България става все по-малко интересна за чуждестранните инвестиции. За големи, сериозни инвестиции трябва стабилна, сериозна външна политика, водене на международни преговори и лобиране -нещо, което България последните години не само не го прави, а по-скоро върви по течението. Това заяви в специално интевю за SafeNews Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на икономиката. По думите му политическите скандали отблъскват инвеститорите.
SN: Господин Керемедчиев, как се отразяват политическите турболенции на икономиката ни?
След като няма стабилно и предсказуемо правителство, няма обособено парламентарно мнозинство, администрацията започва да губи мотивация за работа и да става все по-податлива на влияние, в това число и корупционно. Така че България става все по-малко интересна за чуждестранните инвестиции. За големи сериозни инвестиции трябва стабилна, сериозна външна политика, водене на международни преговори и лобиране -нещо, което България последните години не само не го прави, а по-скоро върви по течението. През последните години по-скоро крепим положението, отколкото да имаме някаква амбициозна програма как да се развива нашата икономика. Предимно се разчита на европейски програми -даже и в тази област изоставаме.
SN: А какво може да стане в спешен порядък, тъй като проблемът става доста сериозен?
В спешен порядък трябва да представим проекти, които да бъдат одобрени по Плана за възстановяване и устойчивост. Нещо, което българската икономика, в това число и частния сектор, очакват с нетърпение. От друга гледна точка, приходите от тези проекти бяха заложени в няколко бюджета. И ако те не се осъществят, това може да доведе до корекции на бюджета за пореден път. Това е най-важното- стягане на екипите и представяне на колкото се може повече проекти от гледна точка на получаване на пари по Плана за възстановяване. На второ място, на всяка цена трябва да се захванем с изчистване на имиджа на страната. Тези скандали разколебават не само инвеститорите и търговските партньори. Има много сфери, в които трябва да се стартират спешни реформи.
SN: Но това може да се задвижи основно от редовно правителство?
Да, редовно правителство със стабилно мнозинство, което да има смелостта и волята да започне такива реформи. Служебните правителства имат основна задача да крепят финансово-икономическото положение на страната, плюс да провеждат избори. Политиките, които са заложени от предишни правителства, могат да бъдат променяни и надграждани само от редовно правителство.
SN: Но вие знаете, че в Плана за възстановяване и устойчивост има проблем с комплекса „Марица изток“ и загубата на много работни места, което предизвика сериозно напрежение…
За целта има нужда от редовно правителство, което да защитава политиките които води, да обяснява на гражданите какви промени трябва да се направят. В крайна сметка да защитава интересите на гражданите пред европейските институции, защото след доклада на Марио Драги, много от решенията по Зелената сделка или ще бъдат замразени или ще бъдат направо отменени.
Един от примерите е забраната за производство и внос на автомобили с двигатели за вътрешно горене до 2030 година, което беше една от основите на Зелената сделка. Видяхме, че Европейска комисия се отказа от забраната на коли с бензинови двигатели. Съставянето на стабилно и предсказуемо правителство със сериозна парламентарна подкрепа, което може да се изправи и защитава интересите на своите сънародници, така и икономическите интереси на страната, е абсолютно необходимо. Така че всичко е въпрос на преговори, особено в момента, в който ЕС ври и кипи. Така че трябва да бъдем по-смели, да отстояваме нашия национален интерес по най-добрия начин. Нещо, което в момента не правим. Само да добавя, че липсата на външен министър няколко месеца поради съвместяването на тази позиция от Димитър Главчев, който беше служебен премиер едновременно с това, както и в момента е, нанесе много сериозни щети върху възможността България да защитава своите интереси.
SN:На прага сме на нови избори. Партиите ухажват избирателите с идеи и предложения. Какво според Вас трябва да предлагат партиите?
За съжаление, партиите спряха да представят своите програми за управление на държавата. По-скоро се залага на няколко точки, отколкото да се залагат на цялостни политики. Необходимо е политиките да се представят по браншове на гласоподавателите. Точно тази грешка според мен е много голяма, защото особено висшистите биха искали да гласуват за партия, която покаже как може да постигне икономически прогрес на страната. И затова е този отлив на избиратели, поради липсата на стратегии, които българските партии да представят пред своите гласоподаватели.
SN:Но как ще привлечем инвестиции при наличие на сериозни политически турболенции?
Не привличаме инвестиции по никакъв начин. България винаги се е хвалила, че е една от страните с най- ниски преки данъци и атрактивна за чуждестранните инвестиции. Но от друга страна, налице е влошеното административно обслужване на инвеститорите, сериозни проблеми, които те срещат в съдебната система. Всичко това отблъсква чуждестранните инвестиции в България и това е видимо. Ние по-скоро караме по инерция. Но се вижда, че конкуренцията между страните-членки става все по-сериозна поради това, което се случва в ЕС. Тази конкуренция е за привличане на инвестиции и подписване на договори за евтини енергоизточници. А България върви по течението и се надява на някакво чудо, за да бъдем конкурентоспособни.
SN: Като казахте конкуренция в Европейския съюз, доколко тези спорове около кандидатурата на България за еврокомисар ще се отразят на ресора, който ще поеме българският представител?
България направи възможно най-грешните стъпки, които може да се направят в това отношение. България е единствената страна, която представи две кандидатури и угоди на желанието на госпожа Урсула фон дер Лайен. Какво направиха другите страни-членки? Те избраха ресор, който отговаря на тяхната вътрешна политика и предложиха една кандидатура на възможно най-добрия експерт в тази област. По този начин влязоха в пряка конкуренция с останалите страни, за да могат да покажат, че в този ресор имат най- подготвения човек. Изборът на кандидати за еврокомисари на полов принцип е може би най-неправилното решение, което може да се вземе, защото така не се оценяват техните качества. Също така предоставянето на възможността Урсула фон дер Лайен да си избере нашия персонален представител също е погрешно, защото България трябва да представя своята кандидатура за еврокомисар по-добрия начин, а не да оставя друг да избира българския еврокомисар. Да се надяваме че какъвто и ресор да бъде даден на българския кандидат, той ще успее да се подготви бързо, така че да отговори на питанията, които ще получи в Европейския парламент. Тоест изключително погрешен принцип на представяне на нашата кандидатура.
автор: Кремена Кръстева