Този казус припомни, че въпросът за съдебната реформа не е нещо отвлечено. Той показва, че докато говорим за това колко големи и какви да са наказанията, не е направено всичко възможно те да се неизбежни.

Това коментира пред БНТ министърът на правосъдието Крум Зарков по случая със заловения, след 10 г. бягство, в Узбекистан Илиян Тодоров. През 2009 г. той уби две момчета – Кирил Въжаров и Васил Александров, пред несъществуващата вече столична дискотека „Соло“.

Ето, съдът е свършил своята работа – той е с доживотен затвор, но 10 г. се укрива. В този случай не можем да говорим за закона, а за за пропуск в изпълнението му и в изпълнението на присъдата. Трябва много внимателно да се изследва защо се случва това, каза още Зарков.

Като министър на правосъдието нямам право да обсъждам съдии. Контролът над действията на съдията извършва по-горният съдия. В повечето случаи системата работи. Има два големи проблеми – кой точно стига до съд и има ли такива, които са защитени – това е въпрос за високите етажи на властта и корупцията. Другият въпрос е да не може някой, който е осъден, да се отклони от изпълнението на присъдата си, продължи той.

Когато институциите са си свършили работата, не може да се избегне присъдата, категоричен бе министърът.