Лидия Йорданова, собственик и управител на социологичната агенция „Екзакта рисърч“ коментира специално пред SafeNews резултатите от завършилите на 9-ти избори. Според нея нито една партия няма особени поводи за радост. Фактически нито една партия не добави електорат с изключение на ИТН и новопоявилата се и бързо влязла във форма „Величие“, категорична е социологът Лидия Йорданова.
SN: Г-жо Йорданова, след изборите в каква България се събудихме?
Мисля, че се събудихме в много различна България. Всъщност повечето българи едва ли са спали тази нощ, следейки трескаво бързите промени в политическата картина след вота две в едно, който се състоя вчера.
SN: За какво трябва да си дадем сметка?
Трябва да си дадем сметка, че мнозинството от българите останаха встрани от вота, въпреки прогнозите на отделни социолози, че активността ще достигне до 48%. Но агенцията, която аз ръководя – „Екзакта рисърч груп“, очакваше активност под 40%. И се случи именно това. Бих казала, че в хода на кампанията немалко избиратели бяха отблъснати. Освен традиционно високия дял негласуващи се добавиха и още такива. Апатията обзе голяма част от българите – над две трети. А при подобни обстоятелства вотът едва ли може да се интерпретира като легитимен за немалка част от населението.
SN: Г-жо Йорданова, има ли значение подреждането на партиите?
Партийната суета вероятно ще бъде задоволена дори и при създалите се обстоятелства, доколкото има първи, втори, трети, четвърти. Местата от второ до четвърто и до момента са под въпрос така, както бяха и по прогнозни резултати на утвърдените социологически агенции непосредствено преди вота. Разлики от две десети от процента се решават наистина на „фотофиниш“ и това ще се случи до утре, когато освен, че ще бъдат обработени всички бюлетини в страната, ще бъдат добавени и бюлетините, които пристигат за съответните партии от чужбина. Това, което със сигурност може да се каже, е, че нито една партия няма особени поводи за радост. Фактически нито една партия не добави електорат с изключение на ИТН и бързо влязлата във форма „Величие“.
SN: Проявиха ли интерес българите към евро-изборите?
Евро-изборите бяха в полезрението на българите, доколкото в тях имаше вътрешнополитическа интрига: коя партия как ще се представи, коя българска партия колко представители ще има. Във всички случаи евро-темата преминава у нас през фокуса на вътрешнополитическите проблеми. Това се оказа, разбира се, форсирано и от самата кампания за евровота, която беше вяла, не особено привлекателна и що се отнася до българските й измерения, често беше гарнирана със скандали. На този фон ми направи много силно впечатление една елегантна, чисто европейска кампания, която направиха Радан Кънев и неговият екип.
SN: Г-жо Йорданова, олеква ли лидерството в българската политика?
Няма никакво съмнение, че когато над две трети от българите отказват да дадат доверието си на определена партия, те при всички случаи изказват негативна оценка и за нейните лидери, за партийните послания, за липсата на идеология, за липсата на последователност и перспектива, за коалиционните стратегии на тази формация. Така че е налица една лоша оценка за нашите политически партии и за техните лидери. При всички случаи това, което се случи на вота и това, което ще се случва след него, е изключително сериозно. И ако политическите партии не си направят адекватни изводи от резултатите на вота, ще се стигне до следваща фаза, в която движението ни ще е стремително и еднопосочно надолу. Нови проксита ще се появяват и ще обират случайни гласове. Случайни събития ще влияят на политическия ни живот. България ще бъде извън контрол, хвърлена в хаос.
SN: Може ли да се каже, че лидерите са уважавани извън своите партии?
Едва ли може да се твърди подобно нещо, доколкото зад своите лидери застават главно собствените им избиратели, въпреки, че има критични нотки и нюанси на оценки на лидерите и в самите партии. Това особено ясно беше видяно във „Възраждане“, както и в други по-малки формации. Но на тези избори лидерите не успяха да спечелят периферна подкрепа за своите партии. Има едно капсулиране в твърдите ядра, някои от които на тези избори доказаха, че дори не са на 100% твърди.
SN: Г-жо Йорданова, какъв сигнал изпращаме в Европа с националните си избори?
Що се отнася до победата на ГЕРБ-СДС, тя е желана от ЕНП (Европейската Народна Партия). В този смисъл това е единственият положителен сигнал, който изпращаме. В друг аспект на оценкау, се боя, че изглеждаме объркани, хаотични, не намерили изход, не създали политическа алтернатива – т.е. всичко това няма как да не се отрази на оценките за демокрацията у нас, както и на финансовото подпомагане на страната ни занапред. Минаваме от неблагоприятна в по-неблагоприятна ситуация, ако мога така да се изразя. Предизвикателството пред новите управляващи ще е огромно при подобни обстоятелства.
SN: Негласуващото мнозинство апатично ли е или е агресивно?
Онази част от негласуващото мнозинство, която е по скоро апатична, е по-голяма в момента като дял. Малка част от тези хора излязоха да гласуват и подкрепиха нови и малки формации. Разбира се, може да се спори доколко са нови част от малките формации и доколко стари играчи си послужиха с нови имена. Но, така или иначе, мога да твърдя съвсем уверено – на базата на нашите данни, на базата на нашите социално-демографски профили, от последното ни проучване, че формации като „Величие“ и като „Меч“ привлякоха млади хора, които не са гласували отдавна.
„Величие“ и „Меч“ привлякоха и апатични българи, и отделно привлякоха хора от патриотичното пространство. Успяха да привлекат и неголяма част от протестния вот.
Бих казала, че техните гласове са повече сред апатичните, отколкото сред агресивните и протестно настроените българи. Според мен бе прекършен протестният заряд преди тези избори. Доста категорични бяха прогнозите за това кой ще спечели вота. Това обезсърчи много българи, които за пореден път не виждаха алтернатива и които за пореден път останаха сред негласуващите.
SN: Да ви разбирам ли, че няма даденост за протести?
Преди да започне процесът по конструиране на кабинет и преди да бъде направена от някого груба грешка, няма предпоставки за протести.
SN: Г-жо Йорданова, катастрофа ли ще бъдат скорошни парламентарни избори или наместване на пластовете?
Могат да се превърнат във всяко едно от двете при определени обстоятелства. Ако българинът ревизира своето поведение, ако осмисли дълбоко картината, която се получава на тези избори, е възможно да се търси в бъдеще рационално, разумно решение. Но разбира се, то трябва да се зададе и от политическото съсловие. Трябва да възникнат реални алтернативи, а не алтернативи-еднодневки, които прехвърлят гласовете от една партия към друга. Както и да има нестимулирани алтернативи, които да осигуряват на една партия превес над друга партия. Тези неща са до болка неприемливи за хората и никакви избори не биха могли да решат този проблем, ако той същностно и съдържателно той не бъде осмислен и от политиците у нас. Струва ми се, че населението е готово да анализира и преосмисли своето електорално поведение, да преоцени своите решения. Но за съжаление, от страна на политиците, няма никаква готовност да се предложи разумна работеща алтернатива.
