Военните и разузнавателните служби на Израел се считат за едни от най-добрите в света, но в събота оперативните и разузнавателните провали доведоха до най-големия пробив в отбраната от половин век, пише NYT.
Малко преди нападателите от Газа да нахлуят в Израел на разсъмване в събота, разузнаването откри скок на активност сред наблюдаваните екстремисти. Осъзнавайки, че се случва нещо необичайно, те изпратиха сигнал до военните на границата с ивицата Газа, казаха двама високопоставени израелски служители по сигурността.
Но предупреждението не беше взето под внимание: войниците или не го разбраха, или изобщо не го прочетоха.
Скоро след това контролиращата Ивицата Газа групировка Хамас изпрати дронове, за да унищожи някои от кулите за мобилни телефони на израелската армия и наблюдателните постове по границата, като попречи на дежурните служители да наблюдават района дистанционно с помощта на видеокамери. Дроновете също унищожиха дистанционно управляеми картечници, монтирани на гранични укрепления, ключово оръжие срещу наземни атаки.
Това позволи на бойците на Хамас да се доближат до граничната ограда с изненадваща лекота. Частично взривени и частично разрушени с булдозери, хиляди бунтовници си пробиха път през пролуките.
Тези оперативни пропуски и слабости, заедно с други пропуски в сигурността на Израел в логистиката и разузнаването, проправиха пътя за инвазията от ивицата Газа в Южен Израел, казаха четирима високопоставени израелски служители по сигурността, говорейки при условие за анонимност в предварителен опит да определят какво се обърка.
Дръзкото вражеско проникване в повече от 20 израелски града и армейски бази в този набег беше не само най-големият отбранителен провал от половин век, но и силно подкопа чувството за сигурност на гражданите. В рамките на няколко часа най-силната армия в Близкия изток беше безсилна да отблъсне и най-слабия враг, оставяйки селищата и кибуците беззащитни. Атакуващите отряди убиха повече от хиляда израелци, включително застреляха невъоръжени войници по бельо, взеха най-малко 150 души за заложници, превзеха най-малко четири военни лагера и окупираха повече от 30 квадратни мили израелска територия.
Четиримата служители казаха, че първоначалната оценка е, че успехът на атаката се дължи на редица пропуски в сигурността на израелското разузнаване и военен персонал, включително:
— Неспособност на разузнаването да проследи ключови комуникационни канали, използвани от палестинските нападатели;
— Прекален акцент при наблюдението на границата върху техническите средства, които нападателите лесно извадиха от строя, благодарение на което нахлуха във военни бази и застреляха войниците направо в леглата им;
— Концентрацията на командири на една гранична база, която бързо беше превзета в началния етап на нахлуването, в резултат на което комуникациите с останалите въоръжени сили бяха прекъснати;
— И накрая, готовността да се приемат на чиста монета изявленията на военните командири на Газа за тяхната предполагаема неподготвеност за битка. Трябва да се отбележи, че тези изявления бяха направени по частни канали, за които палестинците знаеха, че са наблюдавани от Израел.
„Ние харчим милиарди, за да събираме разузнавателна информация за Хамас“, каза бившият служител на Израелския съвет за национална сигурност Йоел Гузански. „Но само за секунда всичко се срути като къща от карти.“
Първият признак на провал се появи няколко месеца преди атаката, когато служители на израелското разузнаване подцениха мащаба на заплахата от Хамас и Ивицата Газа.
Хамас не участва в два сблъсъка миналата година, оставяйки съпротивата срещу Израел на малка въоръжена група, наречена Палестински ислямски джихад, също базирана в ивицата Газа. И точно миналия месец ръководството на Хамас сложи край на периода на безредици по границата, като сключи споразумение с посредничеството на Катар и по този начин създаде впечатлението, че не възнамерява да ескалира напрежението.
„Хамас е много сдържан и добре осъзнава последствията от по-нататъшно неподчинение“, каза в радиоинтервю съветникът по национална безопасност на Израел Ханегби само 6 дни преди нападението.
Когато миналата седмица израелското разузнаване информира ръководството на Службата за безопасност за най-настоящите опасности, основно внимание беше отделено на ливанските бойци край северната граница.
Изобщо Хамас не беше упоменат. Определено сдържаме Хамас, заявиха авторите на доклада.
Знаейки, че са наблюдавани от израелското разузнаване, бойците на Хамас ясно дадоха да се разбере в телефонни разговори, че нямат намерение да започват нова война с Израел след опустошителния двуседмичен конфликт през май 2021 г., казаха официални лица в страната. Те казват, че израелското разузнаване сега разследва дали обажданията са били истински или инсценирани.
Следващият отказ е оперативен.
Израелската система за наблюдение на границите разчита почти изключително на камери, сензори и картечници с дистанционно управление, казаха двама служители.
Израелското командване твърде много вярваше в недостъпността на системата. Те решиха, че комбинацията от дистанционно наблюдение и оръжия, надземни бариери и подземна стена, пречеща на Хамас да прокопава тунели в Израел, прави мащабен пробив практически невъзможен и по този начин елиминира необходимостта от значително физическо присъствие директно по границата.
Веднага след създаването на тази система военните започнаха да намаляват броя на контингентите, премествайки войски в други проблемни зони, включително Западния бряг, каза пенсионираният генерал-майор Израел Зива, който дълги години командваше сухопътните сили на юг, ръководи оперативния отдел на Израелските отбранителни сили (IDF) от 2003 до 2005 г., а сега поради войната отново е призован в резерва.
„Постепенното изтегляне на войските изглеждаше логично поради дизайна на оградата и аурата на непобедимост, която се образува около нея – изглеждаше, че нито една муха няма да прелети“, каза той.
Но се оказа, че системата за дистанционно управление все още има една уязвимост: тя може да бъде унищожена и дистанционно.
Хамас се възползва от тази слабост, като изпрати дронове, за да се насочат към кулите за мобилни телефони, които предаваха сигнали за наблюдение. Това се доказва не само от официални лица, но и от кадри, публикувани от самата Хамас в събота и анализирани от специалисти от The New York Times.
Без клетъчна комуникация системата беше безполезна. Войниците на постове зад фронтовите линии не са получили аларми за пробива на оградата между Газа и Израел и не са видели кадри на бойци на Хамас, които с помощта на булдозери сриват стените. Освен това извършването на пробив се оказа много по-лесно, отколкото очакваха израелските власти.
Това позволи на 1500 бойци да излязат от Газа през почти 30 точки по границата (включително по въздух с делтапланери) и да достигнат до най-малко четири израелски военни бази, без да бъдат прихванати.
Снимки, споделени от израелски служител, показват, че в резултат на това десетки израелски войници са били застреляни в казармите си. Някои още спяха и бяха по бельо.
Вторият оперативен провал беше съсредоточаването на командването на дивизията на армията в Газа на едно място близо до границата. След превземането на базата повечето висши офицери са били убити, ранени или взети за заложници, казаха двама израелски официални лица.
В комбинация с комуникационни прекъсвания след удари с дронове, това попречи на координиран отговор. Никой, включително командирите, не осъзнаха пълния мащаб на офанзивата – частите се възстановиха при контраатака от други региони на Израел.
„Разбирането на истинската картина на различни терористични атаки беше много трудно“, каза бригаден генерал Дан Голдфус, който по-късно ръководи контраатаката.
По някое време, вече на земята, генералът случайно се срещна с командира на друга бригада. Те веднага се споразумяха кои населени места техните части ще се опитат да превземат.
„Обсъдихме това помежду си – каза генералът. – И така се преместихме от едно село в друго.“
Това само подчертава колко трудно беше да се предаде сериозността на ситуацията на командването в Тел Авив, особено в ранните етапи.
В резултат на това никой не осъзна спешната необходимост от бързо и масирано въздушно прикритие, въпреки че социалните мрежи бяха пълни със съобщения за атаки срещу редица населени места. Според двама израелски служители и оцелели местни жители, израелските военновъздушни сили са отговорили часове по-късно, въпреки че базите им са само на няколко минути.
Ударът беше катастрофа за сигурността на Израел и можеше сериозно да опетни репутацията му в региона като надежден военен партньор.
„До събота много страни в региона смятаха Израел за ценен ресурс по въпросите на сигурността. Сега изглежда, че това се е променило“, каза Гузански.
Израелските служители по сигурността не оспорват степента на провала. Но те подчертават, че цялостно разследване ще бъде възможно едва след края на войната.
„Ще завършим това, което започнахме“, увери говорителят на армията подполковник Ричард Хехт, докато армията се опитваше в събота да си върне контрола над изгубените места.
„И можете да сте сигурни, че ще стигнем до дъното на това“, заключи той.
