Огроменият язовир на Каховската ВЕЦ в окупираната от Русия зона на Южна Украйна беше разрушен, отприщвайки воден поток надолу по течението, заливайки десетки села и оставяйки хиляди без дом.
Кой печели от този вандалски акт?
Докато Русия и Украйна се обвиняват взаимно за взрива на язовирната стена, се усеща ехото на миналогодишните необясними експлозии на газопровода „Северен поток“. И в двата случая западните подозрения веднага паднаха върху Русия. Но и двата пъти Москва отговори с:
„Това не бяхме ние. Защо бигме го направили? Това ни вреди“.
В случая с пробива на язовир Каховка Русия може да посочи поне два начина, по които накърнява собствените си интереси. Наводняването на земя надолу по течението я принуди да евакуира войски, както и цивилни на изток, далеч от Херсон и бреговете на широката река Днепър. Това ще осигури известна почивка за жителите на Херсон, които трябваше да живеят с ежедневните руски артилерийски и ракетни удари.
Второ, това може да засегне водоснабдяването на окупирания от Русия Крим – сух полуостров, който разчита на прясна вода от канал близо до пробития язовир. Тъй като беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., той се превърна в силно укрепено парче земя, което и Русия, и Украйна твърдят, че е тяхно.
Но пробивът на язовир Каховка трябва да се разглежда в по-широкия контекст на войната в Украйна и по-конкретно в светлината на лятната контраофанзива на Украйна, която показва признаци, че вече е в ход
За да успее тази контраофанзива, тя трябва да прекъсне хватката на Русия над част от територията, която завзе миналата година, която свързва Крим с източния регион Донбас на Украйна. Ако Украйна може да намери начин да пробие руските отбранителни линии на юг от Запорожие и да раздели тази територия на две, тогава тя може да изолира Крим и да постигне голяма стратегическа победа.
Но руснаците са научили много уроци след пълномащабното си нахлуване през февруари миналата година. Те са разгледали картата, изчислили са къде е най-вероятно Украйна да атакува и са прекарали последните няколко месеца в изграждане на наистина страхотни линии от укрепления, за да блокират всяко украинско настъпление към Азовско море.
Drone footage of the destroyed Kakhovka dam and the flooded towns next to it
📹https://t.co/HHvmwRhYoJ pic.twitter.com/PCpXOHRXmA
— Euromaidan Press (@EuromaidanPress) June 8, 2023
В никакъв случай не е сигурно, че Украйна е планирала да изпрати своите сили наоколо от западната страна на тези защити. Върховното командване в Киев разумно държи картите си близо до гърдите си, за да накара Русия да гадае.
Но това действие, който и да го е извършил, сега прави тази опция много по-проблематична.
Днепър беше буйна река и преди разрушаването на язовира, а преминаването на бронетанкова бригада през нея под руски артилерийски, ракетен и безпилотен огън би било изключително опасно.
Тъй като язовирът през него сега е пробит и огромни участъци земя надолу по течението са наводнени, районът на левия (източен) бряг срещу Херсон на практика се превърна в забранена зона за украинската бронетехника.
Една историческа бележка под линия е, че Русия е извършвала подобни атаки
През 1941 г. съветските войски взривиха язовир над същата река Днепър, за да блокират настъплението на нацистките войски. Твърди се, че хиляди съветски граждани са загинали в последвалите наводнения.
Основното сега обаче е, че който и да е пробил язовира Каховка тази седмица, е разстроил стратегическата шахматна дъска в Южна Украйна, принуждавайки и двете страни да направят редица големи корекции и евентуално забавяне на следващия ход на Украйна в нейната отдавна обещана контраофанзива.
Коментарът е на Франк Гарднър за BBC.
