Празни, недовършени и рушащи се къщи на входа на села са често срещана гледка в Косово. Но кой е техният собственик, защо са оставени да се рушат и каква е тяхната история, често остава неразгадана загадка.
Една самотна къща сред променящите се пейзажи от години е оставена изоставена в средата на голяма поляна в подножието на село Биволак. Подобно на застинал кадър, запечатал по-голяма история, къщата служи като ориентир, визуален маркер на времето и пространството за всички останали къщи от този вид. С течение на времето къщата остава непроменена, като оставя много въпроси без отговор.
Тези изоставени къщи съществуват от време оно и бавно се превръщат в част от колективната идентичност на хората. Но все още съществува неразгадана мистерия около тяхното съществуване.
В началото на 90-те години на миналия век много от тях са имали ясно предназначение. Те са служили като общински помещения за косовските албанци, които са били изгонени от югославските обществени институции по онова време. Паралелните образователни структури ги използвали като училищни класни стаи. Няколко години по-късно ролята им се променя. По време на войната в Косово през 1998-99 г. те са използвани от сръбските паравоенни и военни сили за разпити, побоища, изтезания, изнасилвания и дори убийства на косовски албанци. Но 20 години по-късно те стоят празни като зловещо напомняне за забравени мечти и недовършени планове. Разрухата, която е завладяла тези къщи, засилва тревожната им аура, тъй като природните стихии бавно разрушават някога обещаващите конструкции.
Но те не са изчезнали. Вместо това те стоят като упорити, мълчаливи стражи, а незавършеното им състояние е ярко напомняне за крехкостта на човешкото съществуване.
Заинтригуван от целта на тяхното съществуване, „Прищина Инсайт“ посети няколко такива къщи в селата Пея, Скендерай, Гжилан, Вущрия и Клина.
Повечето от собствениците им, независимо дали са албанци или сърби, са мигрирали по различно време, било то по политически или икономически причини, като никога не са обръщали глава назад за изоставените си имоти.
Стени, които никога не са чували детски гласове
Цветовете от дърветата през пролетта обграждат две самотни къщи в края на пътя в село Ликоч в района на Скендерай.
Странно е да се види изоставена петстайна сграда, която в нормални условия би могла да приюти осемчленно семейство и в която са инвестирани хиляди евро. Тези стени никога не са чували детски гласове, майчини песни и дядови приказки, а само ехото на камъни, които заемат място на земята и пазят спомена за хората, стъпили върху тях.
Семейство Рота, съседи, които живеят в близост до къщите в Ликоч, познават тяхната история. Собствениците на тези две къщи са ги построили преди войната, въпреки че по това време са били в чужбина. Те са се надявали, че синовете им ще се върнат да живеят тук. Но синовете им така и не се завърнали.
„Вместо това по време на войната (през 1998-1999 г.) пристигнаха сръбски паравоенни формирования и превзеха двете къщи“, казва 63-годишният Шаке Рота.
Има графити с имената на сърбите, които са разрушили селото. Шаке Рота казва, че сръбските паравоенни сили са прекарвали нощите тук.
„Една нощ по време на войната излязох за брашно и ги видях да режат дърва“, разказва Рота. „Те излязоха в долната част на хълма и видяха няколко души да бягат. Тогава стреляха с пушки по цивилните и раниха две момичета“, спомня си той.
На една от вътрешните стени е нарисувана голяма грозна рисунка на жена. Гола, в унизителен вид и заобиколена от стари стени, жената сякаш моли за помощ, за да избяга.
„Войната е оставила последици дори след края си“, казва Рота, докато предупреждава да не се влиза в къщата, защото тя все още може да е минирана.
Макар че къщите никога не са били напълно завършени, в някои прозоречни пространства са прикрепени платна или дъски, за да не могат хората да гледат вътре.
Изоставени от сърбите
Много подобни къщи има и в Гжилан, град в югоизточната част на Косово. Една от тях е бяла тухлена къща по пътя за Жегър, в село Долна Будрике.
Жителите казват, че тези къщи са предимно собственост на сърби, които са ги изоставили по време и след войната. За посетителите на селото тези къщи са просто ориентир, за да намерят селото. В същото време жителите виждат в тях символ на травмата.
Янкович Мимчило, жител на Долна Будрике и роднина на собственика на къщата, казва, че къщата е построена преди войната и в нея за кратко време са живели седем членове на семейството. Поради подозрения, че е била минирана по време на войната, те никога не се връщат в нея, а вместо това емигрират в Швейцария.
„Никой не живее там от 1999 г. насам. Тази къща прилича на реликва от травмите на войната“, казва Мимчило. „Войната си е война и ние все още имаме тези травми“, добавя 58-годишният мъж.
В края на село Паральове в община Гжилан Бануш Гьорбеши управлява бизнеса си с кетъринг до необитаема къща. Откакто е стъпил там преди 20 години, той помни тази къща като първия ден, в който я е видял. Тя няма прозорци, врати или нещо друго.
„Къщата вероятно е била построена преди войната от сърбин, но след войната е била разрушена отвътре. Изглежда нова, защото никой никога не е живял там … Когато дойдохме тук през 2004 г., беше същата като днес“, казва той пред „Прищина Инсайт“ „Не се страхувам да вляза в тази къща. Тези, които познават собственика, ми казаха, че той няма да се върне от Швейцария“, каза той.
Собствениците са мигрирали
Пътят до Пея, в северозападната част на Косово, е по-дълъг от този до Гжилан. Пътят до дестинацията е осеян с много необитаеми къщи. Някъде има една-единствена къща, а някъде има четири къщи една до друга. В една част на село Витомирица има четири нови къщи на едно и също място – място, което прилича на оазис.
Няколко местни жители, които познават историята си, казват, че става дума за миграция.
Друга такава къща съществува в края на село Локша. Нейните собственици изглежда също са поели по пътя на миграцията и са изоставили тази къща в края на пътя, водещ към планината. Мъж на около 60 години, Хакши Рекшепи, който пресича улицата с велосипед, познава собственика.
Рекшепи разказа пред „Прищина инсайт“, че къщата е съществувала още отпреди войната, но след смъртта на собственика и двамата му синове е останала така, както е била построена.
„Всички останали членове на семейството са заминали в чужбина. Понякога роднините му разорават земята, когато се връщат на почивка“, казва Рекшепи.
По-малко на брой подобни къщи има в селата Павлан, Захак и Кишк в Педжа. След войната хората не се връщат в построените от тях къщи, а вместо това си купуват апартаменти в града.
Празни къщи, изпълнени със спомени
Социологът Авни Рудаку казва, че друга причина, поради която тези къщи не са били завършени, е, че мъжете, които са били на възраст за военна служба, са били вземани насила, за да служат в югославската армия, но след това са емигрирали и са избягали. След известно време към тях се присъединяват и останалите членове на семейството като бежанци от войната, след като са били насилствено изгонени от домовете им.
Когато косовските албанци останали без работа през 90-те години на ХХ век, те се чувствали по-сигурни само в рамките на жилищата си, а необитаемите къщи били места за социални срещи, детски игри на криеница, разговори на възрастни, партита през вечерите, запалване на огън в близост до къщата и дори сексуални извращения, според Рудаку.
По време на войната сръбската полиция, армия и паравоенни формирования са ги използвали за сексуални посегателства и изнасилвания, временно подслоняване, временно съхранение на откраднати вещи, сблъсъци, временни контролно-пропускателни пунктове, произволни задържания и арести на албански цивилни, шофьори или случайни минувачи.
„Дори когато тези къщи се срутят и се построят съвсем нови, спомените и травмите ще останат“, казва Рудаку.
„Има малко или никакво социологическо или антропологическо проучване на необитаемите къщи, да не говорим за отразяване в телевизионните новини като опасност за минувачите“, каза Рудаку.
Въпреки че проблемът с празните къщи не е нов и много други европейски страни страдат от същия проблем, „къщите-призраци“ в косовските села остават уникална история.
Антигоне Исуфи за „Прищина Инсайт“
