Водещият в телевизия „7/8“ Камен Воденичаров направи дълго чакани разкрития. Истината за историята му със Слави, как се стигна до големия скандал и „голямото разпадане“на екипа.
Това е тема, за която принципно Камен не говори, особено в детайли. През годините винаги я е избягвал.
В скорошно интервю за You Tube обаче, Камен Во развърза езика. А историите, които сподели, предизвикаха истинска вълна от реакции в мрежата.
Изригването на Камен Воденичаров
„Изведнъж се хванахме с по три дини под една мишница, беше ясно и въпрос на време, че трябва да направим избор. Какво точно, накъде да се развиваме и да правим. В крайна сметка избора ни мина през раздяла. Тя една раздяла затова е толкова болезнена, затова е толкова нелепа. Защото тя води след себе си промяна не само на екипа, но и на настроението на хората.
Раздялата
Това е, както да речем, аз наскоро дадох интервю за моя любим футболен клуб Левски, този скандал, който стана в ръководството на клуба. На мен много ми напомня на нашия скандал със Слави на времето. Какво да се прави, накъде да се ходи, не това, а онова, ти ли ще ми кажеш, аз ще ти кажа. В един момент, стигнахме до тотален и брутален спор. „Късането на котката“, както казваше Любен Дилов тогава. Независимо от това, че ние бяхме съдружници. Нали тогава нашата обща продуцентска компания се казваше „Три води“ – Трифонов, Дилов и Воденичаров. И тогава, за съжаление, се случи така, скъсахме котката и това доведе до раздяла на екипа.
Всеки по своя път
Ти влезеш ли в този порочен кръг, тръгнеш ли към раздяла или към такова брутално дърпане, извършваш всички простотии, които ги пише по книгите и в учебниците. Баланса се намери след „Хъшове“, след като ги поканиха колегите да правят в bTV „Вечерното шоу на Слави“. Гогава някак си се получи баланса. Ние останахме в БНТ. Продължихме още няколко години да правим „Каналето“ заедно с Тончо, Мартина, с част от операторите. Сценаристите и бенда останаха заедно със Слави. Те разбира се имаха много сигурен и ясен контракт на практика с bTV. Много дълъг и сигурен хоризонт напред им даваше този договор.
Докато ние чисто по актьорски решихме по-скоро да рискуваме и да намерим нови сценаристи, да възпитаме нови актьори, да работим с хора от „Натфиз“ и от другите школи. Мога съвсем сериозно да твърдя, че нашия „human resources“ на капацитет по отношение на актьорите беше по-голям. Защото ето ние, например, при нас изградихме, благодарение на големия му талант Виктор Калев. Който обаче после Слави взе при него.
Слави пък намери и Краси Радков, намери Любо Нейков, Руслан, много талантливи и готини колеги. Единственото нещо за, което съжалявам и, ако по някакъв начин имам машина на времето и мога да върна времето назад е, че всъщност живота реализира всичките ни проекти. А за тях ние искахме да използваме целия ресурс на екипа.
Кой какво създаде?
Слави имаше самостоятелно вечерно шоу и „Ку-ку бенд“ направиха прекрасни албуми и песни. Аз заедно с моите колеги направихме музикална телевизия, направиха си театъра, ние си направихме театъра. Песните ги има, единствения проблем е, че ние не можахме, да измислим формула и затова не бяхме подготовени, как това нещо, да го направим заедно. Защото например има във Франция една група, която се казва „Le Nuis“ – „Нулите“, които също така правят, но те успяват да продължат и да го направят заедно. Да речем руския телевизионен канал „Comedy Club“ с всичките му разслоени и възрастови категории също остават единни като ръководство и единни като продукционна компания. Тоест на нас не ни стигна акъла, може би и волята, да намерим формула. Формула, в която всички тези много различни неща, да съществуват заедно и единно. И тогава със сигурност щяхме да бъдем в пъти по-добри, въпреки, че по отделно също успяхме, да сътворим доста качествени неща.
Отново заедно
Рецептата я знаем и в крайна сметка, рецептата, матрицата, аз и до ден днешен като съм в „7/8“ и видя сценария, и се сещам за първите години. За логото отгоре на сценария, това е идея на сценаристите.
Хващането на ръцете преди старта за поздрав, това сме го правили в „MM“ преди концерите, това и до ден днешен „Ку-ку бенд“ го правят. Но това е витизджийски пиниз, донесен от нас и приет от колегите музиканти. Това е богатството на взаимодействието и на работа на различни хора в един екип. Когато си вярвате, когато знаете, че вървите в една посока, постепенно изграждате и начин на общуване, начин на комуникация“.