Онези от вас, които следят космическите мисии и надпреварата за Луната безспорно помнят, че през ноември 2022 г. ракетата “Спейс Лонч Систъм” излетя за пръв и единствен път, за да изпрати кораба “Орион” на пробна безпилотна обиколка около Луната. Това се случи в рамките на мисията “Артемис 1”. Днес, две години по-късно, втората предвидена мисия, “Артемис 2”, този път с астронавти, продължава да се бави.
Бившият инженер на НАСА Кеси Хендмър наскоро напомни за това в своя статия.
В нея той подчертава, че ситуацията със “Спейс Лонч Систъм” и програмата “Артемис” е буквално затлачена. На фона на това Китай напредва бързо в мисията си до земния спътник.
Четири години след като Хендмър публикува своя изключително критична статия относно “Спейс Лонч Систъм”, напуска НАСА и стама предприемач в частния секто.
По думите на експерта, мениджърите на НАСА, непрекъснато срещат трудностити при търсенето на кадри и задържането им на работа. Това са проблеми, които НАСА не е имала допреди 20 години. Тоест, отпреди времената на появата на “Спейс Лонч Систъм” и на частните космически компании. Все по осезаемото навлизане на тези нови дружества в космическата надпревара обаче, все повече засилва конкуренцията в този бизнес. И докато НАСА няма възможността да предложи техните условия, частните корпорации привличат служители чрез солидни компенсации и кариерна пътека, която награждава амбицията и компетентността. Не е за пренебрегване и факта, че се работи в далеч по-модерна работна среда, която на практика изхвърля неспособните.
“Представете си какви умствени упражнения са ви нужни, за да искате да работите в агенция, която продължава да вярва в техническа доктрина, не по-малко абсурдна от 2+2=5”, коментира експертът и продължава: всеки в НАСА е наясно, че “Спейс Лонч Систъм” е приближаваща катастрофа, но все още никой не може да го каже. Официално това все още е най-мощната ракета, построявана някога (без “Старшип”), това все още е официалната ни машина, която ще ни отведе до Луната и Марс! Но в реалността тя е безумно скъпа, опасна, недостатъчно мощна и едва повдига смислен полезен товар до ниска околоземна орбита.
Хендмър Припомня, че най-доброто време, когато “Спейс Лонч Систъм” трябваше да бъде прекратена, бе преди 20 години.
„Четири години по-късно програмата е изяла $20 милиарда без да има видим резултат. Така общата разработка надхвърля $100 милиарда. Програмата харчи по $12 милиона на ден!”, констатира той.
По думите му НАСА се е отказала дори да се преструва, че се грижи да контролира разходите по всеки неин проект. Всяка голяма програма на агенцията надхвърля бюджета, който е предвиден за нея, като така НАСА се принуждава да ги прекратява. Това е симптом, че агенцията, която направи компромиси относно техническия интегритет на флагманската си програма, вече е загубила способност да поддържа този интегритет за всяка друга програма, твърди специалистът.
Хендмър дава много примери за проблемите в програмите на НАСА.
Според него, най-фрапантният е свързан със строежа на “Обитаемата Световна Обсерватория”. Това е гигантски телескоп, който трябва да разучава потенциално обитаемите планети, наблюдавани от “Джеймс Уеб” и да търси живот на тях. А “Джеймс Уеб” бе друга програма, която бе предвидена да струва $1 милиард, накрая стигна $10 милиарда и излетя след четвърт век забавяния през 2021 година.
„НАСА, вместо да наложи дисциплина и да измисли договор, съобразно който фирмата-строител на телескопа Нортроп Груман няма да бъде наградена за прахосването на парите, просто реши да отложи изстрелването на “Обитаемата Световна Обсерватория” за след 2050 година. И вероятно това означава, че тя никога няма да бъде изстреляна, защото до 2050 г. всички хора, които знаят как се строи космически телескоп, ще са се пенсионирали“, категоричен е Хендмър.
По отношение на SpaxeX, Хендмър коментира:
“Тук не става въпрос само за безкритичните фенове на СпейсЕкс или за недоволните бивши работници. Всеки път, когато пиша в блога си по тази тема, получавам дузина непоискани имейли от настоящи работници на НАСА, които са се превърнали в затворници на нейните програми. Те потвърждават и даже надхвърлят моите собствени страхове. Дори хората, които работят по тези програми знаят, че са глупост, и все пак политиката на агенцията ги задължава да движат колелото, година след година, правейки слайдове с все по-жалки визуализации и нещастно подписвайки бонусите на стойност стотици милиони долари, които ще бъдат дадени на поддоставчици, които от своя страна вероятно никога няма да свършат работата.“
Експертът е убеден, че Китай е на стъпка да усъвършенства ретроракетните кацания, с което ще ерозира относителния напредък на САЩ. Китайската програма е адски фокусирана върху изпращането на тайконавти на Луната и нещо ми подсказва, че техните програмни мениджъри се страхуват от провала повече, отколкото нашите”, смята експертът.
Източник: Cosmos.bg