Йерусалим е институционалното сърце на република Израел и нейна столица от 1949 година. Намира се на 60 километра източно от Тел Авив и с кола може се бъде достигната за около 45 минути, ако няма задръстване.
Йерусалим е древен духовен, религиозен и мистичен център, средище и свещена земя на трите важни световни монотеистични религии – юдеизъм, християнство и ислям.
Наричан е „Градът на мира“ и е разположен терасовидно на плато в Юдейските планини. Историята му е дълга, интересна и наситена с битки за владичество, кръв и влияние. Началото ѝ поставя цар Давид, като го завладява около 1100 години преди Христа. Идват персийците, които войнствено влизат в града и разрушават Соломоновия храм.
Следват периоди на римско и византийско присъствие, на борбите на кръстоносците от Йерусалимското кралство със сарацина Саладин.
През 16-ти век Йерусалим става част от Османската империя до след Първата световна война, когато преминава под британски флаг.
Втората световна война бележи основаването на държавата Израел.
Следват поредица от военни действия, като през 1967 година Западната стена на Храмовия хълм, известна още като свещената за евреите Стена на плача, става разделителната линия между юдеизма и исляма.
От другата ѝ страна се намират монументът „Купола на Скалата“, за който има предание, че оттам Мохамед е полетял с коня си в небесата и важната за мюсюлманите джамия „Ал-Акса“.
Йерусалим е сърцето на световното пилигримство и вярващите, всеки в своя Бог, искрено се надяват да посетят Светите земи, поне един път в живота си.
Идвайки тук, водени от съкровеното си желание – да се сдобият и пренесат със себе си у дома, копие от реликвите, с проектирани останки от аурата на Бог, да се приближат до предполагаемите предмети, докосвани от неговите ръце. Това ментално съприкосновение с Божественото, чрез дубликат на автентичното, с цел очистване на греховете, превръща Йерусалим в несменяем център за вечни енергийни послания.
Храмовият комплекс „Възкресение Господне“, наречен „Божи гроб“ е средище на толерантното отношение между християнските вероизповедания и събира под един покрив католическите и православните клонове на църквата, за провеждане на богослужения и непосредствена среща с Отеца.
С най-голям интерес за българските поклонници, отдаващи на преклонение пред Божи гроб, е посвещаването в хаджийство и преживяването всеки по своему, на разказите за живота и практиките на Исус Христос, като миров учител и лечител.
Другите важни места за пилигримите, които се приемат като част от машината за заличаване на грехове, са Стената на плача и пътят на болката на Христос – Via Dolorosa.
Стената на плача /Западната стена/ или още Котел, е най-магнетичното и най-мистично място в Йерусалим, библейски паметник на световното духовно развитие.
Стената на плача се посещава свободно от всички, тя е емблемата на Йерусалим. Тук пристигат и отявлени атеисти, за които парите са единствен Бог и идват само, за да се помолят за увеличаване на своите приходи.
Славата на евреите, да бъдат в много близки отношения с духа на финикийските знаци, кара всички сребролюбци да се нареждат около стената, наречена заради тях и Стената на парите и да измолват светите сили за лични финансови облаги.
Via Dolorosa е 600 метров каменен участък от Стария град, преминаващ през мюсюлманския и арменския квартали. Известен е още като „Пътя на Кръста“, защото Исус Христос вървейки по него, е носил на гръб кръста си в непосилни мъки и в края му е бил разпънат.
Това са 14 спирки, 9 от които са в Стария град, между Лъвската Порта, в близост до крепостта Антония, където се е намирал домът на римския управител на Йерусалим, Пилат Понтийски и където Исус Христос чува смъртната си присъда, продължавайки през различни места /станции/ по пътя до църквата „Възкресение Господне“, където е неговата Голгота.
Йерусалим, познат като „Градът на Давид“ е пресечната точка на миналото, настоящето и бъдещето, на всички, които искат светът да е едно по-добро място за живот, мир, труд и духовно развитие.
