Руският посланик в САЩ е изтеглен от Русия с предупреждение за „ядрена катастрофа“. Руският президент е издал указ за освобождаването на посланика на Русия в САЩ Анатолий Антонов. На уебсайта на руското правителство се появи заповед, в която се казва, че е взето решение за „освобождаването на Анатолий Иванович Антонов от задълженията му“ като посланик на Москва във Вашингтон.

Указът е с дата 10 октомври и е подписан от руския президент.

Не е посочена причината за уволнението, нито се казва кой ще го замени.

Държавната информационна агенция РИА Новости съобщи, че Антонов се е върнал в Москва миналата събота. През юли Антонов беше заявил, че командировката му е на път да приключи. През юли московският вестник „Комерсант“ забеляза ръкописна бележка, която пратеникът е изпратил, за да поздрави московски мозъчен тръст за 30-годишнината му, и в която той казва: „Моето назначение е към края си“.

В понеделник Кремъл съобщи, че ще бъде назначен нов руски посланик в САЩ на мястото на 69-годишния Антонов, който оглавяваше руското посолство във Вашингтон от 2017 г., когато отношенията между Москва и Вашингтон значително се влошиха.

На въпрос дали напускането на Антонов е сигнал, че отношенията на Москва с Вашингтон се влошават, Песков отговори: „не, разбира се, че своевременно ще бъде назначен посланик“.

Роден в сибирския град Омск, Антонов е специализирал в областта на контрола на ядрените, химическите и биологичните оръжия.

Служил е в съветското министерство на външните работи и в наследилото го руско министерство на външните работи. През 2004 г. е назначен за директор на департамента за сигурност и разоръжаване, след което между 2011 и 2016 г. е назначен за заместник-министър на отбраната. Преди посланическата си роля в САЩ е заместник-министър на външните работи през декември 2016 г. Антонов е в центъра на дипломатическа буря, след като президентът на САЩ Джо Байдън нарича Путин „убиец“ и е отзован в Москва на 17 март 2021 г. Той се върна във Вашингтон след срещата на върха между Русия и САЩ по-късно същата година.

Само няколко дни преди началото на войната в Украйна той отрече, че Русия планира пълномащабно нахлуване.

Една година след началото на войната той заяви, че правителството на САЩ се опитва да „подхрани украинската криза“ с обвинения, че Москва извършва престъпления срещу човечеството. През юни 2024 г. той заяви пред Newsweek, че има нужда от „нова архитектура на сигурността“ в глобалната система. Той също така твърди, че интересите на Русия са били „открито пренебрегвани, тъй като изглежда, че няма алтернатива на господството на Съединените щати и техните непосредствени сателити“.

В ексклузивно интервю за Newsweek руският посланик в Съединените щати изрази зловеща прогноза за риска влошаването на двустранните отношения да прерасне в ядрен сблъсък заради продължаващата война в Украйна.

В четвъртък Кремъл обяви, че руският посланик Анатолий Антонов е бил официално освободен от длъжност след седем години работа. В навечерието на напускането си Антонов говори пред Newsweek за влошеното състояние на отношенията между Москва и Вашингтон, които не показват признаци на подобрение, тъй като войната в Украйна продължава, а НАТО удвоява военната си подкрепа за Киев на фона на неотдавнашните успехи на руските военни.

„Проектът Украйна“ завлича американските политици само още по-дълбоко в бездната, от която е все по-трудно да се излезе“, каза Антонов пред Newsweek. „Както виждаме, администрацията може да реагира на победите на руските войски в Донбас и провала на провокацията на украинските въоръжени сили в района на Курск само с използването на същите заучени тези за „подкрепа, докато можем. Има нулеви сигнали към клиентите за необходимостта да обмислят позицията си и да седнат на масата за преговори“, добави той. „Няма и никакви намеци за спиране на безсмисления поток от оръжия за сметка на местните данъкоплатци.“

Вместо това той твърди, че „Вашингтон продължава опасната дискусия за възможността да даде на украинците разрешение да нанасят удари дълбоко в руска територия със западни ракети с голям обсег.“ Подобни разговори заплашват да се противопоставят на последния ултиматум, поставен от руския президент Владимир Путин, който многократно е предупреждавал срещу външна намеса, откакто за първи път нареди „специална военна операция“ в Украйна през февруари 2022 г.

„Те отказват да вземат предвид ясните предупреждения на президента на Руската федерация, че „зелена светлина“ за подобни атаки би означавала пряко участие на НАТО в конфликта“, заяви Антонов, „с всички произтичащи от това изводи от наша страна“.

Разногласия у дома и в чужбина

Преди да бъде назначен за най-високопоставения дипломат на Москва във Вашингтон през август 2017 г., Антонов заемаше длъжността заместник-министър на външните работи и отбраната. Той се превърна в яростен защитник на позицията на Кремъл по време на мандатите на американските президенти Доналд Тръмп и Джо Байдън, който също скоро ще освободи поста си, тъй като вицепрезидентът Камала Харис се подготвя за напрегната надпревара срещу Тръмп следващия месец.
Антонов заяви, че „няма желание“ да обсъжда вътрешната работа на американската политика днес, но отбеляза, че „местните партийни стратези изглежда се опитват да предложат официални изявления за Украйна, за да отговорят на изискванията на настоящия изборен цикъл в САЩ“.

„Тези хора не се интересуват от съдбата на европейците и Киев“, каза Антонов. „Те се интересуват единствено от цифрите в проучванията на общественото мнение, които уж могат да бъдат коригирани в тяхна полза, ако демонстрират „решителност“ и „лидерство“. Това си е чиста проба безразсъдство.“

Той идентифицира и „раздвоения“ обществен дискурс в САЩ.

„От една страна – каза Антонов – виждаме много опити на разумни политолози да разберат ситуацията, да намерят работещи – поне в очите на САЩ – варианти за прекратяване на конфликта и да изработят междупартиен консенсус, основан на общо разбиране за опасността от изпадане в Трета световна война. Въпреки това всички гласове на разума във Вашингтон днес са заглушавани или отписвани като „кремълска пропаганда“, добави той. „Неотдавнашните необосновани санкции срещу руски журналисти са в този дух, както и провокативните атаки от страна на местните разузнавателни служби срещу Дмитрий Симес, Скот Ритър и сънародници, живеещи в Америка.“

Антонов се обяви срещу това, което нарече „брутално „прочистване“ на информационното пространство в Америка“ чрез преследване и цензуриране на лица, обвинени в разпространение на руска пропаганда, санкции и набези срещу подкрепяни от държавата руски медии и други мерки.

Такива действия, според него, са насочени срещу онези, „които призовават за трезва оценка на рисковете от завличането ни в блатото на конфликта в Източна Европа и перспективата за челен сблъсък с ядрена сила, онези, които предупреждават, че седенето зад океана, докато други умират, без никакви разходи, е илюзия и самозаблуда.“

Вашингтон и Киев отдавна обвиняват Москва, че разпространява дезинформация чрез спонсорирани от държавата кампании, предназначени да обслужват интересите на Кремъл. Междувременно администрацията на Байдън заяви непоколебима позиция за продължаване на военната помощ за Украйна, а много съюзници от НАТО предложиха подобни обещания. Въпросът обаче се оказва все по-поляризиращ в западните столици, като някои от тях, включително редица републиканци в САЩ, изразяват нарастващ скептицизъм относно полезността на настоящата стратегия. Разделението преминава и през предстоящите избори в САЩ. Харис се зарича да продължи с подхода на Байдън за подкрепа на Украйна до победа, докато Тръмп обещава бързо да постигне споразумение, което да сложи край на превърналия се в най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война насам. Но докато тези дебати се разиграват в бурно време за американската политика, Антонов обвини американските мозъчни тръстове, че отговарят на „разумни“ публикации с „отровни коментари за вредата от всеки разговор с „руснаците“ и заяви, че САЩ вместо да се стремят към мир, обсъждат „създаването на враждебни отношения между славяните, насърчаването на убийствата на хора и засилването на военната ескалация“.

„Всичко това само потвърждава, че политическите елити са си поставили за задача не само да победят Русия, но и да запазят стария световен ред, основан на правила, благоприятни за страните от НАТО“, заяви Антонов. „Ние искаме да променим това очевидно остаряло положение на нещата. Искаме нашите интереси в областта на сигурността да бъдат взети под внимание.“

Макар че широкомащабната война на Русия срещу Украйна започва през февруари 2022 г., корените на конфликта могат да бъдат проследени до сеизмични промени в глобалния ред, започнали десетилетия по-рано.

Откакто пое властта в навечерието на 21-ви век, по-малко от 10 години след разпадането на СССР, Путин последователно се противопоставя на нарастващото присъствие на водения от САЩ военен алианс НАТО в бившата съветска сфера на влияние. Той обвини западните си съперници, че се стремят да обкръжат Русия; Вашингтон и неговите съюзници твърдяха, че влизането в НАТО е доброволно и често се преследва поради възприеманите заплахи от руска агресия. Геополитическата буря се приземи в Украйна преди десетилетие, когато масово въстание, подкрепено от САЩ, през 2014 г. свали правителството в полза на ръководство, стремящо се към по-тесни връзки със Запада. Москва осъди това, което нарече „преврат“, и изпрати сили за завземане на Кримския полуостров, докато в източната част на Донбас се надигнаха подкрепяни от Русия сепаратисти. Така започна най-голямата милитаризация на континента от Студената война насам, като НАТО все повече укрепва позициите си в Източна Европа, а Русия отделя повече войски и оборудване за западната си граница.

През 2021 г., когато руските войски започнаха да се струпват в безпрецедентен брой по границите на Украйна, Москва отправи две предложения за демилитаризация,

които на практика биха довели до намаляване на присъствието на НАТО в регионите близо до руските граници, на които според Антонов отговорът беше „мълчание и усмивки“. Разговорите бързо се провалиха и в крайна сметка Путин прибягна до сила. И двете страни продължават да се обвиняват взаимно, че са подготвили почвата за конфликта.

„В Америка има нежелание да се признае, че през последните няколко десетилетия Западът, начело с Вашингтон, отново и отново отхвърля протегнатата от Москва ръка за сътрудничество“, каза Антонов. „Година след година той военно „експлоатира“ европейската територия, провеждайки вълни на разширяване на НАТО на изток. Той организира цветни революции и антиконституционни преврат, все повече обграждайки Русия във враждебен „пръстен“, а като „решаващ таран“ избра Украйна.“

Антонов заяви, че Пентагонът е стигнал дотам, че „да проучи резултатите от използването на ядрени оръжия в селскостопанския сектор на Източна Европа, включително Русия“, включително „да моделира сценарий за глобална ядрена война, която ще доведе до унищожаването, както американците по някаква причина смятат, само на селскостопански ферми.“

„Такива симулации се провеждаха активно в годините на Студената война“, каза Антонов. „Забележително е, че дори американските военни започнаха да обмислят ядрен конфликт. В същото време те погрешно смятат, че тази катастрофа ще засегне само Европа и Русия“, добави той. „Това е изключително недалновидно. Америка няма да може да издържи отвъд океана. Глобална ядрена катастрофа ще засегне всички.“ Сега, каза Антонов, „обективната максимална задача на този етап е да не се допусне връзките между двете велики сили и постоянни членове на Съвета за сигурност окончателно да изпаднат в неконтролируема криза.“ „Русия, като отговорна държава, не е заинтересована от такова изключително опасно развитие на ситуацията“, каза той. „Ние редовно предаваме тази идея на нашите събеседници и на широката общественост в Америка. Опитваме се да изразим недвусмислено, че ненаситното желание да се постигне стратегическа победа на бойното поле над Русия е просто невъзможно.“

Съперничещи си предложения

От началото на конфликта бяха направени няколко значими опита за постигане на дипломатическо решение, включително преки разговори, проведени в Беларус и Турция през първите седмици. Дискусиите изглежда постигнаха най-голям напредък в Истанбул през април 2022 г., но оттогава до голяма степен останаха замразени. Украинският президент Володимир Зеленски призова за резолюция, която да предвижда безусловно изтегляне на руските сили от територията на страната му, включително от четири провинции, анексирани от Москва на международно оспорван референдум, проведен през септември 2022 г., както и от Крим, който беше анексиран при подобно гласуване, след като беше завладян от Русия през 2014 г. Той също така заяви, че руски официални лица, включително Путин, трябва да бъдат подведени под отговорност за предполагаеми военни престъпления. Тези основни искания, които Русия категорично отхвърли, според съобщенията са включени в новия „план за победа“, представен от украинския лидер на Белия дом миналия месец.

Планът трябваше да бъде представен този уикенд на среща на върха в Германия, но срещата беше отменена, след като Байдън се оттегли, за да се справи с последиците от урагана Милтън.

През юни Путин представи ново собствено предложение. То предполагаше Украйна да отстъпи едностранно анексираните от Русия територии, Киев да се откаже от желанието си да стане пълноправен член на НАТО и други мерки, отхвърлени от Зеленски и чуждестранните му поддръжници. По време на среща със Зеленски миналия месец Харис нарече условията на руския план „предложения за капитулация, което е опасно и неприемливо“.

Тръмп не е отговорил директно на руското предложение, но заяви, че има свой собствен план, който ще сложи край на войната „за 24 часа“.

Макар да е отказал да предложи подробности, неговият кандидат за президент, сенатор Джей Ди Ванс, е разкрил, че планът вероятно ще включва „демилитаризирана зона“ по сегашната демаркационна линия между руските и украинските сили. На места войната само се засилва. Руските сили напреднаха по няколко ключови оси, докато украинските сили нанесоха удари по-навътре в самата Русия, включително сухопътно навлизане в провинция Курск. Повтаряйки позицията, изразена от руския външен министър Сергей Лавров по време на ексклузивно интервю за Newsweek по-рано тази седмица, Антонов видя допълнителни обещания за военна помощ за Украйна от страна на САЩ.САЩ и други западни държави като пряк отговор на руския мирен план, което доведе до нови предупреждения от страна на Кремъл относно нарастващото чуждестранно участие в конфликта.

„Сега, на фона на разговорите за ракети с далечен обсег, Владимир Путин отправи ясно предупреждение към САЩ и техните съюзници“, заяви Антонов. „Той им напомни за прякото участие на така наречените американски „технически специалисти“ в планирането и извършването на удари срещу Русия.“

Антонов сравни дискусиите около предоставянето на такива ракети на Украйна с „водолаз, замръзнал преди решителния скок в пропастта“.

Той добави: „Помислете само докъде са стигнали западните елити в желанието си да се възползват от противопоставянето на два славянски народа.“

Той се позова и на неотдавнашните съобщения за сваляне на американски изтребител F-16 от приятелски, потенциално от американскодоставена система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, като „ясно и очевидно потвърждение, че украинската армия не е готова да оперира със съвременни западни оръжия.“ Запитан миналия месец за продължаващите обсъждания за разрешаване на Украйна да използва ракети с голям обсег за нанасяне на удари по Русия, Байдън просто каза: „В момента работим върху това.“ Оттогава не бяха обявени никакви промени в политиката. По-късно през септември говорителят на Държавния департамент Матю Милър отговори на въпрос за използването на американскипредоставените ракети с далечен обсег във войната, като заяви, че няма „една вълшебна способност, която да промени облика на конфликта.“ „Разглеждаме всички способности, всички тактики и цялата подкрепа, която предоставяме на Украйна, в цялост, каза тогава Милър, и когато одобряваме някоя нова оръжейна система или нова тактика, разглеждаме как тя ще се отрази на цялото бойно поле и на цялата стратегия на Украйна. И това ще продължим да правим.“ Миналата седмица обаче Зеленски обвини западните партньори, че „протакат“ доставката на оръжия с голям обсег на действие по време на среща с новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте.

Отрезвяващо прощално послание

Антонов напусна Вашингтон в разгара на най-предизвикателния период в отношенията между САЩ и Русия след края на Студената война. Макар да продължи да се застъпва за подобряване на връзките, той също така призна дълбочината на влошаването на двустранните отношения между двете най-големи ядрени сили в света.

„Средностатистическият американски читател, който ежедневно вижда и чува поток от антируски репортажи и статии от медиите и отбелязва русофобски лозунги, идващи от правителствени служители и законодатели, едва ли ще бъде изненадан от незадоволителната оценка на двустранните връзки между Русия и САЩ. Отношенията между Москва и Вашингтон преминават през изключително турбулентен период, вероятно достигайки най-ниската точка в своята история“, добави той. „Доверието между нашите страни е напълно изгубено. С редки изключения почти всички сфери на взаимодействие са „замразени“.

Днес той вижда „само няколко“ политици и организации, които според него „се опитват да надникнат зад завесата на пропагандните клишета и да разберат какво наистина е предизвикало този „ледников период“ в руско-американските отношения.“

В Белия дом той описа администрация, която „продължава да гори един мост след друг.“

„Вярваме, че нормализирането на отношенията е ценно само по себе си за всяка от страните“, каза Антонов. „За танго са необходими двама. Няма да каним никого насила да сътрудничи.“

Антонов не изрази особена надежда, че ситуацията ще се промени в зависимост от това дали Харис или Тръмп ще излязат победители следващия месец.

„Оставаме с ясни очи и разбираме, че при сегашните обстоятелства има малък шанс хората, които могат да поемат властта в САЩ, в крайна сметка да не се окажат под плътното влияние на „дълбоката държава“ и корпоративните структури, които са русофобски настроени към Русия“, каза Антонов. „Отломките в руско-американските отношения са толкова огромни, че е изключително трудно да бъдат разчистени дори при много сериозна политическа воля“, добави той. „Сляпата подкрепа за киевския режим и неговия тероризъм на руска територия слага край дори на опитите да се подходи към обсъждането на нормализирането на отношенията.“

С малко индикации за мир на хоризонта и все още надвисналата заплаха от още по-мащабна конфронтация, Антонов предупреди срещу онези, които „вярват, че чрез контролирана ескалация е възможно да се избегне най-лошото и да се отслаби Русия, да се изпрати в забвение – на „сметището“ на историята.“

„Основното отрезвяващо послание, което сега е необходимо, за да се избегнат фатални грешки, е да се спре открито враждебната политика спрямо Руската федерация“, каза Антонов. „Признайте, че нашата страна има национални интереси и легитимно право да гарантира сигурността на своите граждани, да има собствена алтернативна гледна точка и възможност да я споделя с всеки, който е заинтересован да я чуе.“

Източник – Newsweek/Превод:SafeNews