ни?
Поне засега не забелязвам данни, че наличието на служебното правителство води до забавяне на икономиката. Рязко се подобрява състоянието на бюджета откакто има правителство. Икономическият растеж е инерционна система. Едно служебно правителство, освен ако не прави някакви огромни глупости, не би трябвало да влияе на икономиката. Все пак липсата на редовно правителство, което да прави стратегически реформи, се отразява на икономиката. През последните години няма разлика между редовно и служебно правителство.
SN: Казахте, че има подобрение на бюджета. Какво имате предвид, събираемостта на данъците ли?
Определено събираемостта на данъците определено нарасна.
SN: Десетилетия вече се говори за кризи. От това, което казвате, България ще посрещне в добро финансово състояние финансова криза.
По линия на търговските връзки с Нидерландия и Германия има застой. Това дава реално отражение на индустрията у нас, която работи за износ. Индустрията спрямо миналата година има над 5 процента спад, което е значителен спад. Икономиката е в добро състояние, но се поддържа основно от потребление. В момента имаме една уникална ситуация на търсене на работници.Липсата на работна ръка поддържа заплатите по-високи, отколкото би трябвало да бъдат. Инфлацията спадна от 3 процента на 2,4-2,5 процента. По последни данни имаме 2 процента икономически растеж. Целият брутен вътрешен продукт номинално е от порядъка на 5 процента максимум.
SN: Какъв е ръстът на заплатите?
Ръстът на заплатите в бюджетната сфера е над 20 процента в сравнение с миналата година. В здравния сектор ръстът на възнагражденията е 11-12 процента. Има сериозен ръст на доходите спрямо макроикономическите показатели. Тук не става въпрос за компенсиране на доходи, защото те са намалели в някакъв период.Ако външната криза и вътрешната криза съвпаднат, което е неминуемо, тогава може да се говори за изостряне на тази криза. В момента инерцията е положителна. В Европа ситуацията е цветна – северните държави са в криза, а южните страни се справят много добре. Най важното нещо е кой управлява и какви решения взима.
SN: Политическата нестабилност може ли да отложи членството ни в Еврозоната?
Би било логично политическата криза да влияе върху политическото развитие. През последните години в България няма разлика между редовно и служебно правителство. Основната разлика би трябвало да бъде хоризонта на вземане на решения и правенето на структурни реформи в икономиката. Членството ни в Eврозоната не се забавя заради наличие на служебно правителство и политическата нестабилност, а заради решенията които бяха взети последните години. Много се говори – всеки иска да влезе в Еврозоната, но действията не показват такова желание. Беше ясно, че за да влезем в Еврозоната, трябва много консервативна фискална политика. Хоризонтът на влизане на България в Еврозоната е 2026 г. България няма по-голяма политическа цел в момента. Това са двете – Шенген и еврозоната.
В Eврозоната се влиза автоматично. Това много хора го забравят. Когато ти устойчиво изпълняваш критериите си, никой не може да те спре. Без политическа воля и политики няма как да се преодолее инфлацията, за да приемем еврото
Автор: Кремена Кръстева
