Лидия Йорданова, собственик и управител на социологичната агенция „Екзакта рисърч“, в специално интервю за SafeNews коментира резултатите за медийните нагласи и предпочитания на българите през предизборната кампания за парламентарни избори и за ЕП. Изследването е осъществено по поръчка на СЕМ в периода 28 май-6 юни сред 1050 пълнолетни в 71 населени места. Според Лидия Йорданова най-важният извод от изследването е, че вниманието към политическите теми, вниманието към политически дебати съвсем не е гаранция за политическо участие. Т.е. интересът към медиите не всякога и не категорично се материализира във вот.
SN: Г-жо Йорданова, има ли промени в медийните нагласи на симпатизантите на основните партии в предизборен период?
Наблюдаваме медийните нагласи на симпатизантите на основните партии и на българското население като цяло вече шеста година. Благодарение на програмата ни за сътрудничество със СЕМ ние провеждаме изследвания регулярно в последната седмица на предизборните кампании за национални избори. И независимо те дали са парламентарни, местни, независимо дали става дума за евровот, ние следим, какви са медийните нагласи на хората в самата кампания. И как медийните продукти по време на предизборна кампания формират обществени настроения, нагласи и влияят на вземането на решение за кого да се гласува.
Нашите данни от последното изследване показват интересни тенденции, насочва вниманието Лидия Йорданова.
В период на предизборна кампания най-често избират да се информират от социалните мрежи, интернет сайтовете и платформите симпатизантите на партиите: ИТН, ПП-ДБ, „Величие“, „Меч“ и отчасти на „Възраждане“. Тези избиратели, както показват последните ни данни, имат все по-слаб и при това намаляващ интерес към традиционните медии. Най-традиционни и консервативни в медийните си предпочитания в предизборния период остават засега привържениците на БСП и на ДПС. Също така и симпатизантите на ГЕРБ. През последните две години те запазват предпочитанията си към основните медии в по-голяма степен, отколкото това правят ПП-ДБ. Т.е. може да се твърди с висока степен на вероятност, че симпатизантите на ПП-ДБ все повече предпочитат да се информират освен от информационни медии и от социални мрежи, интернет сайтове и платформи. Докато ГЕРБ запазва предпочитанията си към информиране от традиционните медии.
SN: Г-жо Йорданова, към кои медии аудиторията насочва вниманието си и те се ползват с най-голямо доверие? Телевизиите? Радиата? Или он лайн изданията?
Тук има голям проблем в разбирането на нашите данни. Ето защо се чувствам длъжна да поясня, че ние не мерим принципно доверие и одобрение на медии. Ние мерим медийни предпочитания на българите само в предизборен период и това доколко медийните продукти в предизборен период оказват влияние върху избора на хората за кого да гласуват. Ето защо се чувствам изкушена да споделя с вас няколко тенденции на медийните предпочитания, които по виждане на екипа на „Екзакта“ трябва внимателно да се следят и в следващите години.
Например, какво се случва в радиоефира?
Определено в предизборен период БНР се слуша по-често, отколкото „Дарик“. Но предимстмото на БНР пред частните радиа в предизборен период не води до пълноценно разгръщане на медиата на фона на общо стеснената радиоаудитория в страната. Въпреки, че аудиторията на БНР се свива, това не зарежда с енергия аудиторията на „Дарик радио“. Наблюдаваме разширяване от 1% на аудиторията на „Дарик радио“, което е много условно нарастване на влиянието. Това е при положение, че 74% от българите в момента декларират, че не ползват радиото като източник на информация в предизборен период.
Не може да има удовлетвореност, когато цели радиа изчезват от полезрението на хората, когато влезем в предизборна ситуация, казва Лидия Йорданова.
Например, Фокус, bTV радио, Нова радио не предизвикват интерес. Има редици радиа, които на предишните ни шест изследвания имаха някакаква инимална аудитория. В момента те не присъстват в радио ефира и това не може да не тревожи медийните експерти. Що се отнася до вестниците и тяхната роля в предизборен период и тук трендът е в посока на свиване спрямо времето преди 4-5 години. Още не е ясно, доколко устойчива ще се окаже тенденцията от последните две изследвания към свиване на телевизионната аудитория по време на кампанията и в изборния ден. А също и дали това не се оказва за сметка на интереса към отделни телевизии. Регистрираме, че аудитория в предизборен период губи по-често bTV. БНТ леко повишава аудиторията си, а НОВА не бележи значими промени.
Най-важното обаче не се случва нито с радиата, нито с телевизиите. Най-важното според нашето проучване е, че в предизборен период се разширява потребяването на информация от социалните мрежи и от Интернет сайтове, подчертава Лидия Йорданова.
Важно е да се уточни, че интересът към социалните мрежи в предизборен период най-бързо нараства. Докато интересът към интернет сайтовете и порталите расте умерено, но се запазва постоянен нарастващ тренд. Разбира се, в период на кампания е много важно, дали хората предпочитат лични впечатления или опосредена информация включително и такава от медиите. Например, от близки и познати предпочитат да се информират хора с нисък социален статус и маргинализиран профил. Докато ролята на лични и непосредствени впечатления е особено важна за политическия избор на елитни обществени прослойки. Това са трудово активни прослойки, образовани и заможни хора с висок статус.
SN: Г-жо Йорданова, как данните от вашето изследване могат да бъдат полезни за медиите по отделно? И въз основа на тези данни какви изводи те да си направят? И как могат да подобрят своята работа?
Много е важно да се тълкуват правилно данните, които сме получили. Да се държи сметка за това, какви са въпросите, които отправяме. Ето защо нашата презентация, която е огласена и качена на сайта на СЕМ, е добре да се познава в автентичен вид. Там са и въпросите, и отговорите, по които правим нашите изводи, анализи и твърдения. На второ място трябва да се държи сметка за аудиторията на всяка медия. Безадресното и хаотично хвърляне на послания не създава порядък. А човек в предизборна ситуация иска да си създаде цялостна представа. Нашето изследване се докосва и до много значимия въпрос: кои са качествата на една медия, които обуславят като добър избора й да бъде тя наблюдавана по време на предизборен период. Обективността и достоверността са двете качества, които в очите на българите са най-важни, за да имат трайно доверие към една медия.
Доверието към медията обаче все по-малко означава такова влияние на медията в предизборен период, което да доведе до политическо участие в изборния процес, пояснява Лидия Йорданова.
Т.е. ако в миналото можеше да се каже, че при добра кампания и добро постоянно проследяване на медиите и техните продукти в предизборен период може да се повиши, да се стимулира участието на българите в избори, сега интересът към медиите не всякога и не категорично се материализира във вот. А това ясно личи и от ниската избирателна активност. Без съмнение, оставащото трайно във фокуса на обществения интерес, когато говорим за медийни продукти, са дебатите в различните медии. Тези дебати в сериозна степен държат съпричастни избирателите и въпреки че тяхното проследяване не води еднозначно до гласуване, те остават безусловно атрактивна форма за наблюдаване на изборната ситуация. Доколкото нашата политическа система не предлага изобилие от ефективни форми на пряка комуникация на политическите лидери с избирателите, тези дебати са се утвърдили като форум, който задържа общественият интерес.
Много интересен акцент от нашето изследване е, че запитахме хората: каква трябва да е ролята на журналистите, които водят такива предизборни дебати? Разказва Лидия Йорданова.
Категорично по-голямата част от интервюираните в нашето изследване заявяват, че журналистите трябва да са активни, да бъдат последователни, твърди, да изискват отговори, да изясняват обстоятелствата при които се тълкува от политическия лидер една ситуация, да бъдат изчерпателни и обстоятелствени. Разбира се, хората, които следят главно традиционни медии, са много по-взискателни към журналистите и искат да гледат дебати по традиционните медии. Хората, които залагат на социалните мрежи и на интернет, искат те да контролират информационния поток. Партии като ИТН, „Възраждане“, „Величие“, „Меч“ се ориентират към кампании в социалните мрежи и интернет порталите. Те не искат решаващи за тяхната аудитория да бъдат каквито и да са политически дебати по традиционните медии. Те бягат от тях. Те имат негативно отношение към активната журналистика. Не очакват от журналистите да определят облика на един дебат. Често отказват да участват в дебати и разчитат на своите собствени стратегии, които да прокарват в социалните мрежи и интернет.
SN: Г-жо Йорданова, какви са изводите от вашето изследване, които могат да дадат отправна точка и за следващите избори?
Въпреки разочарованието и апатията на българите, за които говорим ежедневно, онези, които следят в медиите информации и коментари по политически теми, остават повече от хората, които нямат подобни навици.
Ще кажа само, кои са групите, в които е по-голям интересът към политическите теми в медиите, допълва Лидия Йорданова.
Очаквано това са образовани хора, със стандарт над средния, жители на столицата и на големите градове. Това е активно трудово население на възраст над 40 г. и особено над 60 г. Над две трети от избирателите на основните партии проявяват интерес към политическите новини. Повтарям: това далеч не гарантира политическо участие. Политическият живот в страната се намира в много хаотична фаза, поради което медиите няма как да бъдат еднозначно формиращ политическото съзнание и политическия избор на хората фактор. И всичко това трябва да се отчита както от политиците, така и от медиите при следващи кампании. Вниманието към политическите теми, вниманието към политически дебати съвсем не е гаранция за политическо участие. Това е най-важният извод.
SN: Г-жо Йорданова, ако позволите и въпроси, вън от контекста на изследването. Как оценявате актуалната политическа ситуация в държавата?
Първо искам да кажа, че от доста време насам политическият дебат у нас не се води около политики и идеи за развитие. Води се около теми за оцеляване на политици и на техните партии на някаква цена, която определено е свързана с компромис.
Липсват национално приемливи модератори на политическия диалог у нас, твърди Лидия Йорданова.
В този смисъл кампаниите колкото и да са перфектни и ефектни в медиите, остават формални и не ангажират същински хората. Плъзгат се по повърхността. Лидерите на основните партии изглеждат все по-неприемливи на хората. Но нови приемливи лица няма, или поне такива, които да намират път към публичността. Политическият опит от последните една-две години показа, че прокситата няма да повишат активността, нито ще решат въпросите с мнозинствата. Не за друго, хората стават все по-подозрителни и предубедени към новите формации. Нека си спомним, че само преди пет години традиционна тема в социологическите изследвания беше: имате ли желание у нас да възникват нови партии, които да решават така и така проблемите? Една трета от българите бяха категорично „за“ възникване на нови партии.
В момента се гледа с изключително високо подозрение и предубеденост към новите формации. И хората си задават основателно въпроса: тази формация чия патерица ще бъде? Кой я създаде? И колко ще оцелее? Посочва Лидия Йорданова.
Българите не обичат да дават гласа си за нещо, което няма да има траен живот. Ето защо временните малки формации, създадени като плод на някакво политическо инженерство, нямат особена перспектива. Усещането за това, че политическата система скърца и откровено се разпада, се потвърждава през последните седмици особено ярко от развоя на събитията в ДПС, за които повечето анализи и коментари се плъзгат по повърхността на събитията.
Като че ли по темата за ДПС ставаме свидетели на дебат: кой какво каза вчера, кой как му отговори днес, кой кого ще победи утре. Допълва Лидия Йорданова.
Но липсва концепция за ролята на ДПС занапред, за това, как ДПС ще си партнира с останалите партии. Големите въпроси в българската политика тотално са отстъпили на втори план. Политическото пространство се пълни с ефектни и може би атрактивни като изказ еднодневни идеи, малотрайни събития и не особено съществени коментари. Така че доста сериозно са подменени реалните опори на политическото развитие.
SN: Г-жо Йорданова, какъв 51-ви парламент ще видим? И какво правителство от него?
Като социолог твърдя, че не може да се очаква интересът към 51-вия парламент да е по-висок от този към 50-ия. Не очаквам активността да нарастне. Много трудно и бавно ще се извърви пътят на възвръщане на политическото доверие към партиите и лидерите. Това минава през преструктуриране на партии, смяна на лидери, отпадане на цели политически ешелони на властта. Това не се случва в рамките на 3 месеца. Очаквам следващия парламент да реши част от въпросите, които сегашният не може да реши. И да се даде краткосрочна визия за промяна във вярната посока.
