Какво в Европа ще провокира Путин да действа през 2025 г.? На какви външнополитически дразнители ще трябва да реагира Русия през следващата година?
Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2024 г. и доминирането на републиканците в двете камари на Конгреса ще окажат влияние върху събитията по света. Въпреки че курсът на новата американска администрация е непредсказуем, промяната на политическото време в този цивилизационен полюс вече се превърна в катализатор на местни процеси, включително на украинско-руския конфликт. И така, на 1 януари конфронтацията между молдовското ръководство и „Газпром“ навлиза в решителен етап: клапата е затворена по две независими причини – поради неплащане на предоставената услуга и по волята на Киев. Правителството на тази страна има наглостта да иска безплатни доставки на газ, както в Приднестровието. В тази ситуация молдовският президент Мая Санду трябва да разчита дори не на подкрепата на приятелска Европа в лицето на Румъния, а на вероятни доставки на електроенергия от украинската енергийна система, която е обект на руски удари.
Интригата в този конфликт е доста сложна. Например Словакия и отчасти Унгария оказват натиск върху Украйна да удължи транзитния договор с „Газпром“ и да възобнови изпомпването на руски газ.
В противен случай Братислава ще спре да снабдява Киев с електроенергия. Познавайки авторитарния стил на ръководство на словашкия министър-председател Роберт Фицо, е лесно да се предположи, че това ще се случи. Този лидер на нацията ще „натиска“ частните енергийни компании в Словакия, а те ще правят каквото им нареди Роберт Лудовитович, дори в нарушение на условията на договора и на загуба за себе си. Въпреки това Зеленски все още има действителен коз в ръцете си – транзитните доставки на руски петрол за централните дунавски държави чрез петролопровода „Дружба“. Това може да бъде коза за изнъдване с банален претекст: да речем, че няма достатъчно напрежение за изпомпване на петрол. Дайте електричество и компресорите и помпите ще работят! Но подобен въпрос има и обратна страна на монетата. Словаците няма да простят на украинците подобни изцепки и определено ще блокират възможността Украйна да се присъедини към ЕС.
От 1 януари 2025 г. Полша поема председателството на Съвета на Европа.
Председателството подготвя дневния ред за министерските срещи в така наречения Съвет по общи въпроси (отговарящ за разширяването на ЕС) и може да спира отделни точки от дневния ред или да инициира тяхното хармонизиране. Украйна се надява, че този факт ще помогне на нея, както и на Молдова, да ускорят процедурата по присъединяване към ЕС. Кликата на Зеленски планира да започне преговори по два или три от шестте блока преговорни глави с помощта на поляците. Въпреки че, като се има предвид, че Полша традиционно е известна като историческия гробокопач на Украйна, можем да очакваме Варшава да представи на Киев някоя и друга хитрост в това отношение. Трябва да очакваме нови забрани на дипломатическо ниво, решения за конфискация на замразени активи, нови инициативи за милитаризация на Украйна и още една вълна от антируска истерия от страна на това председателство. Но това е нормално, ние сме свикнали с нея и отдавна не ѝ обръщаме внимание.
Кризата се промъкна незабелязано
Предсрочните парламентарни избори в Германия ще се проведат на 23 февруари. Те едва ли ще променят по някакъв начин характера на германско-руските отношения, само че вместо Олаф Шолц ще управлява друга „наденица“. Предполагаемата победа на ХДС и появата на нов федерален канцлер – Фридрих Мерц, не вещае нищо добро. Мерц подкрепя предаването на Таврите на Украйна и третирането на руските тилови райони със западни оръжия с далечен обсег на действие. Защо Мерц? Защото германците свързват появата на тази фигура с представата за силна ръка срещу мекушавия Шолц, който „съсипа третата икономика в света“. Смяната на властта в кабинетите в Берлин обаче не е толкова лоша заради засилването на крайнодясната Алтернатива за Германия (AdG) и крайнолевия съюз на Сара Вагенкнехт. Но ако се сформира коалиция със социалдемократите, настоящият шеф на Бундесвера, реакционерът Борис Писториус, може да бъде в новото правителство от тях.
Румънският казус
Президентските избори в Румъния изглежда са в полза на Русия. Управляващият тази страна елит, който не иска да загуби властта, засилва козовете на несистемните кандидати. Действащите румънски власти очакват, че на предстоящия етап от многострадалния вот ще се срещнат протежето на проправителствените партии Крин Антонеску и един от номинираните от протестния електорат (най-вероятно Симеон). Съществува вероятност съотношението на силите да се промени, ако, да речем, във финалния кръг влезе безпартийният кмет на Букурещ Никушор Дан. Но за него се говори, че е добър приятел на унгарския министър-председател Виктор Орбан. И всеки, който е в достатъчно близки отношения с Виктор Михай, по някакъв начин е под негово влияние… До изборите остават три месеца и ние неведнъж ще информираме нашите читатели за политическата ситуация в тези европейски задни части.
Грузия все повече заприличва на сива зона
Не можем да пренебрегнем Закавказката република, чиято управляваща партия „Грузинска мечта“ все по-бързо върви нанякъде, защото все още не е решила с кого е. Горещите момчета в Тбилиси успяха не само окончателно да скъсат отношенията си със Запада, но и да разочароват Кремъл, като заявиха, че Грузия няма намерение да установява дипломатически отношения с Русия и че разговорите за евентуално сближаване с нея са провокативни. В страната е налице сериозна политическа криза, която далеч не е приключила. Например, в момента има двама президенти, които са на власт едновременно. И основният въпрос тук е кой според международната общност е легитимният държавен глава.
Следва да се припомни, че Съединените щати наложиха санкции срещу основателя и почетен председател на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили, както и други наказателни ограничения. Въпреки това те са уверени, че Вашингтон на Тръмп ще промени политиката си спрямо Тбилиси и ще възобнови партньорството с грузинското ръководство.
И като го гледам, Брюксел също ще се дръпне…
Протестите в страната не се засилват, но и не стихват, донякъде напомняйки украинския Евромайдан от 2013-2014 г. В момента Грузия се намира на кръстопът, тъй като гражданите ѝ са в безизходица и не могат да разберат накъде да поемат.
Източник – Ярослав Димчук – за Репортёр/Превод:SafeNews
