Обявиха най-влиятелната личност в Европа. Това е жена, близка до известни политически фигури като новият американски президент Доналд Тръмп и мултимилирадерът Илон Мъск.

Това е италианският премиер Джорджа Мелони.

Тя беше обявена за най-влиятелната личност на годината от изданието Politico, съобщават италианските медии АНСА, Скай Ти Джи 24, „Либеро“, „Фато куотидиано“, „Темпо“, „Месаджеро“, „Стампа“, „Република“, „Соле 24 оре“, „Кориере дела сера“ и „Оупън онлайн“.

„На кого ще се обадите в Европа, ако искате да разговаряте с някой там? Ако сте Илон Мъск, най-богатият човек в света и смятан за ключов съветник на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, номерът, на който ще се обадите, е този на Джорджа Мелони“, пише Politico в аргументация на решението си защо обявява Мелони за най-влиятелната личност в Европа. „За по-малко от десетилетие, лидерката на дясната партия „Италиански братя“ мина от фазата, в която беше дефинирана като луда ултранационалистка във фаза, в която беше избрана за премиер на Италия. Тя стана първата жена, която заема този пост в страната. Мелони се утвърди като личност, с която Брюксел, а сега и Вашингтон могат да общуват и да взаимодействат, подчертава изданието.

Правителството на Мелони е определено като едно от най-стабилните, съществували в Италия от края на Втората световна война досега.

Откакто дойде в „Палацо Киджи“ (канцеларията на премиера), Мелони намали до минимума своята риторика срещу ЕС и избягна сблъсъци с Брюксел, изненадвайки дори своите критици, като се утвърди като един от най-убедените поддръжници на Украйна.

Стабилността на италианското правителство беше толкова изненадваща за наблюдателите извън страната, че мнозина не забелязват отстъплението от демократичните принципи, особено по отношение на свободата на словото, което се наблюдава след встъпването в длъжност на Мелони.

Италианският премиер редовно използва съдилищата, за да се опитва да заглуши гласа на критиците, завеждайки дела за клевета например срещу фронмена на групата „Пласибо“ Брайън Молко, който я нарече фашистка по време на концерт през 2023 г. или срещу преподавател, който я нарече неонацистка по време на дискусия в класната стая, пише изданието, което твърди и, че Мелони преследва вестници и журналисти от италианската държавна телевизия, които по-рано тази година стачкуваха в знак на протест срещу правителствената цензура. Тук изданието публикува и хиперлинкове към публикации в подкрепа на твърденията си.

В допълнение Мелони разкритикува италианските съдии, които постановиха, че някои от правителствените й политики са незаконни и ги обвини в заговор срещу нея. Впоследствие няколко юристи получиха смъртни заплахи и се нуждаеха от полицейска защита. Съветът на Европа, висш орган по правата на човека, наскоро предупреди, че „прекомерната критика към отделни съдии … излага на риск тяхната независимост“.

Мелони също така използва властта си, за да атакува малцинствени групи като ЛГБТ общността, които тя нарича „лоби“, което се опитва да наложи своята „джендър идеология“ в страната.

Малко след встъпването си в длъжност нейното правителство забрани на кметовете да издават актове за раждане на деца, родени от сурогатни майки, или на хомосексуални двойки, които са използвали изкуствено оплождане. През октомври нейната коалиция прие закон, според който хората, които имат дете чрез сурогатно майчинство навсякъде по света, се наказват с максимална присъда от две години затвор и глоби до 1 млн. евро. Данните, събрани от „Арчигей“, най-голямата неправителствена организация на ЛГБТ общността в Италия, установяват значително увеличение на престъпленията от омраза, насочени срещу представители на тази общност след идването на Мелони на власт. Политиката на министър-председателя, насочена срещу общността, и отказът й да отхвърли враждебните коментари на членове на нейната партия, като например този на председателя на Сената Иняцио Ла Руса, който заяви, че би съжалявал, ако има син гей, или на сенатора Лучо Малан, който в социалните мрежи, приравни хомосексуалистите с педофили, доведоха до това, че Италия е на 22-ро място от 27 държави от ЕС в годишната класация за зачитане на правата на ЛГБТ общността, която беше съставена от европейския клон на Международната асоциация на гейовете, лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните, коментира „Политико“.

Коя е Джорджа Мелони?

Политическата ѝ кариера започва като активист в младежкото крило на неофашисткото „Италианско социално движение“ и в миналото е хвалела диктатора Бенито Мусолини като „добър политик, който е направил всичко, което е било възможно за доброто на Италия. Дори когато тя се насочи към центъра, тя си остана на челна линия на една вълна, която насочи европейската политика вдясно, допълва изданието.

След изборите в Италия през 2022 г. , когато Мелони оглави правителството, тя въведе политики по такива въпроси като миграцията и правата на ЛГБТ общността, които едно време биха й навлекли критики от страна на Брюксел. Но вместо това реакцията на лидерите на ЕС варираше от безразличие до одобрение, като мнозина приеха Мелони като приемлив представител на един все по-радикален дух на епохата, надигащ се двете страни на Атлантика, коментира изданието.

Неспособността на конвенционалните политици да се противопоставят на все по-популярния ултранационалистически наратив и тяхното желание да сътрудничат с Мелони на европейската сцена, позволи на 47-годишната италианска премиерка да се превърне в силна личност, способна да упражнява невероятна власт в момент, в който континентът страда от липса на влиятелни центристи, способни да надделеят над нея, допълва „Политико“. Изданието припомня, че Мелони държи, когато се говори за нея, да се използва мъжкия род на нейната титла – тоест председател на министерския съвет на Италия.

Мелони зае челно място в новинарските емисии по света, когато стана първата жена премиер в Италия, но малцина прогнозираха, че тя ще се задържи дълго на поста.

Експерти очакваха, че вътрешните пререкания неизбежно да разделят нейната управляваща коалиция, обединяваща десноцентристки партии, допълва изданието и подчертава, че Брюксел в началото никак не е намирал за привлекателна идеята, че такъв лидер идва на власт в Италия. След години на търпене на чудатостите на унгарския премиер Виктор Орбан водещите фигури в ЕС изпитваха малко ентусиазъм относно идването на власт на един лидер, който водеше кампания, в която акцентираше върху „Бог, отечество и семейство“ и в чието правителство бяха включени партии, които симпатизират на руския президент Владимир Путин.

Но в последните две години Мелони консолидира управлението си и го превърна в едно от най-стабилните, съществували някога в Италия. Въпреки че страната е обременена с национален дълг, равняващ се на 137 процента от нейния БВП, прогнозите на бъдещето на нейната икономика не са толкова страховити, че да отблъснат чуждестранните инвеститори, привлечени от необичайно спокойната политическа среда в Италия.

Откакто дойде на власт, Мелони се справя впечатляващо с постигането на идеологически баланс.

Дори като председател на евроскептичната Партия на европейските консерватори и реформисти министър-председателката на Италия сведе до минимум собствената си антиевропейска реторика и избегна сблъсъци с Брюксел.

И макар че още през 2018 г. Мелони приветства преизбирането на Путин за президент на Русия и определи този избор като израз на недвусмислената воля на руския народ, след встъпването си в длъжност тя вместо това изненада критиците си, като се превърна в един от най-върлите поддръжници на Украйна. Имиджът й на екипен играч беше затвърден през февруари миналата година, когато тя използва влиянието си, за да убеди унгарския премиер Орбан да одобри критичноважен пакет от помощи за Украйна в размер на 50 милиарда евро, като тогава получи похвали от висши служители.

Неотдавна Мелони стартира дързък план за изпращане на определени категории незаконни мигранти в центрове от затворен тип на албанска територия.

Италианските съдии систематично постановиха, че схемата е незаконна и разпоредиха връщането на мигрантите оттам в Италия. Това развитие на нещата на практика превръща Мелони в ръководител на скъпа, спонсорирана от правителството круизна линия, превозваща мигранти напред-назад през Адриатическо море, иронизира „Политико“. През ноември Мелони сякаш призна поражението си, като реши да върне в Италия десетките италиански полицаи и социални работници, които бяха командировани в празните центрове за задържане на мигранти в Албания, отбелязва медията.

Но въпреки очевидния неуспех на схемата, и въпреки че идеите на италианския премиер за справяне с миграционните проблеми не са обезателно нови, това не спря европейските лидери да гледат с възхищение на „Модела Мелони“ в областта на миграцията. Левоценстристки лидери, като германският канцлер Олаф Шолц започнаха да повтарят изявленията на италианския премиер в подкрепа на връщането на мигрантите оттам, откъдето те са дошли. Новият британски премиер Киър Стармър дори „отиде на поклонение“ в Рим, за да научи повече за схемата, приложена от Италия, като по време на тази визита похвали забележителния напредък на Мелони в намаляване на незаконната имиграция.

Политическите ветрове духат по пътя на успеха на Мелони.

Сега когато традиционните играчи във властта в Париж и Берлин не функционират както обичайно, италианският премиер извлича дивиденти от един вакуум във властта, който й дава възможност да прокарва политиките си. В момент на слабост за традиционните лидери на ЕС, Мелони ефективно се позиционира като мост между крайната десница, чието присъствие в управлението на страни членки на блока нараства, и либералните демократични лидери, които гледат на нея като на приемлив представител на едно движение, което те не разбират напълно, посочва „Политико“.

Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през ноември ще даде на Мелони още по-голям импулс.

Партията на Мелони „Италиански братя“ работи за установяване на дълбоки връзки с американската Републиканска партия и самата Мелони беше поканена преди две години да говори на годишната среща на върха в САЩ на хиперконсервативните лидери. Но Мелони е разговаряла малко с Тръмп и не се радва на интензивната връзка, която той има с унгарския премиер Орбан, посетил имението на Тръмп във Флорида на няколко пъти и не може да се твърди, че „Мелони ще е тази, която ще нашепва на Тръмп както да прави“.

Вместо това бившият главен стратег на Тръмп – Стив Банън, неотдавна заяви, че усилията на Мелони да се интегрира към центристите в Брюксел са провалили нейните опити да бъде от значение за бъдещата американска администрация. „Не се нуждаем от помощ от никого от Европа“, обобщи той и добави, че ако движението „Да направим Америка отново велика“ се нуждае от събеседник от другата страна на Атлантическия океан, то то ще потърси някой друг. „Марин Льо Пен, Найджъл Фараж и Виктор Орбан са с нас“, каза Банън. Той предупреди, че Мелони ще бъде възприета насериозно от твърдолинейните привърженици на стратегията на Тръмп за „Америка на първо място“ едва когато тя публично се върне към твърдолинейната ултранационалистическа персона, която тя беше по времето, когато нейните „Италиански братя“ се ползваха с 3-процентно обществено доверие в Италия, припомня „Политико“.

Мелони, както изглежда, е обожавана от милиардера Илон Мъск, който е фен на нейната имиграционна политика, който приветства нейната война срещу съдиите и който неотдавна й връчи наградата за глобален гражданин на Атлантическия съвет по време на церемония в Ню Йорк.

Малко след изборите в САЩ Мелони нарече Мъск „добавена стойност“ в настоящия политически пейзаж и потенциален „събеседник“ с администрацията на Тръмп, посочва „Политико“. Никой не вярва сериозно, че връзката на Мелони с Мъск ще й позволи да убеди Тръмп да продължи да подкрепя Украйна или да не налага обещаните от него повсеместни мита върху стоки от ЕС. Новоизбраният президент последователно показва, че следва собствения си дневен ред, а склонността му да се разделя с близките си съветници означава, че дори за Мъск няма гаранции, че той ще бъде довереник на Тръмп за дълго, предупреждава „Политико“.

Но добрата репутация на Мелони в Европа се подпомага от възприятието, че тя е част от един печеливш политически феномен – едно глобално движение на ултранационалистически популисти. Досега Мелони е използвала влиянието си най-вече в Италия. Въпросът сега е дали тя ще започне да го разгръща в международен план и дали – с новия вятър, който духа отвъд Атлантика – тя ще продължи да се държи добре с такива институции, като ЕС и НАТО, или, както предлага Стив Банън, тя ще се върне към десните си корени и ще отправи предизвикателство за статуквото.

Източник – Politico/Превод:SafeNews