Батето е бил поставен за шеф на БФС от Жан Виденов и СИК. Такава тайна изплува от далечната 1995 година.
До 10 ноември футболът в България се командва от проверени партийни другари, одобрявани от Секретариата на ЦК на БКП. Спускат ги отгоре, за да съблюдават как се изпълняват тезисите на Тодор Живков за борба с недъзите на българския футбол.
След падането на режима около властта във футболния съюз се развихрят котерийни битки. Промяната заварва начело на БФС Славчо Тепавичаров – спортен апаратчик и съпруг на бившата гимнастичка Мария Гигова. Докато народът скача по площадите и скандира „СДС!”, пред сградата на съюза на ул. „Кърниградска” 19 се събира футболна опозиция „Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол”, предвождана от бившия национал от ЦСКА Иван Колев. Тепавичаров не издържа на атаките и си подава оставките.
Така през 1991 г. начело на БФС е избран бившият капитан на „Славия” и националния отбор Димитър Ларгов. Изкарва там 2 години и се маха, когато почват да атакуват него и екипа му, в това число и чрез секс-компромат срещу един от хората му.
Въпросът кой да управлява футбола става политически и е отнесен на бюрото на тогавашния премиер Любен Беров.
На високо ниво се решава, че е крайно време новоизлюпените милионери и шефове на банки да влязат във футбола. Трябва обаче популярно лице, което да оглави БФС. Така на изборите през юни 1993 г. за шеф на съюза е избран тогавашният президент на ЦСКА Валентин Михов. Той получава официална подкрепа от тогавашната групировка на едрия бизнес Г-9, в която са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Георги Агафонов и др.
В ръководството на съюза влизат шефовете на „Агробизнесбанк” Христо Данов и Христо Александров плюс президента на „Тексимбанк” Георги Найденов – Гето. Година по-късно Михов си подава оставката заради скандал с премиите за класирането на националите в САЩ-94. На власт идват заместниците му – пловдивските брокери Данов и Александров.
През есента на 1995 г. на футболния хоризонт изгрява Иван Славков – Батето, когото издигат за шеф на БФС.
Зад зетя на Тодор Живков стои тогавашният премиер Жан Виденов. На изборите праща държавния спортен началник Христо Христов да прочете слово в подкрепа на Батето.
Преди това врелият и кипял във всякакви избори Славков е разпратил свои хора из цяла България да му набират гласове. Има и подкрепата на мутренската групировка СИК. Така на 21 ноември 1995 г. Батето печели бляскава победа срещу брокерите и поема поста.
Оцелява там в две трудни изборни битки. Първата е най-тежка, тъй като срещу него са ВИС-2, Гриша Ганчев и Христо Стоичков. Те издигат отново Ларгов за президент. Само че в последния момент босът на ЦСКА и „Мултигруп” Илия Павлов предава четата.
Батето оцелява, а впоследствие побеждава и Стефан Софиянски, когото някой подлъгва да се кандидатира за поста. Чак през 2005 г. Боби Михайлов и четвъртите в света успяват да го свалят от власт и то след филма „Да купиш игрите”. Ако не беше пипнат от Би Би Си в онази стая в хотел „Радисън”, Батето щеше да управлява футбола чак до смъртта си.
„Аз управлявах държавата. Никой не знаеше, че аз я управлявам…“ Това заявява Иван Славков – Батето в последното му известно интервю.
Какво разкрива още в него, прочетете в публикацията на SafeNews:
„Аз управлявах държавата. Никой не знаеше, че аз я управлявам…“: Последното интервю на Батето!
