Литийно шествие с чудотворната икона на втория ден от Великден в Бачковския манастир. Чудотворната икона, съхранявана в Бачковския манастир, е дарена на светата обител от грузински пътешественици в началото на 14-ти век.

Иконата е била обект на множество чудеса и е почитана дълбоко от вярващите. Всяка година на втория ден от Великден се провежда литийно шествие, по време на което чудодейната икона се изнася от манастира и се съпровожда до местността Клувията. Легендата разказва, че това е мястото, където иконата е била скрита от турските набези през 14-ти век.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат.

Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Манастирът е бил подлаган на шест пожара по време на османското владичество, като иконата е била изгубена по време на всяко бедствие. Тя обаче винаги е била откривана отново, което допълнително затвърждава вярата в нейните чудотворни свойства. За да се предотврати по-нататъшното „бягство“ на иконата, литийното шествие е въведено като ежегодна традиция. Шествието завършва в късния следобед, когато иконата се връща обратно в манастира.

Литийно шествие с чудотворната икона на Втория ден от Великден в Бачковския манастир.

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви. Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.

Бачковската икона на Света Богородица

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст). По-новият обков датира от 1819 г.

Най-старото писмено сведение за иконата дава френският пътешественик Пол Люка, посетил манастира през 1706 г.: „Видях също едно изображение на Светата Дева, [рисувано], според уверенията на монасите, от ръката на свети Лука. Те разкават разни истории за него и твърдят най-вече, че го притежават по чудо и че е дошло в манастира им чак от Грузия. Това изображение е една от най-големите местни светини и привлича много народ в Бачково.“

Пловдивският свещеник Константин Иконом съобщава в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия:

„Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо.

И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.“

През последните години, за да се защити оригиналът на иконата, която беше реставрирана, по време на шествието се носи нейно копие. Оригиналната икона се съхранява в специално помещение в манастира и се изнася само за големи религиозни събития и поклонения.“