Поздрав за кмета на Монтана Златко Живков дойде от страна на сина му. Орлин със закачка поздрави баща си за седмия му мандат като градоначалник с… кючек.

„Кючекът на кмета“ – това парче с игрив ритъм събуди социалните мрежи в Монтана дни след местните избори.

„Пуснах този хит заради страстите по време на изборите и с ясното съзнание, че хората се интересуват от три неща: политика, футбол и чалга“, казва Златков-младши.

Той подканя баща си да поразпусне след поредната победа и да се наслади на момента.

„Браво, кмете, мандатите са твои, никой няма да ги вземе“ и „Толкова напра’й, че градът стана като цвете, браво, кмете, ти си човека“, пее синът.

Под псевдонима Orli Anrow Орлин Златков се представя като продуцент, текстописец, млтиинструменталист. Има записани над 50 парчета в стил ритъм енд блус и поп.

„Песента е направена в чест на баща ми, който обаче не е фен на този стил музика. И аз не съм чак толкова, но напоследък започнах и да го правя“, разказва Орлин.

Младият музикант определя песента си като алтернативна чалга. Той изненадал с нея баща си на рождения му ден на 5 ноември, след като вече е спечелил изборите.

Орлин е учил във Флорида, САЩ, живял е в Калифорния. Той сам финансира проектите си.

„Музиката винаги е била част от моя живот. Първият ми спомен беше, когато пях „Назад, назад, моме Калин. Мисля, че бях в III клас тогава и за първи път усетих какво е да си на сцена. Извън тази песен всичките ми други музикални спомени са свързани с Америка. Първият албум, който ми купиха родителите, беше на 50 Cent – Get Rich or Die Trying. За щастие, те не говориха английски, както и аз – иначе вероятно нямаше да ми го вземат, ако знаеха за какво се рапира в тях“, обяснява Орлин.

Като тийнейджър по цял ден слушал групи като Limp Bizkit, Linkin Park, Rage Against The Machine, Red Hot Chilli Peppers, въпреки че не разбирал нищо от текстовете им – просто си клател главата и измислял думи.

„Когато бях в гимназията, имахме група с приятели, с които сме свирили кавъри на популярни изпълнители. Правехме също и авторски песни, които, за съжаление, нямаме записани – това беше и една от причините да стана музикален продуцент.

В Монтана нямаше професионални музиканти, студиа, хора, които да ти покажат, че този път е възможен

„Около X клас в гимназията реших да се ориентирам като солов изпълнител, само аз исках да се занимавам с музика професионално, а приятелите ми – да продължат с други професии. Тогава започна моето поп и ритъм енд блус приключение в музиката. Първият човек, който ми повлия и на когото и до днес много хора ми казват, че приличам, е Justin Timberlake Дълго време исках той да ми бъде ментор и да работя с него – виждах допирни точки с него. Той бе от Мемфис, САЩ, аз от Монтана, България. И като характеристика наподобявах на Джъстин – ръст, глас, стил. Той също обича различните жанрове и се откроява с артистичната си идентичност.“

В школата по пеене Орлин правил много джаз песни.

„Когато отидох в Америка, започнах да се интересувам от електроник и алтернативен поп. Към края на престоя си харесвах трап-рап. След като вече правя и попфолк, мисля че няма друг български продуцент и изпълнител, който да прави толкова много стилове и на български, и английски. Не се определям жанрово, а като музикална енциклопедия Баща ми харесва български и балкански песни от типа на Горан Брегович, а дядо ми слушаше народна музика. Не съм имал общ език с тях на тема музика.“

В САЩ Орлин завършва „Музикална продукция“, за която допълва:

„На английски специалността ми се води Music Production Bachelor of Science. Което донякъде е близо и до IT сектора, тъй като голяма част от образованието ми бе свързано с това да разбираш и да работиш с музикалните софтуери за правене на музика. След като завърших през 2017 г., започнах да издавам собствена музика. Тогава пуснах първия си миниалбум, който се казваше Orli Anrow – EP. Това, което ми хареса в рап стила, е, че в него имаш възможност да използваш комедийни идеи и дори да влизаш в актьорски образи.

Моят живот е като приказката за неволята – всички неща, които мога да правя, са поради това, че не е имало кой друг да ги прави

„Така се научих да пея, да свиря на инструменти, да пиша текстове, да композирам, аранжирам, рапирам и дори вече и да режисирам. Харесва ми идеята да бъдеш завършен артист и да можеш по малко от всичко.“

През 2019-а и 2020-а младият музикант пуска два свои албума.

„След като завърших проектите си, видях, че за съжаление, в България няма платформи за такъв стил музика и като цяло английската музика е на много заден план и затова реших да се пренасоча към един друг много любим стил за всички нас – чалгата. Първата ми песен в лекия жанр се казва „Класика в жанра“ – комедиен скеч, който се прероди и в поп, регетон и чалга. А за поредната победа на баща ми като кмет исках да направя символична песен и реших какво по-хубаво от един рок-кючек. Тъй като той не харесва и не слуша такава музика, реших, че трябва да звучи по-различно. Преди нея не бях правил кючеци и това ме мотивира допълнително да имам и такъв жанр в дискографията си.“

Според Орлин себеиронията и сарказмът са добри начини да стигнеш до публиката. Смята, че хората го познават като актьор и музикант, който се прави на такъв, за да иронизира донякъде стила.

„Вдъхновението идва по много начини. Всяка песен е различна сама по себе си. Животът може да бъде трагедия или комедия – какъвто си го направиш. Аз пречупвам много неща през комедията и винаги виждам забавната страна на нещата. Както изборите, така и всяка една друга тема може да се превърне от сериозна в хумористична. Музиката се променя, както и певците и всяко ново поколение сменя старото. Засега съм си поставил цел да издавам колкото се може повече музика и се надявам, че ще имам късмета творчеството ми да бъде забелязано.

Когато чуя думата избори, ми прилошава донякъде покрай работата на баща ми и голямото напрежение покрай тях

„Само ще кажа, че всеки човек трябва да упражни своя глас, за да може да се оплаква след това“, казва Златков-младши.

Източник: 24 часа. 

Още новини четете в категорията Живот.