Миналата неделя бомба избухна в кафене в Санкт Петербург, а щетите все още не са овладени. Взривът уби откровен националистически коментатор, но също така хвърли светлина върху мрачния свят на руските „турбопатриоти“ и тяхната нарастваща сила и враждебност към Кремъл.

Убийство на Фомин

Целта на тази атака беше Максим Фомин, по-известен като Владлен Татарски. Украинец от района на Донбас, който избяга от затворническа килия по време на хаоса в началото на 2014 г., където излежаваше присъда за банков обир. Проправяйки си път към контролирания от бунтовниците, проруски град Донецк на изток, той се присъединява към батальона „Восток“ – милиция, тясно свързана с Москва.

С течение на времето той замени Калашников с клавиатура, превръщайки се в един от така наречените „милблогъри“ – военни коментатори и мажоретки за империалистическата авантюра на Владимир Путин.

Както толкова много милиблогъри, Татарски беше ултранационалист. Всъщност той беше близо до откровени неофашистки групировки като милицията „Русич“ – която приветства руската инвазия през февруари миналата година, но ставаше все по-ядосана, когато надеждите за бърза и лесна победа отстъпиха място на реалност, оформена от некомпетентност, корупция и безизходица.

Връзката Пригожин

Тези „турбопатриоти“, както станаха известни, не са хомогенна сила, пишат от The Times. Татарски, който стана печално известен с безпардонното си твърдение, че „ще убием и ограбим всеки, който трябва“ в Украйна, се сближи с Евгений Пригожин. В замяна на подкрепата му Татарски използва своя канал в социалните медии Telegram с около 560 000 абонати, за да засили все по-гневните атаки на Пригожин срещу висшето военно командване. Той дори се появи в обсадения град Бахмут, придружавайки Пригожин на „мисия за установяване на факти“.

Следователно не е изненада, че когато беше убит, Татарски се обръщаше към събиране на група съмишленици националисти, наричащи себе си Cyber Front Z, в кафене, което Пригожин притежаваше, което оттогава се превърна в неофициално свърталище на неговите социални медийни тролове и наемници.

Кой го напарви?

Въпреки че е трудно да бъдат сигурни в подробностите, особено като се има предвид ненадеждността на официалните сведения, Татарски изглежда е бил убит от бомба, скрита в бюст, който му е бил представен от Дария Трепова.

Тя твърди, че е натопена. Като активистка, противопоставяща се на режима, тя заявява, че е била „прослушвана“ за работа в антипутинска пропагандна група в Киев. Това неизбежно е представено от правителството като доказателство, че Татарски е бил убит от украинските разузнавателни агенции. А и със сигурност никой в Киев не скърби за смъртта му.

И все пак беше поразително колко бързо много турбо-патриоти вместо това насочиха гнева си срещу собственото си правителство – и особено срещу Федералната служба за сигурност (ФСБ). Те бяха възмутени, че седем месеца след убийството на Даря Дугина, дъщеря на националистическия философ Александър Дугин , друг високопоставен поддръжник на войната е бил убит. Признанието на ФСБ, че са знаели за заплаха за Татарски, само задълбочи гнева им. Един коментатор избухна:

„По-притеснително ли е, ако ФСБ е некомпетентна или върши работата на украинците вместо тях?“

Ръката на Кремъл?

В края на краищата някои подозираха, че ФСБ дори може да стои зад убийството, независимо дали за да заглуши Татарски или като предупреждение към Пригожин. Докато бизнесменът зависи от договорите на Кремъл и не може да се обърне срещу Путин, той става все по-неудобен за много могъщи фигури. Това може да е бил случай на изваждане на пешка от дъската, за да остане топ в игра.

За други обаче това беше знак за нещо доста по-широко, отблъскване срещу турбо-патриотичната общност, която се превръщаше в заплаха.

Въоръжен и ядосан

Турбо-патриотите все още са малцинство в Русия и въпреки че милиони следват каналите им в социалните медии и гледат техните тиради в YouTube, това в никакъв случай не се превръща в истинска подкрепа.

Независимо от това, това, което ги прави непропорционално тревожни за Кремъл, е, че тяхната база за подкрепа не е сред митрополитите от средната класа на почти несъществуващата либерална опозиция, а действащи и бивши членове на военните и службите за сигурност. С други думи – мъжете с оръжия, на чиято подкрепа би трябвало да разчита Путин в криза.

Стрелков е освободен

Това помага да се обясни защо са имали необичайна ширина. Във време, когато дори и най-меката загатната критика вкара либералните коментатори зад решетките, фигури като бившия офицер от ФСБ Игор Гиркин критикуват режима и начина, по който той води войната с удоволствие и безнаказано. По-известен с псевдонима си „Стрелков“ („стрелец“), Гиркин участва в завземането на Крим за Русия. Той стана основен двигател в ранните дни на конфликта в Донбас през 2014 г. Москва го отстрани от позицията му на „министър на отбраната“ на бунтовните псевдодържави, когато стана твърде политически неудобен, след като неговите сили свалиха малайзийски граждански самолет, убивайки всички 298 души на борда.Оттогава Гиркин не се ограничава в критиките си към Кремъл. Някои от неговите отличителни и подигравателни епитети като „Шперплатният маршал“ за Сергей Шойгу, министър на отбраната, и „Нашето уникално стратегическо предимство“ за самия Путин станаха популярни в националистическите социални медии.

Въпреки че опитите му да се присъедини към бойните действия бяха блокирани, на Гиркин му беше позволено да продължи кампанията си с критики. До голяма степен това е така, защото той не е толкова лидер, колкото говорител на много турбо-патриоти в силите за сигурност. Съществува страх, че опитът да бъде накаран да млъкне веднага ще го превърне в мъченик и ще закара тази фракция по-дълбоко в нелегалност.

Патриоти срещу Путин

Сред руските националисти изглежда нараства усещането, че Путин е добре дошъл, но е патриотично да се противопоставяш на сегашния режим. За мнозина това се подразбира, тъй като те избягват да критикуват директно президента и се насочват към фигури като Шойгу и Валери Герасимов, началник на генералния щаб на въоръжените сили, като по-безопасни пълномощници.

Други обаче са много по-категорични в ангажимента си за политическа промяна. Вероятно не е нищо повече от съвпадение, че точно в деня, когато Татарски беше убит, беше обявено ново политическо движение – Клубът на гневните патриоти.

Водени от фигури като Гиркин, Павел Губарев, бившият самопровъзгласил се губернатор на Донецк, и Виктор Алкснис — известен като „Черния полковник“ — съпредседател на движението Национално-патриотични сили на Русия и ветеран от ултра- националистическо движение от късната съветска епоха, то се застъпва за още по-агресивно утвърждаване на това, което те виждат като правото на Русия да доминира в своите стратегически съседи. И все пак те са критични както към режима (въпреки че внимателно казват, че не се стремят да го свалят), така и към използването на наемниците на Пригожин. Както по-късно каза един поддръжник, „тези престъпници срамят честта на Русия“.

Ако някога дойдат на власт, тези екстремисти вероятно ще отприщят още по-брутална кампания срещу Украйна. Но много от тях вярват, че причината, поради която Русия е станала толкова корумпирана и неефективна, е липсата на смислен контрол върху президента. Преди войната Гиркин призоваваше за проверки и баланси на изпълнителната власт, за наистина независима съдебна система и по-голяма демокрация, сигурен, че руският народ ще подкрепи неговата визия.

Издълбаване на държавата

Турбо-патриотите все още са твърде малко и твърде разделени, за да представляват пряка заплаха за режима – все още. Вместо това те са симптом на неговото разпадане. Трите стълба на системата на Путин – нейната народна легитимност, способността й да хвърля пари за проблемите и, в крайна сметка, нейната сила на принуда – са ерозирани. Подкрепата на населението намалява, икономиката е под нарастващ натиск и дори силите на репресиите са недоволни. Вътрешните социални медийни канали, в които членовете на паравоенната Национална гвардия споделят мненията си, например, са все по-разочаровани.

Разбира се, всичко това има политически последици. Това, че трябва да държи под око своя националистически фланг, затруднява Путин да сключи компромисна сделка в Украйна – може би най-вече за бъдещето на Крим, за което администрацията на Зеленски сигнализира миналата седмица, че ще бъде готова да преговаря.

С течение на времето нарастващото недоволство вътре в Русия може да доведе до протести. Когато това стане, лоялността на силите за сигурност ще бъде разкрита –  те може и да не се противопоставят директно на Путин, но ентусиазмът им да разбиват черепи, за да го задържат на власт, избледнява.

Истинската заплаха за Путин от турбо-патриотите е двойна.

Първо, те оказват гравитационно привличане върху действията на Кремъл, намалявайки пространството за маневриране на лидера. Второ, макар че може и да не се стремят сами да свалят Путин, те изпразват структурите, на които той ще трябва да разчита, ако някой друг се опита да направи това, било то заговорници в правителството или тълпи по улиците. Патриотите боксират президента и все още може да унищожат системата, която го защитава, така сигурно, както бомба, скрита в бюст, може да опустоши кафене в Санкт Петербург.